Познавах Примаков и го уважавах защото в него имаше чест и достойнство. Никой не можеше да го заподозре в "сделки" за пари - които след това станаха норма в политическия елит на Русия. По своему отстояваше съветските "традиции" в руската политика.
Нека не звучи голословно - но светът беше по-сигурен с Примаков - беше сигурно, че няма да допусне война и разрива, който сега съществува между Русия и Запада.
Беше предсказуем в добрите традиции на класическия баланс на силите и теорията за многополярността, която отстояваше. Сега нещата на върха в Русия не са толкова сигурни, още по-малко предсказуеми. Той открито се обяви против авантюрата в Украйна и макар с премерен и дипломатичен тон, но се опита да вкара разум в поведението на Путин. За съжаление мнението на руския "мъдрец", както го наричаха, че аферата в Крим и Украйна изолира Русия, беше пренебрегнато - много малко медии му дадоха гласност. Представяте ли си - цензурираха дори Примаков!?.
Вероятно доста хора няма да разберат защо говоря с уважение - но на това винаги съм държал през живота си.
Той принадлежеше към това поколение съветски държавници - след това руски - за които беше немислимо да бъдат "олигарси" - било то икономически, било то политически. Имаше пост шеф на руската търговско промишлена палата и това му беше достатъчно. Бил съм му домакин в посолството, което беше висока чест, заедно дипломати и политици от неговия кръг и трябва да Ви кажа, че въпреки че бяха закърмени в тоталитарна съветска доктрина - Примаков умееше да слуша аргументи и да се съгласява - дори, когато другите около него повтаряха мантрите.
Той приемаше членството в НАТО и ЕС като логично и нормално развитие за страни като България и не го приемаше като беда за Русия,. Просто си беше извоювал правото да не се съобразява с общоприетото и да работи за Историята.
Не случайно Степашин, когото също уважавам, и за когото малцина знаят, но беше другият вариант на Елцин за наследник, освен Путин, казва, че Примаков е последния от поколението големи лидери на Русия които са останали пример за честност, почтеност и държавничество подход.
Да, изключителен човек и държавник. И това, че единственият със забрана да посещава Русия у нас говори с такова уважение за него няма нищо удивително, а е достойно за уважение. Неминуемо изниква въпросът: Кой всъщност прави наистина добро за Русия - онзи, който дрънка оръжие и насъсква против един близък, но свободолюбив народ страната си, или този, който наистина се противопоставя на лакомията за територии и влияние на всяка цена, без оглед на човешките жертви и загуби. Бас държа, че ако би бил президент днес Примаков нямаше да имаме нито криза в Донбас, нито "свободно самоопределение" на Крим.
ОтговорИзтриване