четвъртък, 4 юни 2015 г.

Посланик Ярдъм напомня на Кремъл, че има граници за представянето на желаното за действително

Задачата на всеки дипломат е да предупреждава и да говори, дори с риск това да бъде изтълкувано като несъответстващо на очакванията на приемната страна.

Ето един добър пример за това в интервю на турския посланик в Москва Умит Ярдъм пред агенция Интерфакс по повод на изразения свръхоптимизъм на Алексей Милер за сроковете и шансовете за реализация на Турски поток.

 "Изходната точка на тръбопровода на територията на Русия - посочва посланик Ярдъм, - е известна. След това тръбата ще мине по дъното на Черно море и излезе на турска територия, но къде точно, още не е известно. Както е характерно за подобни крупни проекти, не е достатъчно само желание за реализация, трябва да се разработи и технико-икономическа обосновка" - посочва турския колега. Също така, по неговите думи, не е ясен крайния купувач на руския газ, не е направена и оценка на въздействие върху околната среда. "Нищо от това не е направено" - изтъкна турския посланик. И за да не остави място за съмнение, завършва "докато всички тези стъпки не бъдат изпълнени, докато няма споразумение, не може да се говори за каквито и да било работи по строителството на газопровода".

Според него е неправилно да се дават кавито и да е дати като краен срок през 2016, дори 2017 година.

Когато посланиците говорят и предупреждват, че не всичко, което се планира в Русия е автоматически обречено да бъде прието и реализирано, не защото някой непременно е враг и не вниква в тънкостите или дълбочината на стратегическия замисъл на Кремъл, а защото е нужна балансирана взаимност, предпазливост и уважение. Ако замисълът не е добре премерен като риск, ако не е добре планиран и изпълнен, всеки проект, в това число енергиен, който засяга интересите на много страни и потребители, вместо в актив се превръща в политически и икономически пасив на двустранните отношения, от което те страдат в продължение на години.

В Москва предпочитат да си вярват на притчата, че сенаторът МакКейн и американците са спрели руските енергийни проекти в България, защото в тяхната интерпретация страни като моята са геополитически топчета в голяма размяна - нямаме собствени интереси или нямаме самостоятелен дневен ред. Всичко е въпрос на време и цена. Затова и в Москва - от устата на Николай Токарев, шеф на Транснефт, прозвучава сензацията, че се възражда проекта Бургас - Александруполис по инициатива на Шеврон. "Новината" още не е получила и едва ли ще получи потвърждение от американска страна, но пропагандата тръгна. Така и проектът "Белене" упорито не умира, поддържан медийно от време на време от някой слух за "западен" или "близкоизточен" инвеститор АЕЦ "Белене" ще стане. А тези дни високопоставен служител на АСЕ изрази надеждата на крупен ядрен форум в Москва, че "проектът Белене" все някой ден ще се случи.

А истината, която боде в очите е, че когато Негово Величество Пазарът не може да бъде убеден, когато България не може да съзре своя интерес, и няма незавасими доказателства, че ползите превишават разходите, а рисковете не са управляеми - проектите няма да станат - каквито и "посредници" да се намерят. Затова не става и седми блок на АЕЦ"Козлодуй", въпреки че има американски интерес. Затова няма да станат и потоците и газови хъбове само с руски газ - дори да се намери място за "американска компания" в него.

Защото най-накрая всички проекти ще трябва да бъдат верифицирани от западните банки за състоятелност и съответствие с международните проектни и финансови стандарти.

Посланик Ярдъм е избрал не особено типичното за един действуващ посланик средство да говори публично, вероятно не защото не може да направи среща в МИД или в Министерството на енергетиката за да предаде лично казаното в интервюто, а защото счита за нужно да чуят повече хора като изложи публично аргументите за да не се интерпретира неслучването на Турски поток като отсъствие на добра воля от турска страна.

 Именно за това предупреждавах през годините - защото колкото и днес, когато говорят за многомилиардната дупка в НЕК да не споменават основния фактор за това - проекта "Белене", е кристално ясно, че именно пренебрегването на изискванията на пазара в последните десет години потопиха българската енергетика, Истината виси със страшна сила над двустранните отношения и ще виси още с години напред. Не само заради арбитражното производство, но и заради щетите, горчивината, породеното недоверие и очевадния факт, че данъкоплатците и в двете страни са губещата страна.

Винаги ще се намерят достатъчно желаещи, силно мотивирани за да защитят нечий олигархичен или висок политически интерес в крупни международни проекти. Като, че ли най-трудно се намира кой да защити обикновения данъкоплатец и потребител.

Затова дипломатите трябва да говорят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар