четвъртък, 8 декември 2016 г.

Фактор: Приказка за двама руменовци и една рафинерия

Направо съм потресен - БСП търси сметка за липсващите печалби и данъци от
Лукойл-Нефтохим. Сума сумарум приходите на рафинерията и на търговското дружество на Лукойл у нас надвишават 65 милиарда лева. Не търсете печалби - огромни инвестиции, огромни разходи, никакви печалби.
Да бяха попитали защо НАП признава направените инвестиции без да са одитирани и като търговска и като финансова целесъобразност. Най-малкото защото голяма част от разходите са направени между свързани лица. Все пак инвестиция от близо милиард и половина долара /!?/, която се съизмерва с цялата капиталова стойност на активите на рафинерията, би трябвало да има някаква бизнес логика и да доведе до по-високи приходи, по-висока конкурентноспособно и най-накрая възвръщане на средствата и до печалба.
Обяснете популярно на мен, като невежа, каква е целта на придобиването на активи, ако сте акционер, ако не печалбата?
А тя системно отсъства през последните десет години.
При равни други условия недоволните акционери би трябвало да сменят ръководството и да продадат актив, който им носи само загуби.
Но не би - държат тази актив и го пазят като зеницата на очите си. И продължават да инвестират рекордни милиарди. Единственото логично обяснение за тази алогичност е Лукойл да реализира ползите извън българското уравнение на рафинерията. Примерно като свързана фирма доставя суров нефт на по-високи цени и реализира свръхприход, но извън страната. Или като друга свързана фирма доставя оборудване по обявената мега инвестиция, но отново без пазарен репер и проектен одит, и отново като формира свръхразход на рафинерията, който прераства в дълг към свързано лице. Или като рафинерията преработва продукти, които отново се реализират чрез свързана търговска структура или по схеми с отстъпки за търговци на едро, които правят възможни подобен износ на ползи извън рафинерията. И така нататък до окончателната победа над здравия разум и в ущърб на колективната полза на българските данъкоплатци и избиратели.
Храбрият шеф на данъчните, която докладва пред Народното събрание, не задава подобни въпроси, а наравно с другите се чуди как така няма стотинка печалба, ей така, от кумова срама.
В средата на месец октомври миналата година представителя на държавата и на БСП в Лукойл Нефтохим Румен Овчаров прогнозира с увереност, че за 2015 година компанията ще финишира с печалба от около 250 милиона лева. Но не би – отново 122 милиона лева загуба. Тя би била и много по-голяма, ако не бе решението на майката да оформи като увеличение на капитала част от безкритично признатата свръхвисока инвестиция.
Храбрият депутат Румен Гечев, като един истински трибун, пламенно пита защо най-голямото ни предприятие няма никаква печалба през последните десет години от трибуната на Народното събрание. И се питам защо вместо да поставя този въпрос в Парламента, не го постави на пленум на БСП на другаря си Овчаров, да му потърсят партийна отговорност, а другарката Нинова да произнесе тежка присъда в името на трудовия народ. Мечти.
А иначе излиза, че БСП си има версия за всеки подобен случаи на проспана кауза за социална справедливост и недополучените приходи в бюджета, от които можеха да се вдигнат и пенсии, и минимални работни заплати и помощи за майки. Партията-майка си има виновни и герои за всеки случай - когато трябва да консумират като партия ползите от близостта си до търговците на горива и собствениците на рафинерията - това са близо милиард лева на година които се надвземат чрез по-високите крайни цени - си имат Румен Овчаров. Корнелия Нинова, като боен другар и негов заместник министър в министерството на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, със сигурност трябва да знае, защото рафинерията няма печалба. Именно тогава е заложен модела на неконтролираните разходи и контролираните приходи. Когато трябва да играят "социално отговорни" днес в БСП изплува образа на "невинния" за банковите фалити и за най-голямото ограбване по време на прехода - Румен Гечев. Там пък Овчаров играе "добрия" и "критикуващия".
Важното е Партията да има версии и хора за всеки случай, за всеки парламентарен или президентски избор, за всеки електорат и всеки външен "стратегически партньор".
Лицемерие издигнато в ранг на изкуство, дори доктрина.
И така през целия преход. Едни с хотелите и сметките, други с дълговете и емиграцията на несбъднатите надежди.
Идват поредните лидери на БСП, вземат своето, падат от власт, оставайки богати, без никой да им търси отговорност. Идват следващите, които критикуват първите, и отново идват на власт и пак с идеята да търсят социалната справедливост, докато сами станат богати.
Това не касае само Семейството в рамките на майката партия, но и всички клонови структури, свързани лица и производни партии, независимо дали са в управление или опозиция.
Междувременно бащите и майките се заместват от децата, след което идва ред на внуците. Всички играят по схемата на политическата мафия - веднъж в "семейството", винаги в семейството.
А митниците, вече без неудобния Ваньо Танов, защитават отсъствието на конкуренция и пленения пазар, като спират доставките за единствения алтернативен доставчик.
Най-лошото е, че много избиратели отново няма да направят елементарната връзка между своята бедност и тяхното богатство.
Време е за блус.

1 коментар:

  1. Много удачен пример,г-н Василев,с двамата Руменовци от БСП.Образите на типичните разрушители в България.И,ако разрешите да се "прикача" към извода ви в края на анализа за избирателите и за връзката между нечуваното обедняване на българите и богатството на модела "Румен"ще кажа,че това вече се е случвало с други народи,че сме изиграни, понеже сме били неграмотни и нечувствителни към парите изобщо от 1989г., та и до днес.Това е голямото поражение върху интелекта на българина през 45-годишния социализъм,нанесен трайно върху манталитета му,с неизвестен срок на действие и неизвестни още поражения, също като радиоактивния прах, който погълнахме от Чернобил.Осмелявам се да напиша малко от известната писателка Айн Ранд, за да усетим поразителната прилика между нейния анализ и случилото се в България.
    "Парите са средство толкова благородно,че те нне се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта.Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост-полуплячка.
    Всеки път, когато сред хората са се появлявали разрушители,първата им работа е била да съсипят парите,защото парите са закрила на хората и основа за морално живеене.Разрушителите си присвояват златото и оставят на неговите притежатели фалшиви купища хартия.Това убива всички обективни стандарти и изоставя хората на произвола на случайно избрани ценности.Златото е обективна ценност еквивалент на произведеното богатство.Хартията е ипотека върху богатство,което не съществува,поддържана с оръжия,насочени към онези,които очаква да го произведат.Хартията е чек,издаден от узаконени мародери въз основа на сметка,която не е тяхна-въз основа на добродетелите на жертвите."
    Двамата Руменовци са разрушители и са част от престъпната БКП/БСП,която никога и с нищо няма да изкупи вината си към моя горд,но силно страдащ народ.

    ОтговорИзтриване