четвъртък, 7 април 2016 г.

169 брой на нюзлетъра: Либерализацията на пазара на природен газ и на транзитни услуги – все още предстои


Линк към броя

Европейската комисия постави условие за сключване на междусистемно споразумение между гръцкия и български системен оператор, което да отпуши реверсивни доставки и суапови сделки през връзката Сидерокастро-Кулата. Сроковете минават и заминават, а споразумение няма.
Оправдания всякакви – ту Газекспорт ни заплашва, че ще разтрогне договорите за транзит до 2030, с които ще загубим сигурни доходи, ту технологически причини спъвали старта на реверсивните доставки - проблеми с компресорните станции. Истината е, че ако погледнете на картата на новите проекти за компресорни станции, а те са четири, тези които са модернизирани и реализирани – а това са три са разположени в именно в невралгични точки, в които няма нито недостиг на капацитет, нито реални перспективи за риверсивни доставки.  А компресорната станция в Петрич има пряко отношение към въпросите за гъвкавостта в посоките на газовите потоци.
Няма съмнение, че отварянето на нов маршрут за достъп до българския пазар на нови доставчици на природен газ ще създаде конкуренция на Газпром, още повече, че през последната година глобалният пазар на втечнен природен газ се конкурира успешно с тръбовопроводния газ, на който доминира Газпром. Самият факт, че на конкурентните пазари на Обединеното кралство, Холандия и Германия, цените на които продава Газпром са около 140 долара на хиляда кубически метра, а у нас цената е с близо 40 долара отгоре. 
И тук идваме до отговорите на въпроса – защо у нас природния газ продължава да бъде по-скъп, въпреки уверенията в противното.
Без конкуренция и ликвидност от различни доставчици  и маршрути в цената, на която купува българския потребител винаги  ще се калкулират ценови премии за доминиращия доставчик и най-вече високи разходи по транспорта на спорадични доставки от хъбове или търговски точки с по-висока ликвидност.
От това дали ще се отвори България за друг, освен газпромовски газ, в последна сметка зависи конкуренцията и сигурността на доставките и цените у нас.
Колкото и да се убеждаваме взаимно, че цените на Газпром са ниски, а доставките надеждни, ние никога няма да бъдем сигурни, че това е така, докато нямаме алтернатива.
Бъдещите газови баланси на България не могат да бъдат устойчиви, докато не включват различни маршрути и различни доставчици.
Пазарният тест за ангажиране на капацитетите на интерконектора с Гърция доказа, че интересът за използването му в посока Юг-Север надвишава този, който до този момент бе спряган като доминиращ и свързан с транзитиране на руски газ през ТАР към Италия.
Либерализацията закъсня, либерализацията предстои, но колкото по-рано, толкова по-добре. Защото има много какво да се наваксва – за търговията на спот пазари и с втечнен природен газ, търговията с капацитети за пренос и съхрание, газовата борса, управлението на рискове и стратегиите на родните ни енергийни дружества, за да останат на този пазар, а не просто да бъдат погълнати или фалират. Така, както стана с други енергийни компании и проекти, които бяха считани за стълбове на родната енергетика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар