събота, 10 декември 2016 г.

Bulgaria Analytica - Руската неоимпериалистическа заплаха - предстоят нови разочарования - Част Втора

Последните месеци в почти всички страни на Централна и Източна Европа се разкриват мрежи за влияние на Русия, които в много отношение следват една и съща матрица, макар и с национални специфики. Основните разлики прозират по линия на микса от ангажирани ресурси и канали от руска страна – официални власти, включително дипломатически, неправителствени структури, корпоративни мрежи, медии, разузнавателни служби – външно разузнаване и цивилните му структури, ГРУ – военно разузнаване, културно-информационни канали, но най-вече степента и характера на участвуващите в тези процеси локални ресурси – политически партии, медии, отделни политици, компании. Там където не съществуват достатъчно здрава мрежа за влияние сред местните политически партии, както е в Полша се прибягва директно до създаване на нови партии и неправителствени организации. Там където има достатъчно силно изразен ресурс за местно влияние – както е в България, Сърбия и Черна гора, се разчита на съществуващите партии и политици. 
Паралелните разкрития на службите по контраразузнаване и полицията в Черна гора, Сърбия, Унгария, Полша, Словакия и Чехия навеждат на мисълта, че зад тези усилия има единна воля, стратегия и координационен център, макар и да прозират известна автономност и конкуренция между отделните канали за влияние – особено по отношение на използването на руските и местните публични и корпоративни мрежи. Разкритите схеми за руско влияние върху избирателния процес, както и върху изпълнителната власт – какъвто е случая в Черна гора, доказват, че участието на пряко свързани с Москва руски официални лица и агенти е минимално. Основно се ангажират местни активи, включително и такива от съседни страни. Това е програмирана система за ограничаване на щетите при евентуални разкрития – двамата разкрити агенти, предполагаемо от ГРУ, бързо бяха прибрани и потънаха в своята анонимност и безнаказаност в Русия. Планът за действие и нивото на подготовка на черногорската операция са много над възможното за организация на местно равнище. Никой не крие, че без решаващата помощ и намеса на големи западни разузнавателни служби, планът на Москва в Сърбия и Черна гора, трудно е щял да бъде разкрит. 
В хода на разследване са били разкрити оръжейни арсенали, модерна комуникационна техника и история на засилено присъствие на руски инструктори при обучението на местни паравоенни националистически формирования – което е общ знаменател на подобни разследвания в много страни от Централна и Източна Европа и особено на Балканите. 
Не е особена тайна, че по време на прехода руските специални служби широко използваха възможностите на руските криминални структури и мрежи на организирана престъпност, при реализацията на своята дейност в страните от ЦИЕ, не на последно място чрез свързаността им с местната организирана престъпност.
Всичко това говори за системно усилие, които минат далеч отвъд индивидуалното внимание и цели на руската политика спрямо отделно взета страна в Централна и Източна Европа, а издава общата насоченост в политиката за дестабилизация на Европейския съюз. Навсякъде са видни контурите на повтаряща се идеологическа матрица, чийто крайна цел е възстановяването на сферите и мрежите на съветско влияние в региона, чрез подкрепа на политически лидери и партии, които отчитат в своите програми и действията интересите на Кремъл в парадигмата на своите отношения с ЕС и НАТО. 
Да вземем за пример оръжейните арсенали, които бяха разкрити в Унгария /лидера на Унгарския Национален Фронт/, в Черна гора /опит за преврат и покушение срещу премиера Джуканович/, Сърбия /в близост до резиденцията на премиера Вукич/.  Навсякъде разследващите органи изключиха намесата на терористически клетки и на свързани с Ислямска държава активисти, както и идеята, че подобни като качество и количество оръжия могат да обслужват нуждите на обикновени криминални „домашни“ структури. 
В унгарския случай падна убит полицай, а друг беше спасен „на косъм“ и отново случаят, според разследващите, няма нищо общо с дежурния вариант за отклоняване на вниманието – бежанската заплаха и терористите, а е пряко свързан с Москва. Забележете става дума за страна, която Русия афишира като особено близка в ЕС и за Виктор Орбан, който има топла лична връзка с президента Путин?!
Още по време на атентатите в Париж в световните медии тръгнаха тиражирани истории свързващи терористическите актове със Сърбия, България  и други балкански държави, по линия на набавените оръжия и подготовката. Подобни истории, бяха разпространени по международните медии, но което е още по-интересно и от официалните медии. 
По данни изнесени в унгарски сайтове, руски официални представители са поддържали връзки с крайно десните от Унгарския национален фронт, като руски дипломати са били в близка свързаност с лидерите на Фронта, докато инструктори от ГРУ са обучавали техни паравоенни формирования. 
Същите унгарски неонацисти са използвани от руските си политически навигатори за организация на поредица от дезинформационни кампании. Привежда се примера с фалшивата новина, че Унгария снабдява Украйна с танкове. Тази операция се приписва на руското разузнаване. 
По същия начин в България беше реализирана подобна, макар и в скромен мащаб, операция през собственик на местен проруски сайт в навечерието на националния празник, като бе разспространена фалшивката, че за тържествата на връх Шипка е поканен турския президент Ердоган – лидера на наследника на поробителя Османска Турция, докато тази „чест“ е спестена на лидера на наследника на страната освободител – президента Путин 
Във всяка от изброените по-горе страни през последните две-три години се появиха десетки анонимни сайтове за генерация на фалшиви новини, които служат като канали за пропагандно-информационно въздействие. 
Не съм експерт по тайни операции – само регистрирам странни сходства между случаите в Подгорица, Белград, Будапеща и събитията у нас, включително намерения оръжеен арсенал от ГДБОП в София – Горубляне и в Стара Загора. 
Нека се спрем на официалните тези, че и в двата „български“ казуса става дума за свързаност на притежателите на тези частни оръжейни арсенали  с канали за разпространие на наркотици. Обясненията звучат меко казано неправдоподобно, защото нито типа, още по-малко количествата на оръжията, отговорят на типичния профил на организираната престъпност у нас, още по-малко на мащаба на ангажираност на българските участници в международни терористически мрежи. Да напомним, че до този момент няма доказан случай на български гражданин, воювал на страната на Ислямска държава и пряко замесен в терористически акт на ислямски радикали, където и да е в Европа. 
Още по-нелогично е свързването на намерените оръжейни арсенали с темата за „повишен риск“ от терористическа заплаха, провокирана от бежанския поток, както ни убеждават напоследък. Включването на афганистански елемент за достоверност, не звучи убедително, не защото по принцип е невъзможна подобна връзка, а защото  е много подозрително съвпадението на времевия и логически контекст на бунта в Харманли /който си има вътрешни причини/ с „отклоняващи“ вниманието от него фейк „новини“ за повишения риск от терористическа заплаха.. 
Струва си обаче, да се погледне сериозно и изследва възможната връзка между откритите оръжейни арсенали и възможността те да са били предназначени за операции на територията на България, по матрицата на разкритите заговори в Черна гора и Сърбия, включително и чрез ангажиране на паравоенни формирования. Достатъчно е да се разгледат сайтовете им, в които се убеждават желаещите, че при тях се води реална и пълноценна бойна подготовка. Без излишно да се спекулира с тази версия, тя е достатъчно достоверна, на фона на разглежданите други, за да бъде пренебрегната. 
Ръстът на влияние на руските спецслужби сред паравоенни формирования на Балканите трудно може да бъде надценен. Те умело съчетават допустими националистически цели – защитата на населението от бежански вълни и религиозен екстремизъм, с развитието на мрежи от агенти и институции, чрез които могат да реализират блокиране на военните операции, включително и в рамките на НАТО, насочени към неутрализиране руската заплаха на територията на страните членки. 
Подобна кампания беше организирана срещу участието на България в обща отбранителна военна флотилия в рамките на НАТО в Черно море, както и срещу съвместното патрулиране на военно-въздушното пространство. Логично е да се предположи, че тези действия на българското правителство и на проруските кръгове са взаимно свързани, което може да постави под съмнение готовността и способността на страната да участва в съвместно стратегически планиране и операции по колективна отбрана срещу руска заплаха. 
В по-ново време дейността на подобни проруски проксита, включително лидери на националистически структури и паравоенни формирования може да бъде свързана с изкуственото раздухването на бежанска истерия, която постепенно се насища с все повече елементи на открито противопоставяне срещу ЕС и НАТО и призиви за излизането от тях, както и прокламирането на съвместна с Русия православна защита срещу неверниците и покварения Запад – това което се нарича православен джихад. 
Нивото на конфронтация между Запад и Русия силно напомня за времената на Студената война, но има една съществена разлика. Тогава имаше ясни демаркационни линии на противостоене, докато днес хибридната война въвлича в театъра на „бойните“ действия всички хора и региони. Там няма граници и „червени“ линии, забранени за преминаване и правила, които не трябва да бъдат нарушавани. Русия успя да проникне надълбоко в тъканта на европейската политическа система и икономики и да реализира своите интереси от територията на самия Европейски съюз.
Вероятно днес Москва разполага с по-малки класически шпиони, отколкото по време на пика в Студената война, но те не са и нужни, защото разчита на ангажирането в рамките на своите пропагандни и информационни усилия на местни европейски политици и партии. Услугата по „наемане на политици“ работи с пълна сила. 
В Полша се разследва в обвинения за шпионаж в полза на Русия на лидера на лявата партия Промяна (Zmiana)  Матеуш Пискорски /Mateusz Piskorski/, както и бивши активисти на крайно-дясната партия Конгрес на Новата десница(KNP). Особено забележителна е дейността на обвинените на територията на Украйна през 2014 година в провеждането на операции, насочени към изкуственото разпалване на враждебно отношение на украинците към местното полско малцинство. 
Формираната през 2015 година Партия Промяна е класически пример на финансирана от Русия политическа партия, която цели да спечели подкрепа в полза на проруски симпатии, включително към руския президент Путин. 
Подобни политически структури, пряко финасирани от Москва, съществуват в почти  всички страни в ЦИЕ, но в някои, като Бългаиря, едновременно се финансират и подкрепят конкуриращите се проекти, партии или политически движения по продължение на целия традиционен спектър – от крайно леви до крайно десни формирования. 
При все това новините за Москва от региона никак не са розови. Въпреки вербалната си сервилност, политическите елити в страните от Балканите не оправдават надеждите на Кремъл, като успешно се противопоставят на опитите за изваждането от релси на процеса на по-нататъшната им интеграция в евро-атлантическото пространство. Въпреки години на проникване в тези страни, изразходваните милиарди за купуване на елит и влияние, както и дадените от Москва гранд обещания на всякакви равнище, дори най-уязвимите към руско влияние – Черна гора и Сърбия, успяха да се противопоставят и да неутрализират заплахите поставени в рамките на хибридните капани на Кремъл. Подобен процес протича и в България, където в контекста на кавгата между лидера на социалистическата партия и висш представител на Кремъл, отговорник за политиката му на Балканите и шеф на влиятелния Руски Институт за Стратегически Изследвания, бяха разкрити някои от дълго прикриваните схеми на руското разузнаване за проникване до топ нивата на управление на държавата. 
Трудно е да се предположи до каква степен защитата на ЕС от хибридните информационно-пропагандни атаки на Москва ще бъде успешна и ще може да бъде координирана и осъществена на равнище ЕС и НАТО. Много от страните в Централна и Източна Европа усилиха своята капацитет за самостоятелно и колективно противодействие по външни заплахи и на вътрешни кризи, провокирани от руски мрежи за влияние. 
Колкото и силна да е зависимостта и влиянието на Москва, огромното мнозинство от населението и от политически елит, когато бъдат принудени от обстоятелствата да избират, могат да направят разликата между Запада и Русия и да направят просветен и базиран на автономна оценка на „разходи-ползи“ избор в полза на западните институции, ценности и интеграционни модели. 
Стряскащите примери и доказателства за упадъкът на Русия в икономически и социално отношение трудно ще провокират друго, освен нови разочарования на Кремъл при осъзнаването на обективния факт, че той губи своето влияние и позиции в Централна и Източна Европа, независимо от огромните ресурси, впрегнати в реализацията на хибридната война на Русия срещу Запада.


Няма коментари:

Публикуване на коментар