Както посочих в предишната си статия, провал на референдума в Македония би бил пагубен за цялостта на страната, но резултатите трудно могат да се определят еднозначно като провал. Дяволът не е само в детайли, а в различния знителен и аналитичен ъгъл.
Първо, както казах резултатите не са еднозначни - в тях няма нито провал, нито труимф. Просто за пореден път се доказва тезата, че етапите в съзряването на една "ферментираща" нация, като Македония, трудно могат да се прескачат. Но точката на пречупване, т.е. началото на нейния разпад, бе отложена. Поне за известно време.
Надеждите за "чиста победа" бяха откровено нереалистични - просто нямаше начин да се съберем активност над 50 процента, при положение, че противниците възприеха тактиката на бойкота, а привържениците не бяха хомогенни. След десетки години на югославизация и македонизация на съзнанието на македонските граждани, промяна за няколко месеца не е възможна. Още по-малко полезна, защото създава измамното усещане, че за Македония може да намери кратки пътища за влизане, като мимикрира европеизъм, докогато е дълбоко потънала в миналото. Номерът с политическото приемане в ЕС е тотално и окончателно изчерпан.
Второ, шансовете за гласуване в парламента на поправките за името в конституцията не са нищожни, но отново, дори да минат, няма да променят най-важното обстоятелство - пътят на страната ще бъда труден и обратим на отделни участъци. В същност "югославия" в съзнанието на значителна част от северните македонци им попречи да изпреварят Сърбия по пътя към ЕС и НАТО, какъвто шанс Северна Македония имаше.
Трето, мнозина у нас силно желаеха бърз хепиенд - процесите там да се случат бързо и внезапно, но насила хубост не става. Всичко изисква своето време. Ние приемаме, че всички етнически албанци, също ще подкрепят по дефолт референдума. Но и сред тях има мнозина, които все още бленуват за Велика Албания, а влизането на страната в ЕС и НАТО означава край на тази мечта. Те не бяха сред гласувалите "против", а сред въздържалите се.
Въпросът е какво да се прави?
Политиката на мълчание е оптимално поведени, особено когато имаме работа със силно променливи обществени настроения и политическа среда. Дори и най-добрите подбуди и чисти помисли, могат да бъдат изкористени, особено ако попаднат в среда на крайно противопоставяне - каквато е ситуацията между управляващите и ВМРО-ДПМНЕ. Влизането в ЕС и НАТО, за добро или зло, не може да бъде само партийна кауза, тя трябва да бъде национална, а това на този етап е трудно постижимо пред вид на почти рефлексивното взаимно отрицание между двете най-големи политически партии.
Ориентирите на българската политика трябва да бъдат дългосрочни, защото конюнктурата в Македония не е самостойна, тя е част от променящата се среда в Западни Балкани, което я прави органично негативна - неизгодните събития се самослучват, докато позитивните изискват време, отрезвяване и търпение. Заблуда е, че трябва да говорим само със Заев - политиката ни трябва да бъде инклузивна на базата на принципи, не на целесъобразност.
Тъй като руската хибридна кампания ще използва резултатите от референдума, за да ги интерпретира като успех, който окуражава още по-радикални и по-активни действия срещу членството в ЕС и НАТО, включително чрез координирани действия със сръбските националисти и православна църква, е нужно постоянна ориентация на реакциите по общоевропейското и атлантическо равнище. С отчитане на мрежите за влияние на Москва вътре в ЕС и на първо място на орбански тип национализъм, който се родее с македонизма. Политиката на "на една ръка разстояние" от Македония е задължителна, особено в острата фаза на ферментация на настроенията.
Без корекция в отношенията ни с Русия и Сърбия, с оглед на подкрепата им за македонизма и противопоставянето на членството на страната в ЕС и НАТО, както и взаимодействие с регионалните ни партньори ще е трудно и невъзможно да провеждаме изолирана и самостоятелна политика.
Трябва да е ясно, че проблемът на избора на Пътя в Македония може и ще се реши, но без да се насилват процесите, а като са отдаде дължимото време за съзряване на ситуацията и за формиране на нужните обществени реакции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар