вторник, 26 април 2016 г.

Контури на неизбежното в българската политика

На времето Сашо Божков правеше прогнози в началото на годината, които бяха много интересно четиво. Това беше доста смело и интелектуално интензивно начинание. Не зная, някой след това да се е нагърбвал с подобна задача - да направи годишна прогноза за България - за икономиката и политиката.
Няма да го правя и аз - прекалено амбициозно е, пък и се съмнявам в полезността. Важното в прогнозите са тенденциите, а колчем те бъдат посочени повечето хора ги осъзнават като "очевидни", което пък определя незавидна съдба на прогнозиста.
Затова ще дам контурите на "очевадното" и нека читателят ме прости за това, че ги извеждам като тенденции и прогнози.
Първо, с последният си форум ДПС потвърди, че има проблем с монопола върху традиционния си електорат, който ще се задълбочава. "Божественият" Доган слезе от сараите и донесе волята си чрез говорител. Не е толкова трудно да се разгадае тактиката му - при подобен електорат, неговият статут може да се поддържа единствено чрез самоналожена изолация, която във времето да замени реалността с митове. Ежедневната лидерска работа е уморителна и рядко благодарна, със сигурност няма никаква изгода да го смятат за политически смъртен лидер. Тръгне ли да говори ще го разберат или няма да го разберат, като и в двата случая опаковката страда.
Избран бе поредния "посредник" между вожда и масата. За ДПС не е нито оригинално, нито особено интригуващо.
Доган така и не разбра, че моделът който работеше през 90-те и част от нулевите години на новия век, е безнадеждно остарял. Партията е ригидна, нерезонираща, политически неконкурентна структура, без значими послания, с компрометирани лидери и липсваща мисия. Не толкова ДОСТ или други партии пречат на ДПС, пречи и собствената несъстоятелност като концепция, философия, ако щете като организация. Не е само въпросът, че е вън от властта,а това, че клиентелизмът отдавна изчерпа своята роля на вътрешна спойка и солидарен мотив.
Каквото и да прави, Мустафа Карадайъ е обречен не само поради "спънатата" му лидерска функция, а защото няма нито на харизма, нито собствен почерк, нито собствена визия, нито мисия как да модернизира ДПС. Сравнение с Местан просто не може да се прави.
ДПС се лишава и от Пеевски, а без разпределителен център на поръчки и финанси партията не може да функционира. Те пък водят до властта, която пък ражда повече финанси и поръчки. Не трябва да се забравя, че Пеевски бе полезния "лош" в средата, момчето за добре платената черна работа. Затова и моделът след Доган беше с две глави - политическата - у Местан, и финасово-икономечската - у Пеевски. Сега схемата изисква незабавно определяне на новия Пеевски. Доган е консуматор, трябват му пчелички, които да кешират властта и да му се отчитат. От тези средства се финансира целия партиен апарат. Само с партийните субсидии нещата ще стигнат до крах. И ще падне "божествения" ореол.
Или ДПС влизат във властта или размножават Пеевски - няколко бизнес посредника. След публичната разправа с Местан и изгнанието на "корпулентния" и най-вече трусовете за цялата система - е малко вероятно да се случи. Или партията тръгва надолу и катастрофира.
Истината е, че Ахмед Доган е лидер от миналото, с мислене и послания от миналото и тотална липса на визия за алтернативност, иновативност и оптималност.
Второ, наблюдава се паническо прегрупиране на силите на #Кой?. Не търсете стратегическа дълбочина в мотивите на Патриотичния фронт за промените в Избирателния закон. Интересно е, че никой нямаше да знае за желанията на лидерите на тази неголяма партии, ако ГЕРБ не беше решил да ги припознае или използва като свои.
Скучно е да плашат българските избиратели с гласовете на българските турци от Турция, защото те не растат и в никакъв случай манипулациите там не са повече от манипулациите с избирателните протоколи, купуването на гласове и прочие "достойнства" на българската електорална система. Не е изключено да си мислят, че изхождат от по-значим идеален, т.е. "патриотичен" мотив - да не позволят усилване на влиянието на турските официални власти върху българската политика чрез ДОСТ и през гласовете на българските турци зад граница. Но резултатът е користен и саморазрушителен, защото никой повече няма да ги припознае като ресурс на промяната, а на статуквото и Кой?.
Театърът с "ръчното управление" на Борисов вече не минава, защото е ясно, че отдавна бяха достигнати границите на възможности на това правителство. Трябва да се търсят или нови избори или друго правителство в рамките на този парламент. Мнозина продължават да вярват, че той и Цветанов играят някаква скеч "добро-лошо" ченге, но и за слепите и ясно, че процесите в ГЕРБ отдавна са отвъд контрол и личната воля на премиера.
Да, той може да уволни и да се раздели с всеки, но не и с Цветан Цветанов, защото няма кой друг да го замести и да му печели победи на избори и власт да управлява. Борисов така и не направи нормални партийни структури с взаимозаменяеми и допълващи се лидерски длъжностни характеристики, защото това означаваше да допусне да бъде заменен самия той. Няма Борисов, няма партия. Но не съвсем. Цветанов сам се наложи с упорит труд и работа на "полето", и това, че там няма негова конкуренция е естествено следствие. Другите са заети в София. След като Борисов не може да се лиши от Цветанов, той става зависим от него. Идеята, че всеки път след един или друг акт на парламентарната група ще разиграва сцената с разходка до парламента и опряване на нещата, не издава особен интелект. Въпрос е на малко време Цветанов да "обяви независимост" и да маркира своя територия и "червени линии". Кой може да знае къде свършват амбициите на бившия министър на вътрешните работи, ако той не вижда в сегашния модел на коалиране или структуриране на властта своето място? Докога ще се задоволява да бъде извън Изпълнителната власт и няма да се реши да защити своите хора срещу "гнева Борисов"?
Прогноза - колкото и да се стараят двете ангажирани страни, процесите вътре в ГЕРБ вече са неуправляеми - докато Борисов се стреми да укрепи правителството и сегашната коалиция, Цветанов развива алтернативата с ДПС, АБВ, ПФ и БСП. За него коалирането на ГЕРБ в дясно е смъртна опасност, тъй като лишава партията от претенцията за тотална доминация в дясно - какъвто бе първоначалния замисъл. Каквото и да правят вътре в ГЕРБ не се очертава да спечелят повече гласове от миналите избори - с последните пируети около Изборния кодекс Цветанов в същност усилва позиции сред своите потенциални бъдещи коалиционни партньори - става тяхното, докато Борисов губи в дясно, у нас и в чужбина.
Докато ГЕРБ не разберат, че да управляваш през 2016 година България е коренно различно от 2009, дори от 2013 година, и не проумеят безалтернативността на нуждата от модернизация на властта, на партиите и политиките,  не ги чака нищо друго освен имплозия и маргинализация.
В крайна сметка времето не прощава никому.

1 коментар:

  1. Страната и народа са в криза, каквато не е имало от създаването първата българска държава. Това е следствие от Руското управление след 1944, Нуждаем се от ново възраждане или "България" и "Българин" ще изчезнат като понятие. Вярно е че времето не прощава и римската империя и много други са изчезнали,но нека се съпротивляваме и да се опитаме да се опазим като народ с ценности морал и стремеж към прогрес

    ОтговорИзтриване