петък, 13 януари 2017 г.

Грантовете срещу олигархия - за корупцията и медийната свобода

За тези които гракнаха срещу грантовите медии. Пиша защото не съм получавал грантове, но съм писал и продължавам да пиша за проекти, част от които се финансират и съществуват благодарение на грантове.
Да видим дали и този път "протестърите" срещу грантовата демокрация, ще си затраят както винаги досега по скандалната сделка за магистрала Хемус с присъдените златни километри в отсечката Ябланица-Боаза в полза на корпулентния и партньори. Това е съобщението от Медиапул, което дава подробностите.
Не мислете, че битката срещу лошите западни фондации, е тяхна автономна и оригинална реакция. Не, просто се действа по схема спусната от Москва. Затова и в Унгария Орбан гони Сорос, макар, че последния е направил вероятно повече от него за приобщаването на своята родина към Запада.
Така прави и Ердоган, там архиврага е бившия съюзник Гюлен. Така направи и Путин, който обяви всички външни програми за демокрация и защита на свободите и независимото слово за "чужди агенти". Някои изгони, други загинаха, трети се настроиха миролюбиво и преминаха във вътрешна изолция, защото трябва да се оцелява.
Тази схема сега се мъчат да приложат и у нас, като продължение на успешно приключилата част от операция президент, на руските спецслужби у нас, прераснала в операция парламентарни избори. В спусната от Кремъл програма за изпълнение в навечерието на изборите трябва да са ограничи влиянието на прозападния елит и изолира възможностите му за достъп до средствата за масова информация, които се подпомагат от западни фондации, за да бъдат сведени възможностите им само и единствено до контролираните от "политкоректните" собственици.
Ако погледнем реално, цялата сума на грантовете които получават отделни медийни проекти всяка година вероятно не надвишава 5-7 милиона лева /говоря за пряко фининасиране/ и това е оптимистична сума. При това една част от "западните", разбирай основно европейски източници на грантове, попадат в медии, за които много трудно може да се каже че са независими от властта.
Много по-големи са средствата, които попадат в същите медии, по линия на европрограми и през държавата и министерствата в рамките на медийни и ПР програми. Не на последно място и защото тези държави по принцип се съобразяват с волята и настроенията в приемащата страна.
Истината е, че много по-крупни суми постъпват в НПО и медии през олигархични схеми.
Пример? Моля..
Да видим какво става само с един търг, като този за магистрала Хемус и при положение, че в него един медиен собственик "печели". Че е нагласен търга знаят и децата, най-малкото защото в други страни тези две фирми със сигурност нямаше да прескочат преквалификационния стадий. От единадесет фирми, подали документи, са остранени осем и остават "правилните".
Нито една от двете спечелили фирми няма зад гърба си хиляди километри построени пътна мрежа, които всяка една друга нормална пътностроителна компания би имала. Нещо, повече ако погледнете условията на търга - мога да се обзаложа, че критериите се били "творчески интерпретирани" за да няма изиксквания за последните 10 години да си построил тези хиляди километра и са позволили ползване на чужди референции. Според познати от бизнеса горницата е стигнала и понякога надминава 30%, т.е. ако търга е за 55 милиона, минимум 15 милиона са лептата на посредника. Умножете го по всички търгове и ще получите представа за бюджета на грандкорупцията у нас - милиарди, които отлитат за да ги има политическите и бизнес олигарси.
Госпожа Павлова със сигурност знае за това, но тук влиза в употреба дежурният аргумент - нека дадем хляб на българските фирми, т.е. на нашите. Да видим кому точно даваме хляба защото накрая излиза, че в реалните български фирми, тези които вършат работа, не остават много пари, защото като ти отнемат 30 процента за "висши" нужди, няма какво да ти остане за последващо развитие и инвестиции. Никакъв български бизнес не подкрепяме, а само утвърждаваме един арогантен и порочен модел, който обслужва посредници и убива истинския бизнес.
Корпулентният е излишен посредник, пречка, без който разходите за строителство на магистрали щяха да бъдат значително по-малки, но пък е незаменим в схемите за пренасочване на средства към частни структури и политици. Неговото участие само води до преразход - в последна сметка подизпълнителите са, тези които реално ще свършат работа.
Как зная колко би трябвало да струва един проект за магистрала ? Сравнявам средната стойност за км у нас и там - в Европа, където има конкуренция. Въпреки, че има в пъти по-високи заплати, по-високи данъци и в пъти по-високи обезщетения за отчуждавани земи, освен в случаите, когато тези земи не са на "наши" хора, пак е в пъти по евтино. Защото там си нямат Пеевски и подобни нему паразити.
Дори във враждебната като атмосферни условия Норвегия, с къс строителен сезон, строят в пъти по по-евтино!?
Част от парите за тази кратка магистрална отсечка, която струва свръхмного, вече излизат само от държавния бюджет - тук няма евросредства, следователно няма и европейски контрол. Къде според Вас ще ги насочи спечелилия, поне част от тези условни 15 милиона лева данък Пеевски.
В подконтролните му медии - Канал 3, вестници, сайтове - които отвориха атаката срещу "грантовите" медии.
И това е само един търг. А по различни оценки, миналата година Пеевски и неговите структури са спечели търгове и договори за над 500 милиона лева. Сметнете по формулата какви средства потенциално остават за инвестиции в медии.
А сега ги сравнете с целия обем на грантовите пари, които поддържат независимите медии, благодарение на които имаме острови на инакомислие и нормалност в тотално контролираан медийна среда.
Защо сега се правят тези търгове ? Защото има избори и трябва медийната империя да е на бойна нога! ? Да не мислите, че Канал 3 струва малко пари, както преди това беше ТВ7 и Барековите ТВ операции от КТБ? Нищо, буквално нищо, не се е променило. Преди беше КТБ, днес финансирането става през подобни търгове и други подобни схеми и кредитите няма да се върнат, за това са нужни инжекции от държавата през търговетенв. Да не мислите, че медийния им бизнес е самодостатъчен и се самоиздържа? Да, да.
Но медийните разходи и контролирани загуби се смятат за задължителни за управление на масовото съзнание и електоралните нагласи. Проблемът е, че ние плащаме техните щения и власт.
За изборите трябва да се омайва електората и властта иска чужди жертви. Това, че се изкривява медийния пазар и че де факто никой не може да разчита на нормална възвръщаемост от медийната си активност поради такива програмирани да губят медийни проекти, няма значение.
Факт е, че значителните и постоянни грантове създават грантова зависимост, но без тях България щеше остане изцяло в лапите на Пеевските медии и на другите олигарси. Схемата не е трудна - Цацаров обвинява Донев или Прокопиев, данъчни проверки, влачене по съдилища с години, медиен тормоз и .... вдигаш белия флаг. И след това се питате защо - материалът /по Борисов/ бил лош и все за статуквото печелело.
Сравнете материалите в Капитал примерно и в Монитор. Особено ако ги преведете на английски и потърсите независимото мнение на чужденец. В единият случай имате професионална работа, в която носи информация и знания, от които можем да се възползваме. Даващите грантове нямат никакво влиние какво и как да се пише. Отчетност до стотинка, публичност и прозрачност. В другия имате една информационна част - при това селективна и останалата част статии бухалки - обслужващи сведени "от горе" поръчки. Това което наричам медийна охрана на статуквото.
Разбирам примерно някой журналист от тези издания, да беше изразил аргументирано несъгласие с мои писания. Нормално - излиза човек с името си, казва и доказва тезата си. Но един и същ материал да се публикува с малки разлики във всички издания - това вече е над главите на главните редактори и е възможно само по разпореджане на Шефа.
Как да обвинявате хората, че избират едни и същи политици да ни управляват, когато от трите най-големи ТВ канали, които покриват близо 70 процента от зрителската аудитория почти всичко се контролира чрез рекламните бюджети и парите от държавните и евросредства за ПР и медийни кампании.
Да в социалните мрежи имате алтернатива, но за 60 процента от нашите сънародници - телевизията и вестници все още формират съзнанието.
От другите "независими" канала най-много средства се наливат в Канал 3.
На пазара на печатни издания - те вършат работа в провинцията - контролът на корпулентните и часови медии е почти тотален. Това, че вестниците СЕГА и Капитал/Дневник, Банкер и още няколко други издания - които се броят на пръстите на едната ръка, внасят допълнителен щрих, който засяга предимно ефекта върху живеещи в София и по-големите градове. Извън тях монополът е пълен.
В сайтовете нещата са още по-тревожни, да не говорим за социалните мрежи. Не зная сайт, блог или Фейсбук статус, който да може да се издържа само от реклама. Не говоря да получава приходи, а да се издържа и да осигурява приличен стандарт на ангажираните. Пазар просто няма, защото при равни други условия всички губят, именно благодарение на "правилните" медии, в които никому не му пука за приходи и разходи. За политици, които виждат в медиите, съпътствуваща основната политическа дейност, няма значение дали има или няма пазар, важен е контролът.
Цялата операция по издаването на блог, сайт или електронен вестник е функция или на инат /покриващ загубите от други приходи от други дейности/ или от реклами /за да разбереш, че пазарът е тотално контролиран/ или от редовни евро и държавни субсидии. Сега ми посочете сайт на независима медия или вестник /от тъй наречените "грантови"/, който да е бил сполетяван от щастието на местно публично финансиране.
Средствата за обясняване и популяризиране на ЕС тематика се наляха само в правилните медии.
Други пледират да останат само медии, които се финансират от олигарси или богатите. При пленената държава можете да си представите какъв плурализъм на мнение ще ни залее.
Ето обществото например трябва да се информира за реалните рискове и възможности за АЕЦ Белене, защото като мегапроект с мегакорупционна гравитация над всички ни виси дамоклевия меч на едни 18 милиарда евро, които могат за поколения напред да ни върнат назад и да ни фиксират в положение на най-бедната държава - не защото малко произвеждаме, а защото от сме държава на посредниците, а в нашия басейн има повече тръби, които го източват.
И тъй като за всяка сложна истина трябва експертиза, а експертите, репортерите и журналистите работят срещу заплащане нещата опират до грубата действителност - от едната страна имате експерти, медии, журналисти, които са силно мотивирани от получени договори и контракти за медийни кампании със средства на държавата за да ограбят същата тази държават.а- знаете за кои говоря. Те Ви обясняват как тъй като след като два три дни стигнахме до границата на резервите си по време на пика на натоварване на енергосистемата ни трябва Белене. След някой мотивиран материално "авторитет" ще дойде място и време за репортери и журналисти да обосноват и популяризират тезата. Накрая ще излезе ексминистър, депутат или експрезиденти, които до този момент имат материални ползи, докато са ни убеждавали в идеалистическата си визия, пламенно да Ви убеждават, че работата е или Белене или България я няма!?.
И за това са получили милиони - за да държат обществото в плен, но не със собствени средства, а със нашиге средства на данъкоплатците.
Но това е едната гледна точка, не е още националния интерес, Обществото има нужда от другата гледна точка - на хората, които да му кажат, че интересът на обществото не е тъждествен с интереса на печелещите от проекта. В последна сметка всички тези проекти са перфидна форма на преразпредление на огромни публични средства - докато ни убеждават, че са за общото благо. Конкретни хора реално крадат, жонглирайки със страхове и експертна претенциозност, защото разчитат, че срещу себе си няма да имат експертиза. Истината е проста - нямаме никаква нужда от тази мощност нито сега, нито след десет години. Под маската на национални интереси едни хора просто се самообогатяват. Изграждането на защитата срещу корпоративна и индивидуална корист изисква ангажирането на висока експертиза, защото от другата страна са скъпоплатени експерти, които мога да Ви залеят със звучащи достоверно аргументи.
Има две възможносит - или експертът, съзнавайки, че дължи на обществото своето мнение, и като съзнава, че ако тръгне срещу корпоративните и олигархични интереси ще бъде стигматизиран като ненадежден и няма да получи грам договор от държавните енергийните компании, които са най-големия клиент. Ако този експерти или медийни авторитети тръгнат срещу тезата на "властимащите" в робинхудски стил те тръгват срещу своя материален интерес. Малцина го правят. Не говоря за радикалните идейни отрицатели на статуквото, а за онези, които могат да разглобяват един проект на съставните му части и да го изобличат професионално.
Всеки може да работи на "ползу роду", но винаги само в рамките на възможностите да издържа себе си и семейството Познавам такива забележителни българи експерти, които отказват да работят в полза на обществото, не защото не се заплаща, а защото се страхуват, че това ще сложи край на възможностите им да работят за клиенти от държавната енергетика или от правителството.
Остават само най-"лудите", но малка част от тях имат достъп до съвременните скъпи аналитични бази данни и изследователски програми, които да направят работата ми равностойна на богато платените консултанти.
Примерно - схемите с горивата. Без пари, само на мускули, няма кой да се реши да разгадае и изнесе истината, защото тя е изключително сложна, изисква продължителни изследвания и експертиза, която не върви про боно.
И тук много често единствената възможност да се противостои в името на обществения интерес на корпулентните от всеки сектор са грантовете на неправителствени фондове и организации. Без тях обществето в буквалния смисъл ще остане сляпо.
Ето - един от най-значимите доклади в последно време за проникването на руското икономическо влияние у нас, на който бе съавтор нашия Център за изследване на демокрацият, бе финансиран от американска неправителствена организация. Заключенията са убийствени, да ни мислите, че правилните медии го публикуваха?
Кой друг да финансира у нас - може би Пеевски, може би правителството, може би олигарсите, може би политическите партии от субсидиите си ? След като този доклад звучи като присъда за тяхната политика и несвършена работа?
Или програмите за изследване на медийната свобода, за прозрачност на обществените поръчки и търговете /там на практика няма контрол/. Може би българските бизнесмени или държават ще ги финансира, с гаранции за ненамеса?
Ако сметнем каква част от нашите тотални приходи се превръщат в разполагаеми доходи, а не отиват по скритите канали на олигархичното робство - в скрити данъци, включително сигурност, комфорт, статукво, Русия и т.н,. нещата ще изглеждат шокиращо.
Това ли искаме, като забраним възможността за издържане на инакомислието у нас с чужди средства, които нито българския бизнес, нито българската държавата имат намерения да заместят?
Главният прокурор нито желае, нито ще им създава проблеми на посредниците, защото той самия е макро посредник.
БСП са същите - тяхната битка е кой да замести Борисов в тандема с Пеевски и Доган, а не да се постигне действителна промяна. Затова и евтиния популизъм на Нинова за тоталната промяна не хваща дикиш.
Ето днес чухме последното интервю на президента Плевнелиев. Това бе доброто и честно лице на някогашния ГЕРБ, което се олицетворяваше с порядъчност и европеизъм в ценностите. Зад което нямаше корупция или корист и което властта не успя да поквари.
Днес Плевнелиев е вън, а Пеевски е в ГЕРБ.
Честито, и не се чудете защо някои губят височина и търпение с медиите, които зависят от грантови средства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар