четвъртък, 17 февруари 2022 г.

Поглед към света след руско-украинската криза

 Едно е сигурно, светът няма да бъда същия, след сегашната криза. Независимо дали ще има война или не. Агресията на Путин срещу Украйна отвори заспали рани и дебати. В конфликта няма трайно решение през дипломацията - нещата ще се решат или със смяна на режима в Москва или подчинение на Киев. Междинен път няма. Дипломацията може да само да заглади излишно откровения цинизъм в ситуацията, но за всички е ясно, че Путин, дори и да остъпи този път, ще опита пак.

Ето някои от неизбежните последстивя, които сами ще подхранят нов цикъл на путиновия ревизионизъм, ако не бъде сменен.

На първо, място Европа ще започне да купува по-малко нефт и газ от Русия, тоест ще прибегне до принудителна диверсификация на руските доставки. А това ще намали приходите на Кремъл и способността му да поддържа вътрешните равновесия. За ЕС и НАТО сегашните нива на зависимост, за отделни страни над 90 процента, а като цяло над 40 процента, от руска енергия, се оказват предпоставки за стратегическа уязвимост. Това най-вероятно ще принуди НАТО и ЕС, да въведат задължителни прагове на уязвимост от руския газ и нефт /примерно 40 процента/, да въведат изискване за стратегически газови резерви, които да допълнят резервите от стратегически суров нефт и деривати. И .... до нови инвестиции в проучване и добив на нефт и газ.

Съжалявам за чувствата на "зелени" и "екоолигарси", но това е неизбежно. Опрем ли до екзистенциални въпроси, геополитиката винаги взема превес.

На второ, производно от горния извод, след руско-украинската криза климатичните политики и ускорения преход към въглеродно-неутрална икономика ще се отложи, или поне ще придобие нов вид, при който Центъра/Европейската комисия/, след като не можа да преведе ЕС през енергийната и руско-украинската криза, ще бъде принудена да остави по-голяма самостоятелност на отделните страни-членки, да изберат своя оптимален микс от мерки за преход, при спазване на принципа на технологичния неутралитет.

Трето, Европа, в този смисъл, ще са американизира, тоест докато преследва намаляване на емисиите, ще трябва да разполага с достатъчно инструменти и аргументи за по-балансиран преход към ВЕИ източници, без ограничения върху избора на инвестции за оптимален преход. Без намеси и ограничения от ЕК върху инвестиционните потоци. И това ще стане не само защото Китай вече сложи кръст на климатичните си амбиции /макар че формално само ги отложи/ с решението си да разшири въгледобива и използуването на въглища.

Четвърто, руската агресивност показа не само степента на уязвимост на НАТО и ЕС от външни енергийни източници, вследствие на съзнателното ограничаване на добива на нефт и газ в Европа, но и съкрушителните последствия на високите енергийни цени върху конкурентноспособността на европейската икономика, заетостта и доходите. Пандемията не създаде тези проблеми, само ги освети.

Пето, Германия ще загуби влиянието си в ЕС, не само заради руската и връзка, но и заради ексцесиите в климатичните си политики. Изобщо понятието Обединена Европа ще звучи като виц по отношение на климатичните политики, и печатането на пари, които да ги финансират. Най-малкото, защото при това гигантско преразпределение на ресурси, бедните ще станат по-бедни, богатите по-богати, въглеродната неутралност ще си остане химера, а Европейският съюз няма да издържи под напора на центробежните тенденции за спасение по единично.

Уроците за нас - имаме два пътя - единият - да се присъединим към Еврозоната и към "лудостта" на печатането на пандемични и климатични пари, към инфлацията, която ще разруши социалните баланси. По този път ще зачеркнем двадесет и пет години на остеритет или като "отпуснем колана", като използваме периода да 2024 година за инвестиционно харчене и вдигане на стандарт. Съгласете се, че на фона на тоталната липса на фискална и финансова/бюджетна дисциплина, терзанията на опозицията в нашия Парламент звучат като религиозни бълнувания.

Другият път е да се фокусираме върху индивидуалната писта, като потърсим алтернативи, извън Еврозоната, като останем във валутен борд, но се фокусираме върху смислените политики и реформи. Привързването към еврото обаче прави безсмислен остеритет на фона да разпасаната еврозона.

Или решението е връщане към парична политика, отвързване от твърдата обвързка към еврото и самостоятелно плаване. Бих опитал последното, но съм реалист, за това трябва просветен управленски елит, а доверието в него, при това ниво на корупция и отсъстиве на управленски интелект, е нулево.

За това ще продължим по сегашната траектория, консумирайки най-лошото от двата свята - сами да стягаме коланите /и те не за друго, а защото корупцията превръща логичния процес на капиталова формация от доброкачествен процес в корупциенно генериран паразитизъм.

От другата страна - разпасаната еврозона през твърдата ни връзка с еврото ще ни "благославя" със сметката на инфлацията и по-достъпните пари, и пазар, без конкуренция, доминиран от субсидии.

Време е да мислим немислимото - сами трябва да намерим по-добри решения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар