сряда, 19 октомври 2022 г.

Защо подкрепата на Украйна е най-добрата отбрана на България?

 


По повод на казаното днес от Радев, защото то се отнася до такива като мен, които са убедени, че Украйна воюва и за нашата сигурност и за това трябва да я подкрепим незабавно, по всички възможни методи. Именно за да не губим наши войници, и наши граждани и българи. Не трябва да забравяме, че гинат българи там и те именно най-активно ни молят за подкрепа.

Дълбоко съм възмутен, обаче от мизерната интрига или внушение, че такива като мен са "военолюбци", които искат други да воюват вместо тях.
Господин Радев - това кой ще скрие и кой ще защитава България ще го видим ако не дай си боже, се стигне до война, в която да участваме, което не е на дневен ред. И то благодарение на храбростта и жертвите /над 150 хиляди души!!!/ на украинския народ, но днес съм сигурен, говоря за себе си и моите приятели, че няма да чакаме ваш призив и ще участваме "в боя", рискувайки живота си, от първия момент от който се опитат да нападнат страната ни. Между другото отдавна сме атакувани, но вие и вашето правителство, не забелязват и подминават тази очевидност. Ние няма да чакаме и не чакаме никого да ни поведе към защита на Отечеството. Това е вътрешен зов и дълг.
Правим го и днес, защото битката срещу руската заплаха ни коства много, нещо, което вие трудно ще разберете от високия си пост, охрани и привилегии. Но въпреки всичко продължаваме.
Но в друго съм убеден, а именно че тези, които ви подкрепят, и сега, заедно с вас се снишават пред руската заплаха, ще бъдат първите, които ще избягат от фронта. В добрия случай, в по-реалистичния е те да се присъединят към агресора и да стрелят в гръб. Да посрещат с букети Червената армия и да разстрелват без съд и присъда.
Това го показват и сега. Има вече готови списъци.
Изобщо не съм убеден, че хора, които афишират своя "неутралитет", своите проруски симпатии изобщо ще се появят редом до нас, в бойния строй, за да защитят България.
Вярвам в истинския, безкористен и безграничен патриотизъм и любов към България, не в материализираната и вегетираща върху родолюбие политика и политици.
Към бъдещото заседание на българския Парламент, което ще реши въпроса за помощта за Украйна.
Уважаеми народни представители,
Не за пръв път България решава въпроса как да се справи със заплахата от руския царизъм, след това от руския болшевизъм - сталинизъм и последващите версии на тази заплаха.-
Най-светлите ни умове, без значение от идейни пристрастия, са посветили целия си живот и дейност на решаването на този коренен проблем на националното ни развитие. Ще напомня не за друг, а за лидерите на българските социалдемократи като се започне от Благоев, Кръстю Пастухов и особено Георги Кирков /нарочно давам примери от левицата, откъде идват мнозинството от поддръжниците на Румен Радев и БСП/. Истинските български социалдемократи от онова време издигат високо глас в защита на националния суверенитет срещу руския царизъм/болшевизъм и виждат спасението в буфера на Европа - свободна и демократична Украйна.
Именно за това Ленин и Сталин смазаха украинската идентичност и превърнаха Източна Европа в санитарна зона между Русия и Европа.
Сега Европа и най-вече Източна Европа, отново има нужда от буфер срещу заплахата, която идва от Кремъл. Няма по-ефективна отбранителна стратегия от подкрепата на Украйна.
Доводите за "недостатъчността" на въоръжението на българската армия, не могат да скрият явното и категорично нежелание да се помогне на Украйна, само и единствено, за да не бъдат обвинение от Москва, че са допринесли за загубата.- Това също е съучастие, отново от грешната страна, на губещите.-
Още по-перфиден е призивът да изградим самостоятелен отбранителен капацитет, който катастрофира фатално при сблъсък с реалностите на годините на управление на ГЕРБ и на Румен Радев, които докараха армията ни до това плачевно състояние. Нямаме нито парите, нито времето, нито шанс да сами да се защитим срещу руската заплаха.
Вместо да се използва ниския ни отбранителн капацитет като смокинов лист за бездействие, и Радев и Борисов трябва да дават отговори, защо се стигна до този колапс на армията ни? Пред народ, Парламент и съдебната система.
Българското общество има избор - или да даде всичко, което може да даде на Украйна, която и без нас се справя, но може да реши собственото ни уравнение на сигурността ни или да се изправим пред най-лоши сценарии - сами, със съзнанието че сме слаби и само снишението и милостта от Русия може да бъде "отбранителна" стратегия, при това трябва да плащаме всичко, по най-скъпите тарифи и то не утре, а веднага. А това няма как да не се отрази на социалните баланси.
Още по-големият проблем е, че модерно оръжие и системи никой няма да ни даде веднага, защото в момента всичко отива в Украйна и за попълване на запасите. Докато всичките ни съюзници залага на колективната защита и подкрепа на Украйна, ние избираме инвидиуалното решение!? Това е във висша степен безразсъдно и безотговорно.
И накрая убийствената със скудоумието си опорка, споделена и от Радев и Костадинов, че след оръжията ще пратим и "батальон".
Точно обратното - Украйна няма никаква нужда от нашите войници, справя се чудесно сама. Нейните момчета и момичета умират за да не умират нашите. Единствената гаранция да не умират български момчета и момичета, както неминуемо ще ни се наложи, ако Русия прегази Украйна и настъпи към Европа, е да окажем тотална подкрепа на успешно борещата се с Русия Украйна. Не на Зеленски, не на конкретно правителство, а на нация, която се бори за оцеляването си и за сигурността на цяла Европа.
И като стратегия, и като тактическа линия на поведение и като най-добро съотношение /политика-разходи-ползи/, просто няма друго решение освен тоталната подкрепа за да може украинската армия да освободи територията си и Източна Европа от руската заплаха.
Ако вие не разпознавате действията на Русия като заплаха, значи със сигурност няма да бъдем заедно в битката срещу агресора, ако ни нападне. .
Въпросът с какви средства е въпрос на най-доброто съотношение, което можем да постигнем в преговори със съюзниците. Но е факт, че това съотношение с времето ще става все по-проблематично и проблематично.
Време е за действие - днес и сега

Няма коментари:

Публикуване на коментар