събота, 14 януари 2017 г.

Темата досиета в Мултигрупова България

Още една Пеевска бухалка - сайтът "Политика" - е препечатала посветения на мен редакционен текст, който с помощта на "разследващия" архиви, корпулентен медиен властелин е решил да отправи срещу мен. Значи не е било достатъчно в няколко вестника и няколо сайта. Трябва отново. Логично е да се предположи, че нещо не върви с омаскаряването.
Не могат да ме хванат за корупция или сделки. Не съм в политиката. Не търся пост. Като няма конкретна писта за дискредитация, търсят многоцелево или фоново въздействие.
Този път няма да давам линк, пренебрежението е най-добрия отговор.
Но е удобен повод да каже неща, които съм спестявал през годините, а те могат да Ви бъдат полезни.
Много пъти са ме питали, особено хора, които знаят истината и са ми близки - "защо не им отговориш?".
Проблемът е, че темата досиетата у нас е многопластова и заедно с други неща е операция, която е мислена много и от доста хора, за да бъде ирационална и да бъде ефективна като метод за манипулация на обществото.
Това в същност е част от постоянните хибридни въздействия - уж постоянно се разкриват досиета, а очистителния ефект и познанието за механизми липсва. Запътили сме на изборите през април пак да изберем хора под контрола на номенклатурата и върхушката на ДС.
Първо създаваш медиен образ на колективната група ДС, за да скриеш зад гърба БКП и цялата кохорта. При това не цялото ДС - няма го топ нивото /защото за него ефект няма - преди 1989 година те бяха висши партийни кадри, сега е същото - Нинова пита "генералите", които присъстват независимо от политическите си постове. Няма ги много истински играчи, включително перманентно позиционирани в чужбина, които държат контрола. Включително и върху много действащи политици. В действителност под една трета от агентураната мрежа беше дадена за публиката като медийно мюре, за да се скрият другите по-важни части.
Нарочно ще пропусна темата Русия и свързаността и с тези структури на всякакво равние. Само ще кажа, че нещата ще стават много по-лоши, не защото някой отвън много ни притиска, а защото нейните "местни" свръзки - и в армията, и в специалните служби, и в медиите, и в парламента и в правителството, стават все по-агресивни в опитите да продадат версията Путинова Русия като ориентир и партньор на съвременната европейска политически и бизнес класа..
На този фон просто да кажеш - "ей, лъжат Ви" с досиетата, темата има "двойно дъно" веднага срещаш дежурното "а значи Х има досие и е доносник". Това не е съд, а медийна операция срещу която няма много начини за защита.
Назначаването на ДС - в тази версия - за гръмоотвод за гнева на хората при търсене отговорността за миналото, бе задължително и то беше реализирано от висши партийни кадри и приютените в лоното на БСП "разузнавачи". Защото иначе трябваше да бъде забранена тази партия и трябваше да има лустрация, която да започне от БКП и партийната номенклатура. Така спасиха БСП от обявяването и за престъпна организация, като отклониха протестите без обаче да се стига до край.
За съжаление не съм силен по темата ДС - просто не зная достатъчно за кухнята от вътре, но имам личен опит защото се опитваха да ме ангажират. Нямам вина за това, че някой е преценил че имам качества. Това е тяхно право, моето е да преценя как да реагирам. Само човек живял в тези времена знае какво означава да откажеш и на военните и на цивилните. Днес е лесно да кажеш не, дори разбирам, че мои познати не искат да стават и министри.
Второ, в тази цялата история вече фактите нямат значение - важи интерпретацията. Класическа пост истина - търсят емоционалната реакция. Детайлите нямат значение.
Не случайно и комисията по досиетата тръгна по време на БСП управлението на Първанов като президент. Кой с ума си може да изобщо да допусне, че президентът с агентурно минало и неговия близък министър на вътрешните работи Румен Петков, са го направили за да познаете Вие истината ?
В поредния пасквил в Пеевските медии срещу мен няма нито грам доказателство за нещо писано от мен, да не говорим от характер който да доказва каквото и да било. Но има "факти" че са изисквани справки и са правени досиета СРЕЩУ мен, от което посредственият архивар се опитва да внуши, че съм бил агент на ДС.
Обърнете внимание - още от 70-те години са събирали данни срещу мен, като студент. След което през 80-те години пак събират данни срещу мен. Зная от сигурен източник, че там са събирани всички доноси срещу мен, и от близки хора. Предпочетох да мълча, защото не исках да разбирам кои от приятелите са "снасяли".
След което се опитват да внушат като доказателство за "някаква моя съпричастност" съответно съотговорност това, че някой от МВР или ДС писал, че съм "верен", " убеден" . Представете си бил съм член на дружествен комитет в ДКМС?! Направо разтърсващо. За младите - членството в ДКМС беше задължително и Дружествените комитети бяха най-ниското звено в йерархията. Не казват, че съм бил представен за изключване от ДКМС, отново за собствено мнение.
Истината е съвършено друга - но "другото" досие, това с доносите срещу мен се смесва с материалите на ДС и хората започват да се питат - абе и този е маскара.
Спирам до тук. Моята битка с тези хора е от доста време, далеч преди 1989 година. Тя ще продължи до края - защото не храня илюзии, че те ще изчезнат. Винаги ще бъда несвободен да казвам цялата истина защото ще има замесени други хора.
Както казах, в момента в който дойде на власт правителството на тройната коалиция, започнаха да ми търсят "цаката" за да ме махнат като посланик в Русия. Разбрах, че трябва да приключвам. Бях станал неудобен, какъвто съм и днес, защото зная много и през мен не можеха да минат проектите на Гранд енергийния шлем. Не се надценявам, защото който да и посланик не прави, а по-скоро опосредства политика, която се прави в Центъра.
Но това бяха политици, които искаха да капитализират на всяка цена властта си. Това бе техния златен шанс да станат богати и нямаше да го изпуснат. Принципната ми позиция винаги е била, че като се започне от предоговарянето на договорите за доставка на природен газ през 2006 година, последицата от проекти са лош бизнес и въпрос на време бе те да станат е лоша политика, включително гранд корупционна, която вместо плюсове води до негативи в двустранните отношения.
И тъй като нямаха друг начин - ще си спестя подробностите - се опитаха да играят от засада - едната линия бе да ме дискредитират, като ми откажат разрешение за достъп до секретна информация. Помните ли колко много хора бяха принудени да се оттеглят защото не им бе даден достъп за работа с поверителна информация, включително на НАТО. Тези разрешения, зависят основно от една шепа хора в ДАНС, които се намират под контрола на библиотекарите. Нали е таен процеса - няма шанс да се защитиш. Някой някъде решава, не дават обяснене и толкоз. Медиите те довършват. Както сега е схемата с повдигнатите обвинения от прокуратурата срещу Трайков и Ненчев. Точно като да те пресрещнат в късна доба в тъмна улица маскирани лица.
Главният прокурор прекрасно знае, че няма шанс за осъдителна присъда, но повдигнатото обвинение легитимира и отпушва медийната атака, която трябва да те изолира от успеха в начинението което правиш.
Без подобно разрешение за ниво на достъп просто не можех да бъда посланик - почти всичко важно е секретно. Но това не им беше достатъчно, трябваше да ме дискредитират пред съюзници от НАТО, затова "по милост" можех да работя с "вътрешно разрешение", но пак повтаряха, че от НАТО ми нямали доверие!? Истината е, че някакъв служител на относително високо ниво в ДАНС, който съгласува разрешенията казал, че не съм "стабилен". Да, но не - защото намерих начин да получа уверение, че партньорите от НАТО нямат проблем с мен и получавах директно всякакви документи. Така ги изобличих. Трябваше да уволнят въпросния служител, но смотаха историята. Натискът продължи и след като Корнелия Нинова ме помоли от името на Овчаров да не присъствам като посланик на срещата с министър Христенко за да договорят предателството за газовия договор. Всичко това може да се провери - за всичко има записки, грами и т.н. Разбрах, че нямам място и помолих договорът ми да бъде прекратен. Сам се върнах, не чаках да ме връщат.
След като не успяха с достъпа до класифицирана информация прибягнаха до втората линия - дадоха да разбера, че ще вадят досиета. Зная, че няма какво да извадят като доказателства за моя "принос", освен техни дописки и вътрешна кореспонденция между отделни звена в рамките на различните служби на МВР, като грижливо заметат досиетата, в които се съхраняват доноси срещу мен.
Ако питате защо толкова внимание - отговорът е прост - след участието ми в правителството на Иван Костов името ми е спрягано за почти всички най-високи постове. И това ме правеше опасен. Знаят, че не могат да ме управляват, а трудно издържат в открита конкуренция.
Вие правите разлика между различния тип досиета тези срещу Вас и тези които Вие с работата си в ДС правите?
Не съм светец, но успях да се измъкна от хватката им, особено на Шесто Управление. Да, същото което ръководеше Димитър Иванов - Гестапото. Признавам, че без помощта на хора, които са работили за тези служби нямаше да успея. Нещата стигнаха до там, че не е удобно сега да кажеш добра дума за тях. Сред тях имаше нормални и почтени хора, със странни човешки съдби. Без тях трудно можех да ги победя, защото ако нямаш информация за твоята малка истина, си обречен. А не съм роден със сребърна лъжичка в устата. Родителите ми са най-обикновени хора - няма как да ги представят като номенклатура и слава богу. Защото без привилегии имаш по-здрава имунна система.
Факт е, че докато много от сегашните демократи бяха изпратени през 1988 година да учат в чужбина в престижни университета и то срещу държавни средства чрез Фондацията на Людмила Живкова, които след това ги изпрати във високата орбита на международни организации, мен ме спряха да направя докторска дисертация в Колумбийския университет, въпреки че се опитах да го направя по каналния ред - с молба до шефовете си - пак през същата 1988 година. Въпреки, че нищо не исках от тях, защото издръжката ми бе осигурена от западни партньори, едни от същите, които уж съм бил вербувал /просто идиоти/. Темата беше изключителна - Тристранната комисия и глобализацията. От която никой у нас не се интересуваше - толкова им беше хоризонтът.
Дали мислите, че ако съм бил ценен и агент са щели да пропуснат възможността да ме внедрят на Запад?
Това беше лакмусовия тест за това колко съм бил "верен" и "техен".
Признавам, че до тогава не бях мислил да работя активно против тези хора. Гледам си моята работа и моя периметър и толкова. Но това беше вододел, защото бе безпринципно и грубо.
От тогава имам принципна непоносимост към всичко което е номенклатура и милиционерска посредственост.
Не е пост за събота - но в лентата попадна поредния пасквил - нали съм назначен за център на Злото, та реших, че хората трябва да знаят.
Темата досиета не е едноизмерна и във вида в който се разви и се разглежда "ен гро", обобщено, да не говорим използва (мнозина се издържат от това) много често е смокиново листо за прикриване на истински намерения и същност. Вместо да отслабва, тя укрепва модела и статуквото. Докъде доживяхме - медиите на Мултигруп, която и цивилната фирма на ДС, и които са въплощение на всичко репресивно в миналото, днес да ме "изобличават".
Направил съм много за държавата си и за хората, правя го и днес, не винаги, дори рядко е публично. Но няма да доживея тези ми усилия да получат признанието което получиха крепители на статуквото, последния от които бе Димитър Иванов. Стига ми да зная, че живея честно и ценностната ми система е неизменна и устойчива та да не ми се налага да преживявам катарзиси по целесъобразност.
Дълго отлагах да пиша по темата, защото някак е неудобно да разположиш собствената си история сред толкова много суета, струяща от най-високите етажи и разтърсващи разкази за репресирана номенклатура. Не търся нищо освен хората да познаят двойното дъно на темата досиетата.

1 коментар:

  1. Уважаеми господин Василев,
    винаги Ви чета с най–голямо удоволствие и се възхищавам от Вашата остра мисъл и специализиран анализ. Често съм участвал в дискусия и изразявал моето мнение в блог, където Вие сте бил авторът. От Вас има винаги нещо да се научи. Да научат тези, при които истината е съществително, което действително съществува в душите и сърцата им.
    Хубаво е, че давате гланост на гнусните нападки срещу Вас, относно имагинерното агентурно минало, с което се опитват да Ви очернят. Това, което Вие споделяте, съм го предполагал и дори аналитично изказвал, като мение относно Вшият случай. Ами на тях, на тези идиотски служби, лигите са им текли, само и само да могат да Ви завербуват. Кой не иска да привлече и работи с една умна глава?
    И това съм предполагал, че много по–трудно е било за Вас да им откажете така, че после да не могат да пречупят бъдещето Ви. Защото един категоричен отказ за тях означава враг. По тяхното просто правило, който не е с нас, е против нас.
    Имал съм такъв случай със съпругът на моята сестра, професор, от който е искано да следи цялото ни семейство. След отказът беше обявен за национален враг!
    Може би младите, щастливи да не са родени тогава, сега не можгат да оценят това. За мого тук, оценката на Георги Марков се споделена по същия начин. Бил в обкръжението на Живков, имал задграничен паспорт..., ами как не, сатрапина искаше да се пъчи със славата и таланта му, но не му се отдаде. Дори се е вайкал, жалко, че не от нашите!
    След възхвалата към Вас, която заслужено адмирирам, бих желал да Ви помоля за нещо, в името на България.
    Проучете новосъздадената партия „Да, българия„ и ако по Ваше осмотрение си заслужава да я подкрепите, моля влейте се действено в нея. Това Ваше участие ще се окаже една от най–необходимите придобивки за нея и същевременно за нас. Може би, ще получим най–после един Министър–председател, с който можем да се гордеем и покажем на всякъде. Пък дори и с „по–малкото зло“, министър на икономиката, бихме били доволни.
    ПОжелавам Ви здраве през новата година!

    ОтговорИзтриване