Посланик Хайди Талиавини, която ръководеше мисията на ОССЕ в Източна Украйна подаде оставка. Крехкият мир е нарушен с атаката срещу Маринка, Минските споразумения са пред срив. В такава тоналост звучат коментарите и анализите за случилото се през миналата седмица.
Обяснението за този отчаян ход на висшия дипомат е в тази карта. Накратко - Минските споразумени са минирани още при подписването им със съгласието на подписалите го ОССЕ да няма достъп до "определените" от сепаратистите зони. Тези зони извън независим контрол са твърде съществени и обясняват ако не всичко, то много от причините, довели дългогодиншния топ дипломат от Швейцария до това решение.
Първо, изключена от зоната за наблюдение е границата с Русия, за да не може да се удостовери преминаване на въоръжения и руски част на територията на Украйна. Каквито и тежки въоръжения да се изтеглят, буквално за ден те могат да бъдат върнати на огневи позиции, без да може да се удостоверят маршрути, количества и отговорност. Това не е важно само за статистиката, но и за изграждането на версията пред съда, която Киев развива, че Русия е отговорна за нанесени щети вследствие анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна.
Достъпът на ОССЕ до мониторинг на границата би помогнал да се удостовери от независим източник верността на твърденията на двете страни - на Киев, че редовни руски части без опознавателни части навлизат свободно и воюват в Източна Украйна, т.е. става въпрос за външна агресия или тезата на Русия, че там воюват местни сепаратисти, т.е. че това е вътрешноукраински конфликт.
Второ, Обърнете внимание на зоните - клинове в Луганска и Донецка област, които граничат с контролираните от Киев зони в Донецка и Луганска област. Там де факто ОССЕ е безсилна. Клиновете в посока Дебалцево, Донецк и Мариупол които са зони индикиращи възможност за атака извън обсега на ОССЕ да удостовери. Атаката срещу Маринка също бе реализирана без независима възможност на организацията да посочи кой и откъде е започнал. Макар, че вече не е трудно да се разбере кой е преминал демакаркационната линия.
Трето, Талиявини има опит с конфликти на постсъветското пространство и особено с Грузия, чийто сценарий сега се повтаря в Източна Украйна. При положение, че има толкова обширни зони извън контрола на ОССЕ и толкова много въоръжения и войски отвъд границата в Русия мисията за контрол на договореностите в Минск и най-вече за базирана върху мониторинга система за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликта става невъзможна. А да стоиш начело на организация, която не може да се реализира задачите си означава да съучастваш или служиш за прикритие.
Това вероятно е преляло чашата на швейцайрската дипломатка, известна със своята пословична търпимост и умение за търсене и намиране на компромиси.
Без обективен и независим източник на информация, нарушенията на примирието в Източна Украйна ще станат ежедневие, докато един ден не се върнем към пълномащабни военни действия и някой потърси поредното споразумение в Минск. Но колкото и много примирия и временни споразумения от типа "Минск" да се сключат докато огнището на конфлика и причините за него тлеят и ескалират - мир и трайно решение в Източна Украйна няма да има.
Да, от Киев зависят доста неща, но основните карти за мира в Украйна се държат в Москва. Или ОССЕ трябва да получи правото на тотален контрол, включително върху границата с Русия или оръжия и войници постоянно ще преминават подхранвайки илюзията, че някой може да спечели сред пепелищата на войната в Източна Украйна.
Оставката на Талиавини казва много за това което предстои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар