Едни от най-важните процеси на българската политическа сцена текат в средите на ГЕРБ. Не се заблуждавайте - зад фасадата на монолитността са в ход мощни подводни течения и задкулисни битки. Цветан Цветанов съзнава значимостта на контрола си върху партийните структури, върху парламентарната група и което е по-важно върху бъдещите избори, кандидатските листи и кадровите асансьори. За да спази ритуала на "единството" и единочалието в ГЕРБ, той предпочита да работи "зад кадър" със структурите по места, със своите партньори от коалицията "Цацаров" - БДЦ, ПФ, АБВ дори ДПС. Не Борисов, а Цветанов осигури конституционното мнозинство, с което минаха поправките. Той дирижира процеса на отстраняване на министър Христо Иванов и блокирането на съдебната реформа. Направи го по неговия начин, с което загатна за предпочитания от него сценарий за ново правителство на ГЕРБ без други десни.
Реформата във МВР е поредната "линия на разлом" в ГЕРБ, защото Цветанов смята МВР и сферата на сигурността за своя база, в която няма да търпи конкуренция, още повече от "външен" човек като Бъчварова. Някаква реформа в МВР може и да се случи, поне медийно - обратното би било прекалено радикално като очакване на този етап, тъй като нито Борисов, нито Цветанов могат да си го позволят. Неслучването на реформата, обаче може да настъпи и по дефолт, поради набраната инерция и взаимно блокиране. Едно е сигурно: Цветанов разчиства терена около премиера от конкуренция за да няма Борисов друга опора освен неговата.
През 2013 година Кой? реализира схемата за външен контрол върху Борисов чрез изваждане от уравнението на Цветанов, сега пробват обратното: контрол чрез Цветанов върху ГЕРБ с две хипотези - отстрелване на близки до Борисов ключови министри, президент и съюзници и ако това не успее фронтална атака.
В една посока тегли Борисов, защото реформите и битката с корупцията не могат да се отлагат - премиер и министри са на показ, тяхна е отговорността и всеки ден реално губят позиции, време, власт, влияние. В друга посока дърпа парламентарната група Цветанов. Според него ГЕРБ има бъдеще само като монополист и като канибализира десните партньори, докато поддържа активна свързаност със заинтересованите в коалицията "Цацаров".
Това е формула на архитектите на прехода, в която влиза и мобилизирането на нови проекти а ла Бареков - референдума на Слави Трифонов, както и нов проект на базата на НДСВ и неговия лидер, за който ще знаем повече идната седмица.
Цветанов упорито и системно прокарва идеята за самостоятелно управление на ГЕРБ в този Парламент чрез правителство на малцинството и подкрепа, която той лично договаря и контролира в Парламента. Тази формула е изключително надеждна, защото всичко ще е предмет на сделки, медийно пакетирано като "широк консенсус". Цената на политическото брокерство ще "хвръкне" до тавана. Със сигурност реформи от радикален и оздравителен тип няма да има. В тази "група" няма нито силни управленци, нито реформатори. има само политически брокери, като Пеевски, Първанов, Цветанов.
Борисов разбира, че без реформи държавата върви към катастрофа и разчита на няколко министри в своя екип да стигне до спасителен бряг. Неговата формула е да продължава да бъде монарх и да налага еднолично курса и темпа на движение на ГЕРБ, като партия с подкрепа в целия политически спектър. Ще трябва да се научи обаче да съжителства с равни и превъзхохдащи го като реформаторски и професионален потенциал хора.
Трябва да се признае едно негово качество - той успя да генерира гласове в центъра, дори в ляво и то по начин, по който по-интелектуално наситената и радикална политика на десните реформатори не можеше. Повечето от тях сами се поставят в положение на превъзходство прямо електората, а това не може да им спечели нито симпатия нито мнозинствата, необходими за провеждане на реформи. Не съдете абстрактно за идеалния, а за конкретния електорат и обществени нагласи в тази далеч от перфектност България. В този смисъл коалицията в дясно и дори в по-широкия формат на прореформаторските сили, колкото и далеч да е от оптималността, единствено може да свърши реформаторската работа. Борисов е необходим за нейния успех.
При това положение е добре реформаторите и особено ДСБ да си държат каналите отворени с хора като Бъчварова и другите "сходни по кръвна група" в правителството и парламентарната група на ГЕРБ, защото в предстоящите процеси не могат да си позволяват служебна победа на Цветанов. Не могат да си позволят и лукса да се залъгват, че не ги интересуват процесите в ГЕРБ, или че там всички са "маскари". Това не означава, че трябва да бъдат безкритични, а само, че трябва да отчитат общия контекст на случващото се в най-голямата партия, перспективата за усилване на позициите на Цветан Цветанов и окончателно осуетяване на реформите.
Още по-голямо е значението на гражданските структури и движения, защото процесите в ГЕРБ няма да генерират нито съдържателни, нито самодостатъчни, нито качествени по подразбиране реформи - самата партия не е направена по модел който да излъчва множество качествени и естествени лидери при предопределени номер едно и номер две на върха. За това и вътрешните процеси не раждат силни и самостоятелни играчи с ярка физиономия и реформаторска тяга.
Със сигурност предстоят битки в ГЕРБ, при това не само за съдбата на реформите в МВР и антикорупционните мерки, но и за всички други стратегически линии за развитие на България. Примерно, какво правим когато евросубсидиите свършат или което е още по-важен въпрос, когато осъзнаваем, че те са нож с "две остриета" и негативите започват да "тежат".
Вероятно най-видимата част вътрешните битки в ГЕРБ ще бъде избора на кандидат за президент. Там групата около Цветанов ще направи всичко възможно не само да не бъде преизбран Плевнелиев, но и да не допуснат нов "Плевнелиев". Още отсега промотират свой кандидат, който вече е одобрен от "конституционното мнозинство". Но тепърва трябва и Борисов да го приеме, а той има свой вариант.
Още по-важно е дали ще се преодолее непримиримостта и крайния радикализъм в българската десница, при който цялата енергия отива във взаимно отрицание и издигането на идеални цели.
Продължавам да не вярвам, че този Парламент ще позволи да "случат" реформи, дори в този полувид, в който те се оказват на изхода на Народното събрание. При текущите центробежни тенденции в Реформаторския блок, ще бъде цяло чудо, ако партиите в него останат заедно до новите избори. По-важното е, че Реформаторите в този вариант са блокирани да разширят електоралната си подкрепа. Дори не е сигурно, че при нови избори те ще успеят да мобилизират целия си стар електорат с нови реформаторски послания, не за друго, а защото привързаността на някои от тях към властта е многократно по-силна от желанието и възможностите им за реформа. Знайно е, че само реформатор, който не мисли за утрешната си властова позиция, може да реализира радикално движение напред.
Преди следващи избори трябва да се промени изборното законодателство за да се разшири периметъра на избирателната активност и върне усещането за справедливост и честност на изборите. И тук Борисов трудно може да намерик заместник на Цветанов, който му осигурява комфортта на властта, без значение на методите. Следващи избори едва ли ще родят нещо кардинално по-различно за десните, но е важно да не се разгражда потенциала за съвместно управление.
В рамките на заложения модел целта на Цветанов не е да конфронтира или замести Борисов, а да го отслаби, за да стане решаващ и незаобиколим фактор в партията, с когото всичко и всеки се съобразяват. Той има контрол върху финансирането на партията, ползва се със самостоятелни канали за комуникация с всички други партии, владее кадрите на партията и се намесва в кадровата политика на всички министерства.
Трусовете в ГЕРБ тепърва предстоят - прекалено силна е външната гравитация.
С действията си, Цветанов все повече започва да ми прилича на късния Бисеров в СДС
ОтговорИзтриване