Забранителните списъци - в търсене на виртуалните деривативи на руската външна политика

Няколко съждения и размисли след включването ми в санкционния визов списък на Русия.
Не мисля, че в руското външно министерство докрай са пресметнали последствията от публикуването на техния списък. Почти съм сигурен, че сега си спомнят за закона за непредвидените последствия.

МИД обра доста негативи в последно време във връзка с почти пълния бойкот на Запада на тържествата по случай 9-ти май, както и поредицата неудачи - така смятат руските хардлайнери - свързани с липсата на съгласие на транзитните страни по проекта Южен/Турски поток.

Без свой "реципрочен" списък Москва не можеше да твърди, че има ресурс за поддържане на равностойна размяна, факт, който руската общественост възприема като  признак на слабост.

Обърнете внимание на аргументната база, която може да бъдае сглобена от различинте изказвания - участниците в Списъка са подкрепили позицията на Киев, което автоматично е квалифицирано като "русофобство"!? Високата степен на виртуалност и абстрактност на тезите, в това число и злоупотребата със симплистични митове замъглява способността за разбиране на ситуацията и за намиране на изход и търсене на компромис.

Това е изключително тревожен маркер за тоталното разминаване в разбирането за основополагащи принципи на европейския ред и сигурност.  

Дългото търсенето на адекватен отговор вероятно е сигнал за липса на равностоен отговор, което е наложило да се търси някаква виртуална асиметричност. Санкциите на ЕС са таргетирани срещу политици, бизнесмени и лица, които имат пряко отношение към формиране и провеждане на агресивната политика на Москва в Украйна. В руските санкции личностния профил е повече свързан с европейци, с минали и настоящи прегрешения към Кремъл. Малко от тях са на действащи позиции, което навежда на мислъта, че се търси вариант, който да не провокират ответни реципрочни по-широкообхватни санкции срещу управляващия елит в Русия.

Идеята е списъкът да внуши несъществуващи възможности за възмездие от страна на Москва - това което наричам виртуални деривативи на външната политика.

Никой от включените в списъка няма да пострада значително от ограничаване на правото му за влизане в Русия. Те и без това са на исторически минимум и това най-ярко се чувства по хотелите и летищата в руската столица.

Сигурното е, че Москва има и други списъци - с политици и политолози, които са приемливи за Кремъл, като кръга "Валдай". Един от руските ми колеги сподели, че има и списък на информаторите на Навални, което пред вид на съдбата на Кара Мурза е доста плашеща перспектива.

​

Не е изключено някой да търси да натрупа по непохватен начин червени точки за МИД във вътрешната битка на различните лобита в Кремъл.

Нямам намерение да се оплаквам индивидуално, тъй като това е безпредметно. По-скоро реакцията трябва и ще бъде колективна на равнище ЕС и съответните министерства на външните работи, защото става дума за безпринципно и произволно решение. 

Не очаквам руската страна да влезне в обяснителен режим по всеки случай в черния списък, защото това би ги поставило в неловко положение - да се оправдават и да търсят аргументи, с които не разполагат. 

В режим на санкции срещу Кремъл реалната стойност на това ограничение е нищожна. Защото в условията на конфронтация, санкции и хибридна война полезността на всяко посещение в Москва е ограничена по дефолт - възможността за смислен диалог още повече когато различното мнение се третира като "фобство". 

В момента, в който отношенията между Русия и ЕС бъдат нормализиране по един или друг начин и посещенията там станат предметни - тези списъци ще отпаднат от само себе си. 

Единственото притеснително е, че в условията на остра конфронтация руските списъци на "неблагонадеждните" могат да се окажат легитимни цели за всякакви атаки. 

Но това е цената, която плащаме за да останем да стърчим като хора.