петък, 6 януари 2017 г.

Фактор: Светът на пост-истините и реалити формати в новините

Линк към оригинала във Фактор
Имаме проблем, голям проблем.
Проблем слон, който влезе в стаята и е на път да ни вземе малкото останал кислород. Това не са само и толкова често спряганите напоследък фейк новини, а фалшивата или фейк реалност, която ни предлагат като заобикалящо ни информационно поле в което да живеем.
Големият ни проблем не са само медиите, те са инструмент, а деградиращите обществените очаквания и най-вече безкритичността ни към новите методи за хибридни въздействия върху масовото съзнание, които подменят базисните ни ценности.
Много се заблуждавате ако мислите, че само Кремъл генерира и се възползва от умението на променяш чрез хибридно въздействие. Правят го и неговите проксита у нас - всеки който има психологичесия профил на авторитарен лидер, комуто липсват реален ресурс, право и легитимност да ни управлява.
Виждаме, че нещо нередно става около Хитрино, неволите около снега на магистрала Тракия, където три часа военни, след като са си свършили работата, чакат висш политик на студено, за една снимка или видео, за да бъде разигран и излъчен поредния реалити формат в новинарските емисии.
На другата сутрин следва напън за допълнителен анализ - какво искаше да каже човекът в кадър?
Като не стигне това се намесва и главния прокурор с неговите фейк теми за отговорността с назначените поредни обвиняеми. Фейк реалност, с която да подмените липсата на прокурори, които да разследват реални факти и обвинят реално отговорните.
С нашето мълчаливо съгласие и най-често под нашите аплодисменти за медийни фейк герои, се роди един нов Франкенщайн - машина за постоянно и тотално реалити шоу - чудовище, които изтрива общественото и индивидуално съзнание и го преформатира в убийствено посредствен и манипулируем стандарт.
Постоянно има нужда от "свърхновини", по възможност "на живо", от постоянна медийна екзалтация по повод на най-тривиални поводи, което увлича и променя поведението на политиците и детерминира случващото си в обществения и политически живот.
На повърхността излиза "пяната", а съдържателния, информиран и най-вече балансиран диалог по проблемите на ежедневието, за бъдещето на страната, за стратегия и визия къде, как и с кого отиваме - остава изтикани "в ъгъла", ако остане време от извънредност.
Всичко става потенциална мега, но не по-малко фейк, новина - ето вижте тази огромна драма с арктическия студ, който се очаква в събота и неделя. По стандартите на моето детство, пък и по-късно - това си е най-нормално събитие. Зима е. Ако не сега, кога да падат температурите? Дори тази зима е прекалено мека, няма сняг, температурите са доста високи.
Да, има нещо, което вероятно тревожи управляващите и това са евентуални аварии, премръзнални хора, нефункциониращи служби, които опонентите им ще използват за политическа борба. И за това бързат да се застраховат.
То не бяха предупреждения от "най-високо" място, пожарни и КАТ лидери, министри в оставка, сега очакваме лекарите, климатолозите и разбира се другите политици.
Как ли сме се справяли с ниските темпратури преди години без тези висши напътствия? Ще Ви кажа - карахме шейни, "кормилачки", на Витоша или на всеки по-голям наклон обсипан с метри сняг. Нищо, че беше минус десет градуса.
Повечето от "говорещите от екрана" съзнават в какъв театър са принудени да участват. От една страна стават за смях, но това е нищо в сравнение с опасността да изостанат в състезанието по медийно позициониране. Какво реално са свършили, какви добри дела са сторили или какъв зулум, няма значение. Идват избори и на тях на първо място ще тежат "представите", а те без медии не се градят.
Екотемите също са постоянно присъствие в реалити новините и политиката. И отново в катастрофичен вариант - изсечени са горите ни, съсипали сме планините, отровили сме реките. Разбирам да не си спомням какви бяха реките преди по време на индустриалния соц. Ето три дни как младите дружини пламенно бранят здравето на софиянци и екраните трепетно повтарят рева на боя.
Да, автомобилният поток от изключително стар парк става все по-голям и замърсяването на въздуха е нарастващ проблем. Но и това си иска Караджата, а не вайкане. Примерно да направим метрото безплатно /това не е популизъм, а икономически пресметнато и изгодно начинание/, да насърчим електрическия публичен транспорт, покупката на електрически и хибридни автомобили /примерно да се купуват и движат без данък/, да увеличим акциза върху горивата без да увеличаваме крайната цена за да формираме фонд за екологизация на средата в София.
Фините прахови частици са реален проблем и качеството на въздуха на София също. Ако няма кресчендо при тази ниска чувствителност може хората, от които зависи решението проблема да го подминат. Но всичко си има история и контекст.
Вероятно повдигащите го са млади хора, които хал хабер си нямат какво беше в София и в българските градове преди 40-50 години - вярвайте ми не можеше да се диша защото масовото отопление беше на въглища. Истинки ужас. Сега е детска работа.
Големият проблем са колите, но и там има куп решения и пак гроссо модо ситуацията е далеч от квалификации като тежка, катастрофална или извънредна.
Ако мереха замърсяванията на въздуха преди 50 години - скалите на съвременните измервателни уредби сигурно щяха да се окажат къси.
Качеството на въздуха зависи от много фактори, особено в полета като Софийското, особено когато няма движение на въздушни маси за дълъг период от време.
Хубавото на информацията от много източници и от социалните мрежи, че най-накрая хората разбраха, хубав въздух има в Младост, много по-добър от Центъра. Още по-добър е в селата около София - не във всички, но в повечето. И не е задължително да имаш по-високо качество на живот, ако си в центъра, или в Бояна.
Така и при Хитрино, магистралите и катастрофите - важни са нещата отвъд новината. Някои толкова бързат за да не изостанат в информационното покритие на "новината", че забравят да я изследват и да дадат реална информираност.
Тъй като всеки ден няма Хитрино, и слава богу, сега стресирането на масовото съзнание се реализира чрез внос на новини на тема "терор" /постоянни фейкове за убити и изнасилени жени от имигранти/, а когато и това не стига предавания на живо от катастрофи. Ламята трябва да бъде сита. При катастрофите поне е редовна новинарската лента - убити, ранени - всеки ден или почти всеки.
Но рядко четем отвъд новината, още по-рядко правим изводи или действаме.
Новината днес е : жена загинала при неправилно пресичане на околовръстното. И репортерите питат - как може да пресича, тя си е виновна?
Колко души зададоха въпроса, а как да пресечеш правилно и най-вече къде?
Построиха градска магистрала като слънце, а забравиха да направят надлези или подлези за пешеходци, защото било околовръстно - т.е. не е типична част от градската зона!?
И сега хората гинат защото пресичат без да има къде да го сторят без заплаха за живота си.
Кой е виновен сега?
Ние позволихме и насърчихме медиите да създадат чуводището на реалити новините, което трябва да се храни всеки ден с убити, ранени, кризи, сривове, негативи. Ако няма истории, те трябва да бъдат измислени.
Това не е част от нормални процеси на медийния пазар, а част от вътрешната хибридна война - светът на пост истините, които трябва постоянно да управляват Вашата емоционалност, да надграждат реалността с виртуална реалност в която да загубим посоките за ценностната и житейска ориентация - в царството на пост-истината.
Анестезия на масовото съзнание.
Докато не минат изборите и Вие не изберете "правилните" хора. Иначе току виж сте излези от упойката и започнете да питате нормалните въпроси - защо сте бедни, защо няма наказани за откраднатите десетки милиарди в корупционни сделки на най-високо равнище - за търговете, за горивата.
Вие и за Хитрино няма да разберете истината, поне не тази която да Ви даде цялата картина на отговорност.

1 коментар:

  1. Въпрос: Какво е журналистика?
    Радио Ереван: Това е да съобщиш, че лорд Джон е умрял, на тези, които никога не са знаели, че лорд Джон е живял.

    Както много стари вицове обаче, и този звучи наивно-сантиментално – с незлобивата си парадоксалност, далеч надмината от гротескните съвременни реалности.

    Днес журналистика (в кавички) е да предадеш ДРАМАТА около смъртта на сър Джон на тези, които нямат – и никога не са имали – нищо общо с него. И то да я поднесеш така, че те да не могат да избягат от нея. Дори ако съзнателно се пазят от драми – било защото не обичат, било защото техните собствени драми са им достатъчно.

    А ако в смъртта на сър Джон няма никаква драма – да я измислиш. Може би това е на път да се утвърди като върхът на журналистическото майсторство.

    Основният проблем на журналистиката е, че границата между информационния и развлекателния бранш не само неусетно се разми, а е на път и изцяло да изчезне.

    И то не в смисъл развлеченията да включват и информационен елемент. Това по-скоро би заслужавало аплодисменти.

    Тенденцията е точно в обратната посока – информацията започна да включва развлекателен елемент.
    И не само; ако беше само това, дето се вика, с мед да го намажеш. Развлекателната съставка започна да става не само задължителна, но и ПЪРВОСТЕПЕННА в информационното съдържание. За сметка на качеството на самата информация, като адекватност, точност, бързина и най-вече достоверност.

    Причината е, че и информацията, и развлеченията се предоставят чрез медийната индустрия, която пък е поставена изцяло на пазарна основа. В нея главен приоритет са броят на потребителите и интензивността на ангажирането им с предоставения медиен продукт. А развлечението, естествено, много по-лесно привлича аудитория от „чистата“ информация.

    За развлечение е достатъчно да умееш да погъделичкаш емоциите, въображението, настроенията, стереотипите и предразсъдъците на аудиторията; докато за да информираш някого, трябва да го стимулираш да мисли. За първото е достатъчно да си ловък занаятчия; за второто трябва да си отдаден професионалист.

    Като добавим факта, че всички властови субекти отдавна са прозряли мощта на медийната индустрия като инструмент за масово въздействие, и че същите тези субекти нямат интерес от информирана и мислеща аудитория (всъщност имат интерес точно от обратното), получаваме – логично – днешната картинка.

    Фейк новини, пост истина – това са термини, родени от потребността да се облече в понятия тази нова отровна симбиоза. Същевременно някои не толкова стари понятия, като opinion-maker, като че ли вече излизат от обръщение. Защото изчезват тези, които биха посветили систематично време и усилия наистина да ФОРМИРАТ МНЕНИЕ у аудиторията си. Много по-лесно е аудиторията да се манипулира. А още по-лесно – да се създава по поръчка нервна и дезориентираща психологическа атмосфера, в която действителните манипулатори да могат лесно и успешно да работят.

    Всичко това не е специфика само на българската среда, а глобален проблем. У нас обаче е примесено с огромна доза провинциализъм – и у поръчителите, и у изпълнителите, и у консуматорите – затова е особено дразнещо.

    ОтговорИзтриване