четвъртък, 29 декември 2016 г.

Благотворителност по време на гранд корупция - Рождественски размисли

Светли дни са около Рождество Христово. Новата Година е като Великден без религии, за всички. Надежда за ново начало. Време за благотворителност. И това не е по религиозен повик, а по вътрешен човешки, който след това религиите са опаковали и представили като ценност.
Има много двойственост в дарителската дейност, както за това, за което даряваме, така и защо даряваме. Тези дни ни напусна Джордж Майкъл и вече в отвъдното, започнаха да разказват за огромната му дарителска дейност, която той е държал да прави спонтанно  и извън вниманието на медиите. На момичето в бара, което споделило че трудно вързва двата края, веднага и на място. Познавам такива хора, сам се занимавам с благотворителност - лична и колективна от много години.
За парите и времето за благотворителни каузи, които съм и продължавам да дарявам, няма смисъл да говоря. Никога не е достатъчно, нито пък е толкова значимо, че да си струва да се говори. Винаги съм бил признателен на хора, които поставят първо условие имената им да не се споменават. Вероятно сред тях има и такива, които не искат да се знае, че са в състояние да даряват, за да не привлекат лоши погледи и нечие нездраво внимание. Не зная, гледам резултата.
Но повечето дарители със сигурност са от този тип хора, които изповядват веруюто, че за благото дело думите са излишни.
Думата ми е за показната и двойствена благотворителност, която са разгърна около трагедията в Хитрино. То не бяха обещания, не бяха фото и телевизионни сесии. Стигна се до абсурди - в буквалния смисъл "заляха" трагедията с благотворителност за десетки милиони - много повече, отколкото са нужни. И поставиха бедата в България извън Хитрино в дискриминационно положение.
Важното е да влезеш в кадър, а това дали средствата реално ще се отпуснат и дали ще изразходват пестеливо и с мисъл, че са "трудни" пари - не е важно. Как ще отговарят на другите зони на бедствие, почти винаги причинени от човек, а не от природа, за това няма отговор?
Важен е рейтингът - и на медиите, и най-вече на политиците. А те рядко даряват собствени пари, но виж за публичните средства са много ларж.
Ако питате мен - те дори нямат право да парадират, когато с публични средства решават конкретна, чужда тям трагедия. Това право се ограничава само до размера на парите, които са извадили от собствения джоб или публичните блага, от които са се отказали, в името на нуждаещите си. Примерно от субсидиите на партиите или като са решили да не ползват служебни коли.
Хората вярват в Исус Христос - този богочовек не за друго, а защото е символ на надежда и на постижимото човешко поведение. За да имаме репер на собственото си поведение, а не някакво отдалечено и несъизмеримо с нас божествено начало.
Още като слушах за десетки милиони, които ще залеят Хитрино се замислих в същност не е ли по-добре да не даряваме за неща, които държавата - като наш колективен Аз - може и трябва да свърши.
На всичкото отгоре има виновници, които трябва да платят, има застрахователни компании, има фондове за бедствия.
Дават ли си управницитеа сметка, че в България поводите за благотворителност най-често отразяват отсъствието на държава?
И това не е само в Хитрино, вижте какво става с Фонда за лечение на деца и постоянните призиви да дарим за някой тежко болен.
Не мога да проумея защо трябва да ни призовават да събираме средства за да спасим нечий човешки живот, когато имаме здравна система, в която изтичат все повече милиарди и чрез която държавата е призована да изпълни конституционните си задължения да се грижи за здравето на всички българи.
Във фонда за лечение на деца се разпределят някакви "малки" милиони, при това вече и не знаете точно колко и как, но хората не им вярват и зоват да дарим за един или друг случай, защото са загубили вяра.
Винаги ще има казуси, които няма да могат да се лекуват в страната, особено когато касаят редки заболявания и там решението не може да бъде друго освен изпращане в други държави.
Въпросът ми е за анализа на възможността за лечение на болести, които придобиват масовост и изискват системни решения чрез внос на оборудване и на квалификация.
Не ме разбирайте погрешно, винаги има място за допълнителна помощ, за добра дума, за средства, които да допълнят основните разходи по лечението на едно или друго дете. Я за пътуване на придружители, за хотел, за ежедневна издръжка. Думата ми е за принципа и за системата.
В същност този тип принудена благотворителност е символ и иманента черта на модела на преход.
Даряваме с милиони, а крадат с милиарди. Именно за да не задаваме въпросите, които съпътстват всяка трагедия - не само за отговорността и виновните, но и за несвършената работа на публичните институции, недофинансираните проекти за модернизация, за сигурност, за качество на услугата и т.н. ни заливат с тази "благотворителност" с публични средства.
За това не вярвам на публичните кампании през които ме призовават да дарявам средства. Не от инат, а от опит. Организирал съм много кампании, с много средства и за трудни цели - там където хората предпочитат да не виждат и да не се показват по телевизионните екрани.
За деца за тежки умствени и физически недостатъци - ако не знаете за какво става реч, поинтересувайте се. Не бяха кой знае какви средства - но достатъчно за да покрият нуждите от отопление за зимата или за ремонт в няколко дома. И в Москва и тук, както казват по мярата на своите възможности.
Всяка сума за благотворителност изисква "организационни разходи" - защото няма как да превърнете която и да е сума в свършена работа без контрол и процедури. А хората, които вършат работата с Вашите пари си искат своето. И ако държите на крайния резултат - трябва да минете през терзанията и дадете част от "добрите пари" за административни  и прочие обслужващи разходи за да видите краен резултат.
Първият път се оказа, че ако дадем парите те ще отидат за автомобил, с който да си вършат работа. Но си зададохме въпроса - ефекта за децата е малък и при всички случаи не пряк. Има и проблем с контрола върху разходването на средствата, защото хората са ги дали на Вашето доверие, а от другата страна винаги има желаещи да направят допълнителен лев лична полза. И ако накрая на уравнението от 100 лева дарени пари до крайната цел пристигат 50, за какво изобщо е било усилието.
Противник съм да се дарява в зони на отговорност на държавата, освен в случаите, при които дарението "тегли" след себе си по-големи средства - примерно да се направи проект.
Пиша тези редове за да предупредя, че пътя на благотворителността са застанали много "търговци", които са в състояние от Вашите добри пари да направят свой бизнес.
За БЧК няма да говоря - важна и нужна институция, но и там чистата благотворителност не е основна дейност.
Мобилните оператори си правят бизнес с Вашата благотворителност. Много малко са случаите в които те не прибират част от сумата като "търговски ползи". Покрай благотворителността има професионални фирми, които могат да Ви спретнат благотворителност срещу комисионна. Последното е особено подходящо за политици, търговци с "тъмна" история за изпиране на текущи и минали грехове.
Сблъсках се с грозните лица на българската благотворителност покрай инициативи в които участвах и мога с радост да кажа - има начин по който тази дейност да бъде осъществена без да се срамувате и като дадете дума, че средствата ще отидат до целта без отклонения.
Не за друго, а защото не приемам, че между добрата воля и нуждата трябва да има посредници.
Някак си стихнаха въпросите към кмета на Хитрино за скъпия джип - там сега стартира надпреварата в "усвояването". Бъдете сигурни има много хора, които не вярват че този кмет може да разпределя огромните средства и да бъде междинна спирка на милиони.
Не съм бил против нашите управници да демонстрират добра воля и добър жизнен стандарт, включително съпричастност към трагедии и беди. Но това трябва да бъде функция на техния личен принос, на собствени законни приходи, а не на достъпа им до публични средства.
Дума няма да обеля за българската православна църква. Тя отдавна отсъства от уравнението на благотворителността и изобщо на нашия жвот. Може би и за добро - защото сега между православния българин и Бог имаме по-малко "посредници".
Отсъстващата ни официална Църква изтласква на преден план трезвия поглед и простата истина, че трябва да разчитаме на себе си и на колективното си чувство за взаимопомощ и състрадание.
Голяма част от екранната благотворителност индикира управленски дефицити, с които не трябва да свикваме. Вероятно от гледна точка на ползващите тези помощи и дарения, това няма значение, особено от гледна точка на крайния ефект, но от гледна точка на отклоняването на вниманието и потулването на гнева, който може да роди промяна и коригира неправдата, този вид благотворителност - без да питаш, без да взискваш не е оптимален, да не кажа вреден.
Те това и искат - да крадат с милиарди, а да даряват с хиляди и да ни увличат да даряваме с милиони.
Не вярвам в моралната чистота на организирани от овластени с публична власт благотворителни кампании. Те разполагат с властови ресурс и вместо да призовават към благотворителност очакваме от тях просто да си свършат работата.
Преборвайки корупцията и особено гранд корупция, не само ще усилим възможността си да даряваме и да помагаме на ближния и изпадналия в беда, но и да изстреляме в друга орбита способността на публичните институции да си вършат работата, там където няма място за благотворителност, а за рутинна дейност на институциите.
За това без мен - когато хора на държавна служба ме организират от екрана да дарявам. Дори президентската Коледа ми е чужда като морал и логика. Тя бе започната от Първанов, по времето когато от моята страна, от моя и Вашия джоб, отлетяваха стотици милиони.
Не, благодаря. В този цирк не участвам.
Събраха се няколко милиона лева, които държавата може да "дари" за два часа харч от бюджетните си средства.
Винаги съм на линия за каузата на малкия човек, за когото Големите нямат време, докато организират милионите за Хитрино.

1 коментар:

  1. И аз дарих за Хитрино,първосигнално,да помогнеш,да спасиш,а след това мислиш.И колкото повече мислиш след репортажите на медиите,толкова повече става лошият привкус от нещо познато и неприятно,което вече си го изживял.Когато съм плащала надутите сметки за ток,парно,телефон и всякакви услуги,ясно съм съзнавала,че ме лъжат, но не се съпротивлявах,защото щадях времето и нервите си, за да работя и да давам пари на кой,колкото поиска.А,когато се осъзнах моите пари,моето време бяха преляли към едни други хора.Аз обеднявах,скъсвайки се от работа,а те забогатяваха без да си мръднат пръста.Позната история нали,случила се на повечето българи. Но Хитрино беше голямата заигравка с нашето милосърдие.Кметът на Хитрино-селският тарикат,който преди две години си беше купил Мерцедес.Отпуснатите милиони,колкото да се построят три села.Отказа на кмета да приема от дарения дрехи,консерви и одеяла и непрекъснатото повтаряне,че се нуждаят само от пари,трябваше да светне червената лампичка в съзнанието ни.Но чувството ни за съпричастност надделя.Разбира се,че с толкова много пари ще злоупотребят,а на всичко отгоре отвлякоха вниманието ни от техните последни кражби(сделки),последни закони,визирам закона против тероризма.Затова се съмнявам и в случайната тргедия.А, за засраховките сте прав г-н Василев-те са огромна сума, по-голяма от обявените милиони.Застрахован е превозвача,професионална отговорност имат машинистите,всеки един по няколко милиона лева,застраховани са сградата на общината и всички обществени съоръжения,но никой досега не калкулира застраховките към необходимите разходи.Хитрино е голямата далавера на властимащите, като за последно.Господ забавя, но не забравя!А, ние българите ще го изпреварим,защото ножът е опрял до кокал.

    ОтговорИзтриване