Краткият отговор е: защото мисията е невъзможна. След пустите трибуни на 9 май и поредицата неудачи в осигуряването на съгласието на страните да се ангажират с проекта Турски поток без санкция от Брюксел - МИД на Русия изпадна в известна безтегловност защото очевидно не успява да изпълни заръките на Кремъл. Няма нито една страна по цялото трасе на турски поток, която да не е поставила съгласието си да се ангажира с проекта, дори в началните фази, без предварителното му съгласуване с Европейската комисия. В руската интерпретация това се тълкува като "натиск на американците върху европейците", а в същност става дума за елементарна предпазливост и икономическа логика. Защото сами по себе си тръбите до турско-европейската граница не значат много, ако няма договорено потребление на пазара на ЕС и няма изградена свързваща инфраструктура.
В същност руската дипломация прави доста и вероятно би имала успех, ако заданието не беше толкова абсурдно като цел и оценка на реалната ситуация. Не МИД, а Газпром поръча тръбите, корабите и разтръби, че проектът няма нужда от разрешение на ЕК. Сега, Кремъл е изправен пред избора или да "загуби лице" и публично да признае, че на двустранна основа "потоците" не стават от една страна, като нареди на Газпром да прекрати договорите /загубите вече са в трицифрени милионни суми долари/ или да потърси разрешение от Брюксел. Което връща ситуацията отново в изходното положение пред което спря проекта Южен поток.
В Турция предстоят избори и не е сигурно в каква конфигурация ще бъде формирано новото правителство и дали това няма да се отрази върху шансове за подписване на двустранно споразумение до края на юни. Без окончателно инвестиционно решение и двустранно междуправителствено споразумение тръбите по Черно море не могат да бъдат положени. Още по-невъзможна е реализацията на оншорната част. Очевидно Газпром се стреми да оправдае финансовото кървене и е готов на свой риск да полага тръби в руската икономическа зона с надеждата, че дотогава ще бъдат подписани нужните споразумение.
Въпреки, че тази стъпка крие огромен риск идеята е да се окаже натиск върху Анкара и положат тръбите в цялата морска част. Веднъж свършен този факт, следващите турски правителства трудно ще пренебрегнат възможността да получават природен газ по вече положен и незаплатен от тях газопровод.
Безспорно е възможно Газпром да реализира на свой риск морския участък в своите териториални води, вероятно дори и в цялата морска част, доколкото вече имаше разрешение за преминаване през турски териториални води. Но след излизането на другите съдружници от компанията Южен поток, руският газов монопол вече ще трябва да покрие цялата сметка сам и да се постави изцяло в зависимост от решенията на турската страна в какви обеми и при какви условия ще приеме природен газ по новия маршрут. Спомнете си историята на Син поток и няколкото месеца закъснения, които принудиха Газпром да продава природен газ по силно занижени цени на Боташ.
Икономическата изгода отдавна не е водещ приоритет в геополитическите проекти на Газпром.
При тези условия, каквото и да прави руската въшна политика, тя трудно може да компенсира липсата на обективна оценка за възможно и достижимо в плановете на руския газов монопол и на Кремъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар