Срещата в Доха завърши с провал - нищо от това, заради което тя се провеждаше, не се случи. Не съм сигурен какви вести е донесъл обратно министър Новак в Москва, но е сигурно, че е една от свръх задачите на руската енергийни дипломация няма да бъде изпълнена. За това се започна с оправданията за намесата в последния момент, за подлия Запад и т.н.
Цените на суровия петрол няма да скачат, нито ще се съобразяват с каквито и да било решения на ОПЕК, дори в тандем с Русия. Прекалено много петрол има в света. Цените могат и да се задържат около 40 долара за барел, защото предстои повишено потребление през лятото.
Обяснението за провала в Доха не е само в превишението от минимум милион и половина барела дневно предлагане над търсенето. Нещата са по-комплексни и най-главното е, че вярата в суровия нефт и в ОПЕК е на път да изчезне.
Не само защото потреблението и в прогнозата за вноса в Китай са под очакваните, а защото дългосрочната оценка за ролята на суровия нефт не е оптимистична.
Макар и за първи път от много години, добивът в САЩ да падна под 9 милиона барела на ден, възможността за възстановяване с повече от милион барела на ден е в рамките на месец. Едни фирми може и да фалират, но сондажите остават и нови компании могат да възстановят добива в изключително кратки срокове. Това е за справка на хората, които се ориентират по възможностите на новия суинг производител на нефт в света, по броя на фалитите или сондажните платформи в нефтодобивната индустрия.
Иран току сключи нови договори за доставка на 600 хиляди барела на ден за ЕС. При цялата канонада от информационни заклинания за "замразяване", нито Русия, нито Саудитска Арабия ще тръгнат да намаляват добива си. В резултат и преди и след Доха нещата са ясни - ОПЕК е напълно блокиран.
Тенденциите се обърнаха срещу суровия нефт и най-вече онези, които се опитваха да го ползват като геополитическо оръжие. Това не е новост - всички големи нефтени компании очакваха и прогнозират края на ерата на нефта, но по-късно - след 2050 година. Някои изглежда са по-нетърпеливи и очакват тя да настъпи по-скоро, а правителствата и потребителите да преминат на алтернативни горива..
Същностният дебат предстои и у нас. Какво ще кажете ако България се присъедини към европейските страни, които обявиха края на емисионните коли след 2025 година? Поне да започнем да мислим в тази посока - както го правят страни като Норвегия, които са нефтодобивни?
Ето някои по-общи разсъждения.
Първо, задължителната дума на предпазливост. Това, че Илон Мъск накара 400 хиляди души да предплатят за правото да имат новия модел Тесла 3 не означава, че ще можем да си позволим скоро да забравим класическите автомобили. Той направи много добра инвестиция и получи безлихвен стартов капитал, който само на пръв поглед е значим или достатъчен за да гарантира изпълнение на поръчките.
Със сигурност ще има още много пикове и спадове преди човечеството да се лиши от нефтените деривати като гориво за двигатели. Не е толкова важно, обаче дали Норвегия и другите страни ще успеят да преминат след 2025 година на беземисионни автомобили - главното е, че те имат тази цел още днес и този ориентир се ползва от всички - институции, на потребители и производители. Дори да се наложи да отложат с няколко години забраната, прогресът който ще са регистрирали ще бъде достатъчен за да оправдае изпреварващото днешно решение. В ОПЕК също четат новини и това е една от скритите причини за тоталния колапс на срещата в Доха - в света започнаха да се отказват от класическите автомобили!?.
Второ, Западът доказа, че на всяко предизвикателство на ОПЕК и Русия може да намери достатъчно ефективен технологичен отговор. Веднъж в сферата на проучването и добива - начин да добива повече за по-малко средства, при това от полета извън контрола на ОПЕК. Технологичният прогрес касае не само автомобилите, които не са задвижвани от горива, но и по-ефективните и по-ниско емисионни двигатели, включително тези на природен газ. Ако при нормалните автомобили това отдавна е факт, представете си ефекта върху пазарните баланси на горива при дълбокото навлизане на природния газ при тежките камиони и корабите. Така се пораждат излишъците от бензин и дизел и излишните преработвателни мощности в рафинериите.
Трето, намаляването на потреблението на горива касае и повишеното ползване на публичния нискоемисионен транспорт, на ж.п. транспорта /което е ахилесовата пета на България/, както и по-добрата транспортна инфраструктура, която също води до огромни спестявания на гориво и съкращава потреблението на горива.
Самата икономика разчита все повече не на класическата енергоемка индустрия /самото понятие за енергоемкост е променено/, а на сферата на услугите, където потреблението има много по-гъвката структура и се поддава на управление на ефективността и смяна на енергийния модел.
Това отвързва растежа от зависимостта от равнището на потребление на горива не само в рамките на текущия цикъл, а и изобщо.
Така, че събитието в Доха просто осветли очевидното - ОПЕК е история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар