вторник, 19 април 2022 г.

Социология и електорална подкрепа - защо политици и народ се разминават?

Битката за Донбас започна и информационната битка също ще намери своя пореден пик. На пръв поглед изглежда нелогично, на фона на войната в Украйна, да спада подкрепата за двете най-отявлените проатлантически и подкрепящи военната помощ за Киев партии. Напротив, поне според социологията, расте подкрепата на партиите в опозиция, и особено на радикалните проруски партии. Да започнем с това, че последната социология не може да се смята за безпристрастна. Миналото изобилства с "поръчкови" изследвания на Галъп Интернашънъл, особено що се отнася до отразяване на нагласи към Русия и десните формации. Но доколкото има съвпадения с изследванията и на други социологически агенции, особено що се отнася до мобилизирането на радикалния вот зад Възраждане, си струва да анализираме ситуацията.

Мобилизацията на вота на недоволните, особено когато техния брой расте по обективни причини, не е трудно да се прогнозира. Партиите в опозиция логично печелят и превръщат недоволството по социални теми, в подкрепа за Русия. Поне така изглежда. Но защо точно Възраждане и защо Демократична България се изгуби?


Да започнем с това, че Възраждане е изключително активна и в Парламента, и в публичното пространство, да не говорим в медиите. Като инжинерингов проект на Борисов те играят добре своята роля да изтеглят електорат от БСП, и да подават "топката" на ГЕРБ като приемлива и по-"цивилизована" опозиция. Социалното недоволство, в контекста на изобилието от кризи, е много лесен за стимулиране ресурс, но малцина задават трудните въпроси на Възраждане и посочват опасността от подобна "черна дупка" в българската демокрация. 

Това е първия случай на парламентарно представена партия, която да иска излизане на България от ЕС и НАТО, и която толкова еднозначно да защитава позициите на Русия. Много политици и партии ги подценяваха и сега когато почти се изравниха с БСП и оставиха далеч назад ДБ и ИТН, изведнъж се сетиха, че лозето не ще молитви.

Прегледайте статистиката на парламентарните изяви - най-активни са от Възраждане, нищо че парламентарното им време не е по-голямо. ДАНС не разследва източниците им на финансиране, а е ясно, че системно организираните протести, обилно отразявани в медиите, струват пари и т немалко. Публикациите на новите резултатите стимулира Копейкин и Ко да бъдат още по-агресивни и по-нахъскан в скандалните си прояви, защото знаят че няма кой да им противостои. Дори зовящата за "точков" удар Елена Гунчева срещу Министерски съвет, тоест срещу премиера Кирил Петков остана без дължимата оценка и реакция на правоохранителните органи. Разбира се, че прокуратурата тръгна веднага да я разследва, но и децата знаят, че всичо е пунта мара - не да обвини, а да защити подобно поведение. Копейкин и Ко се чувстват абсолютно безнаказани да правят всичко, което им дойде на ума за да атакуват правителството и дестабилизират ситуацията у нас. Атака също тръгна по този път, но след като премина червената линия, бе набързо озаптена от закона. Ако питате защо властите не реагират на крайностите на Възраждане по същия начин както реагираха на Атака, отговорът е прост - някому с много голяма власт е изгодно Копейкин и Ко да атакуват правителството.

Обективно погледнато между интересите на ГЕРБ, ДПС и Възржадане да свалят правителството, от една страна и Москва, от друга, има пълно припокриване. 

Ще бъде несправедливо обаче, да виним тандема Борисов-Копейкин за това че ядат зелника с настървание. Дават им го, ядат.

Продължавай Промяната добре овладяха настроенията и ги превърнаха в парламентарно представителство и постове в изпълнителната власт. Спечелиха войната /изборите/, но не могат да спечелят мира /управлението/. Управленските им инстинкти прохождат и вместо да се съсредоточат върху важни битки, позволиха да им вземата инициативата, друг да определя дневния ред и те да реагират, вместо да формират дневния ред на обществото. Поставени са в  защитна позиция по изкуствени теми, които обективно не са най-важните за общественото развитие. Простете, но дали ще пуснем или не Северна Македония в ЕС изобщо не може да бъде важен за нас въпрос над въпросите, защото по никакъв начин няма да се отрази върху способността ни да решавами тежките проблеми на съвокупността от кризи. Темата изобщо не може да се сравни по тежест с войната в Украйна, последствията от Ковид пандемията, икономическата криза, ръста на инфлацията и спада на доходите. Но ако попадате в гравитацията на изкуствена значимост на проблема, излизане няма. И тук въпросът не е защо БСП, ИТН и Възраждане крият зад национализма, проруския си крен, а защо Петков отделя толкова голямо внимание на темата, знаейки, че няма политически капитал, който да може да похарчи за да я реши.

Ако погледнем тази таблица от последното изследване на Алфа Рисърч, изводите би трябвало да бъдат много по-оптимистични и да докажат тезата, че не народът не може да се ориентира, а политиците. Най-малкото защото влиянието на Русия никога не е било на толкова ниско равнище, в цялата история на прехода. Тези изглежда противоречат на другите цитирани по-горе данни, при които двете основни проруски парламентарно представени партии - Възраждане и БСП, получават високи проценти. 


Тези 15 процента от българските избиратели, които предпочитат да бъдат в съюз с Русия и страните около нея и да живеят в сферата на влияние на Кремъл, са много далеч от заклинанията за 80 процента русофилски народ у нас, който доминираха обществения пейзаж съвсем до скоро. Кремъл обаче заложи не на русофила Малинов, чиято русофилска партия не може да мине и един процент, а на Възраждане, които заложиха на антизападната реторика и на национализма и които вкараха в Парламента темата за излизането ни от НАТО и ЕС. Да не говорим, че цели 22 процента се в сивата зона и най-вероятно сред тях преобладават от стресираните от ужасите на войната предишни симпатизанти на Путин..

Посочените резултати потвърждават мнението, че проруските сили у нас са по-мобилизирани, по-организирани, с по-ефективна медийна и институционална свързаност. Имат непропорционално висока представителност в медиите, в институциите /армия и специални служби/, и далеч не са във възход, камо ли да отразяват преобладаващи обществени нагласи, но образно казана са "на власт". 

Този факт и причините за него трябва да бъдат фокус на силите, които стоят зад българското бъдеще в ЕС и НАТО, особено защото прекалената видимост на тези 15 процента, за сметка на другите 63 процента, може да постави в България в групата на лузерите от войната в Украйна. А това може да има дългосрочни негативни последици. Забавянето на доставките на Ф16 и подозренията, че местни руски агенти търсят тайните на холандските Ф35, в съчетание с нелепата за война колебливост в позицията на Министерството на отбраната, са силно обезпокояващи. Не трябва да се подмита дебата под черджето, там където троловете и пленените медии създават видимост за превъзходство на проруската гледна точка, включително на митовете, че народът не дава да пращаме военна помощ. Това просто не е така.
 
Разликата между възхождащите Възраждане и низхождащите ДБ е в степента на боеготовност и на радикализация, в активното говорене и способността да мобилизират "своите" в обществото и показва пряката свързаност между Кремъл и партиите в българския Парламент. Идеята, че с убрано говорене ще се запази коалицията е погрешно, защото в края на тази убраност лежи възприятието, че демократичните сили у нас нямат гръбнак, нямат ярки лидери, които да са способни да ги поведат към Промяната. Именно защото не са достатъчно твърди и последователни в противопоставянето на радикалните Възраждане и разобличаване на проруската свързаност на Борисов /ГЕРБ/ и Пеевски /ДПС/, както и ИТН /Слави Трифонов/, но най-вече в разглобяването и премахването на руския олигархичен модел у нас, се създава усещането, че народът осъзнава последиците от войната и се радикализира в защита на Украйна, докато политиците търсят средното аритметично между радикалните позиции на националистите и консенсуса в управляващата коалиция.




Няма коментари:

Публикуване на коментар