вторник, 3 май 2016 г.

КлубZ: Без Живков по живковски - рецидиви на истеричния национализъм

Линк към оригинала в Клуб Z

Колкото и да се опитват да изградят достоверна теза върху дремещия първичен инстинкт у българина да отрицава Турция и исляма, и по аналогия да пренася тази подозрителност върху българските турци, наследниците на духа на Тодор Живков се оказват не по-малко аморални и опасни за България от първоизточника си. 
Все по-ясно прозира стремежът за реабилитация на бившия диктатор и на опитите за пренаписване на историята, за оправдаване на бруталните му действия по изгонването на над 300 хиляди български турци. 
За да не манипулират темата с това откровено престъпление, да припомним главното: възродителният процес бе замислен и реализиран изцяло като акция на партийното ръководство, начело с Тодор Живков, с ангажиране на целия ресурс - партийния апарат, армия, МВР с различните служби, включително ДС, прокуратура, съд, медии и т.н., но отговорността си остава на висшето партийно ръководство.
Архитекти и изпълнители на "възродителния процес" не престанаха да гонят жертвите си след 1989. След това подгониха и емигрантите, за да могат да управляват в комфорта на отсъствието на недоволните и помнещите. Днес отново ни занимават с границите на своите паника и страх от демокрацията. Опитват се да лишат близо милион български граждани в ЕС, Турция, САЩ и Канада от избирателни права, като се заиграват с националистическата карта.
Борят се с виртуален проблем, докато реалните само се задълбочават.
Има логическа обвързаност между всички прокудени политически и икономически емигранти, които днес Парламентът се стреми да лиши от възможността да упражнят своето право на глас, както досега. И двете групи са еднакво ненужни и пречат на модела на управление.
Ще напомня също, че възродителният процес бе и остава едно от най-тежките и непростими престъпления  на режима на Тодор Живков срещу България, което нанесе непоправими щети на националната ни сигурност. Отвориха се рани, които трудно зарастват и в които отново бъркат. Никога преди това не сме имали проблеми с междуетническите отношения в цялата ни история след Освобождението. На равно поле, без абсолютно никаква необходимост, само за да задоволи внушена отвътре или отвън заплаха с дълбок и дългосрочен стратегически замисъл - да се имплантира системно и устойчиво напрежение не само във вътрешен план между етносите в България, но и между България и Турция, решиха да сменят имената на българските мюсюлмани. Това бе диктумът не само до 1989 година, но и през целия преход след това.
Днес наследниците на Живковите стратегеми реализират ново издание на старата догма.
Още тогава Първият прие да наложи тотално измисления и изкуствено имплантиран "възродителен" процес. Той зачеркна десетилетия на успешен модел на междуетносна интеграция, които караха мнозина български турци да се гордеят с принадлежността си към интелектуалния и професионален елит на България, да я смятат за своя Родина и да смятат живота си в европейска България като неотменна ценност. На практика имахме пълна етническата сигурност и бяхме имунизирани срещу промените в политиката в Турция и всякакви версии на радикалния ислям. И това въпреки тоталитарната държава. Всеки, живял през 60-те,70-те, 80-те години, ще засвидетелства това.
След като извадиха джина от бутилката със смяната на имената и възродителния процес, започнаха проблемите - терористичните актове, разделението в обществото, подозрението между етносите. Всъщност Живков, точно като Борисов сега, посегна към националистическата карта, за да отвлече вниманието от текущите проблеми на управлението си и за да отнеме национализма като оръжие на опонентите си - вътрешни и външни. И всеки път, когато положението става неудържимо, живковците възраждат тоталитарните щампи за свързания с външен вътрешен враг.
Тази примитивна националистическиа истерия не само няма да реши нито един текущ проблем на развитието ни, в това число на избирателния процес и демокрацията в по-общ план, но със сигурност може да ни докара нови, устойчиви и дългосрочни беди. С груба сила, включително парламентарна, не се решават сложни проблеми, още повече такива, които не съществуват. Едно е да защитаваме националните си идеали, да надграждаме и съхраняваме нацията в глобалния свят, друго е да се лутаме в търсене на заместител на реални успехи с националистическа гордост - точно по каноните на съвременния путинизъм.
Кой е виновен, че българските турци или мюсюлмани все още не припознават като свои "нормалните" български партии и през целия преход толерирахме и предоставихме изключителни права на ДПС и Доган да представлява българските турци?
Уж сме против политиката на Ердоган, а вървим по неговите пътеки. Той се опита силово да се наложи над кюрдите и сега цяла Турция е в пламъци. Това ли искаме у нас?
Едно е Ердоган и неговите опити да ислямизира Турция и да я отдалечи от Европа, друго нещо са бежанците, трето нещо са бурките и ислямският радикализъм, а четвърто - българските турци у нас и в съседство. Смесването им в тривиален националистически микс не позволява нито адекватно разбиране, нито европейско решение на проблемите.
Ако някой иска елементарно да ни излъже, че чрез промените в избирателния закон ще ограничим влиянието на Ердоган или официална Турция, проблемът е у нас - излъганите. Позволяваме на примитивни националисти да ни "водят за носа" в измислени битки с мними врагове, защото само и единствено върху страхове могат да проектират своята значимост.
Не динковци и перовци спряха бежанския поток, а политическите решения и доброто сътрудничество на България, като част от ЕС, с Турция. Като че ли на някой много му липсват бежанските вълни и сега се мъчи отчаяно да вбие клин в отношенията ни с Турция, за да паднем в капана на стари зависимости и внушения.
Ако не искаме друг да се намесва в религиозните ни дела отвън, сами трябва да инвестираме в религиозното образование на българските мюсюлмани.
Отговорите на въпросите и на проблемите ни са у нас самите и всички без изключение са извън примитивния национализъм.
Истинското родолюбие изключва ограждането ни с врагове и подозрение.

3 коментара:

  1. В разгара на "възродителния процес" неговите творци си послужиха с грандиозна измислица, която коварно плъзнаха на овчедушното население, а именно че в Лудогорието и Добруджа се готви някаква турска република. "И искат да вземат Варна, представете си- Варна!!" И току-виж ООН им разреши, защото имат демографски превес. Не е за вярване колко много хора срещнах тогава, които повтаряха тази дивотия. Но размишлявайки сериозно, намирам много общо между зараждането на проблемите в Югославия по това време и процесите у нас. Една и съща ръка бъркаше кашата с конституционните промени там, които възпламениха косовския национализъм и кашата с имената и "екскурзията" у нас. Над Живков и Милошевич имаше невидимо началство, командите дойдоха отвън. Нека си припомним, че тогава КГБ беше уплашен от горбачовизма и трескаво си търсеше "работа".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Христос Возкресе!
      Поздравявам Ви и за откровения, точен анализ. Спомените са точен архив.
      Жив и здрав да сте!
      Светли празници!

      Изтриване
  2. Няма нищо по-глупаво от българските националисти- те ни докараха всички национални погроми от Балканските войни чак до т.нар. "Възродителен процес". Към 80-те години на ХХ-ти век младите тогава поколения на българските турци почти се бяха интегрирали като специфична етно-НЕрелигиозна група от българската нация - особено в градовете. Насилстевната асимилация породи съпротива на най-интелигентните и най-интегрираните от българските турци, дори тези, окито бяха вербувани от КДС. мисля, че национализмът на комунистическата номенклатура бе отговор на нейния фалит като управляваща класа, като опит за спесение на комунизма. Но и аз мисля, че България бе използвана като полигон какво ще стане, ако се сменят имената на бързо нарастващото мюсюлманско население в СССР и самата Русия, особено във връзка с авантюрата в Афганистан.

    ОтговорИзтриване