Линк към целия нюзлетър
В края и началото на всяка година се правят прогнози за бъдещото на пазара на нефт и газ. За мнозина външни наблюдатели това е труден за разбиране като логика ритуал, защото рядко прогнозите вършат конкретна работа. Те са в огромен диапазон - примерно както сега се правят за 2017 година между $ 10 до $ 100 за барел. Подобен широк регистър за колебания на практика лишава прогнозата от потребителска стойност. Но за индустрията опита за прогнози не е толкова важен с конкретните цифри, а с аргументите, които съответните анализатори излагат за да ги обосноват. Понякога, много рядко, но все пак достатъчно често тези прогнози стимулират собственото мислене, дават насоки за следене на събитията в индустрията чрез приоритизация на важни и чувствителни към промени зони. По този начин се реализира по-добър мониторинг и управление на рисковете.
В случая бих заложил на един анализ, без който всички анализи за бъдещето на индустрията могат да изглеждат небалансирани и едностранни.
Ключовата дума е Китай - защото както САЩ се превърнаха в т.н. суинг или балансиращ пазара производител на суров петрол, така и Китай като най-големия вносител на суров нефт е суинг потребител. Какво става с прогнозното потребление там има по-голямо значение, отколкото всякакво възможно съкращение на квотите за добив. Преценете сами какво е потребление от 11 милиона барела на ден, от които минимум 6 милиона от внос, при положение, че обемът на съкращения е 1,2 милиона барела на ден от страните от ОПЕК и още 560,000 барела на ден от страни извън ОПЕК.
В уравнението за бъдещото на потребление стои една огромна въпросителна, която до този момент се смяташе отдалечена хипотеза. Не и след като Китай започна да затваря силно замърсяващи производства - металургични, химически, текстилни, циментови и енергийни мощности поради безпрецедетни равнища на смог в сърцето на индустриалните зони на страната - провинция Хебей около Пекин до Шандонг на югоизток. Мащабът на операцията издава непозната до този момент решителност на китайските власти да предприемат драстични мерки за справяне с проблема, които при всички случаи могат да доведат до съществено съкращаване на потреблението на суров нефт.
Поне 24 китайски града са обявявали през тази година най-високо равнище на опасност от екологическо замърсяване, които води след себе си и изключителни правомощия за предприемане на драстични мерки, включително затваряне на индустриални мощности, на учебни заведения, на магистрали и т.н.
Суровият петрол едва ли ще бъде най-тежко засегнатата стратегическа суровина, преди него със сигурност ще бъдат въглищата, желязната и други руди.
Но решението на проблема със замърсяването задължително минава през транспортната компонента в този проблем, а там вносът и потреблеинето на суров нефт не могат да бъдат заобиколени или игнорирани като фактор.
В проучване след анализатори с които работи агенция Ройтерс - прогнозата за движение на цените на суровия петрол за 2017 година е била между 50-60 долара, което не изглежда нереалистично. Но пазарът на петрол е изключително волатилен и далеч отвъд изключване на влиянието на събития от типа "черен лебед".
Това което може да се случи в Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар