Освен да подчертае желанието на участничките да си сътрудничат, имаше ли
и друга цел енергийната среща от 7 април между Турция, Македония, Сърбия,
Гърция и Унгария, например да отправи послание към ЕС и Русия? Увеличава ли тя
възможността "Турски поток" да се случи?
Няма
съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението
на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в
разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието
към ЕС, а именно, че освен
Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява
страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в
Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да
подготви сцената за посещението на Ципрас
в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска
страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл
повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само
финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС.
Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой
представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите
на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция -
случването на "Турски поток"
зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че
България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни
държави да осъществят проекта?
Като на
нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена
точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да
я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и
продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден
закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като
няма енергийни потоци от Русия,
няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл
партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?!
Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор
Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не
твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция
е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от
разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а
другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от
комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в
бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно
вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се
обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред
Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах
като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни,
поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически
ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо
конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на
ЕС, което е заявена цел на
Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици
в Европа. Ципрас търси
най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с
Русия.
Освен
да подчертае желанието на участничките да си сътрудничат, имаше ли и
друга цел енергийната среща от 7 април между Турция, Македония, Сърбия, Гърция и Унгария, например да отправи послание към ЕС и Русия? Увеличава ли тя възможността "Турски поток" да се случи?
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
- See more at: http://novinite.bg/articles/91272/Iliyan-Vasilev-Nikoj-v-Garciya-ne-misli-da-zagarbi-ES-zaradi-Rusiya#sthash.elTBzYsN.dpuf
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
- See more at: http://novinite.bg/articles/91272/Iliyan-Vasilev-Nikoj-v-Garciya-ne-misli-da-zagarbi-ES-zaradi-Rusiya#sthash.elTBzYsN.dpuf
Освен
да подчертае желанието на участничките да си сътрудничат, имаше ли и
друга цел енергийната среща от 7 април между Турция, Македония, Сърбия, Гърция и Унгария, например да отправи послание към ЕС и Русия? Увеличава ли тя възможността "Турски поток" да се случи?
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
- See more at: http://novinite.bg/articles/91272/Iliyan-Vasilev-Nikoj-v-Garciya-ne-misli-da-zagarbi-ES-zaradi-Rusiya#sthash.elTBzYsN.dpuf
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
- See more at: http://novinite.bg/articles/91272/Iliyan-Vasilev-Nikoj-v-Garciya-ne-misli-da-zagarbi-ES-zaradi-Rusiya#sthash.elTBzYsN.dpuf
Илиян Василев: Никой в Гърция не мисли да загърби ЕС заради Русия
10 април 2015, петък / 10:43; Коментари: 0
Send to Kindle
Илиян Василев
"Новините" потърсиха бившия посланик на България в Русия (2001-2006 г.) за коментар на последните развития около проекта "Турски поток" и срещата между гръцкия премиер Алексис Ципрас и руския президент Владимир Путин в Москва.
Василев е управляващ партньор на Innovative Energy Solutions, компания, която анализира енергийни проекти и значими бизнес и политически събития в България и в региона.
Освен да подчертае желанието на участничките да си сътрудничат, имаше ли и друга цел енергийната среща от 7 април между Турция, Македония, Сърбия, Гърция и Унгария, например да отправи послание към ЕС и Русия? Увеличава ли тя възможността "Турски поток" да се случи?
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
- See more at:
http://novinite.bg/articles/91272/Iliyan-Vasilev-Nikoj-v-Garciya-ne-misli-da-zagarbi-ES-zaradi-Rusiya#sthash.elTBzYsN.dpufВасилев е управляващ партньор на Innovative Energy Solutions, компания, която анализира енергийни проекти и значими бизнес и политически събития в България и в региона.
Освен да подчертае желанието на участничките да си сътрудничат, имаше ли и друга цел енергийната среща от 7 април между Турция, Македония, Сърбия, Гърция и Унгария, например да отправи послание към ЕС и Русия? Увеличава ли тя възможността "Турски поток" да се случи?
Няма съмнение, че знаменателят на срещата беше свързаността или по-скоро намерението на страните да участват, всяка според своите възможности и интереси в разпределението на руските газови потоци по проекта "Турски поток". Това бе и посланието към ЕС, а именно, че освен Брюксел има друго равнище на формиране на европейска политика, което обединява страни членки и страни-кандидатки. Но не търсете дълбок смисъл - срещата в Будапеша бе брънка от информационно-хибридната война на Кремъл и трябваше да подготви сцената за посещението на Ципрас в Москва.
А възможността за финансиране на "Турски поток" от руска страна, която Путин спомена, увеличава ли шансовете да се случи?
Кремъл повтаря едни и същи грешки, както и с Южен поток. Проблемът не е толкова и само финансирането, а съвместимостта на руските намерения с правилата в ЕС. Погледнете какво казва официална Турция, същата, която изпрати свой представител на срещата в Будапеща. Точно в деня на срещата на "приятелите на Газпром" в унгарската столица потвърди официалната си позиция - случването на "Турски поток" зависи от Брюксел.
Как гледате на коментарите, включително сред български политици, че България рискува да остане "изолирана" с оглед на стъпките на съседни държави да осъществят проекта?
Като на нескопосан опит да се самоунижим, а някои политици да заслужат "червена точка". Ние реално сме реципиенти на политиката на Москва, без да можем да я променим. Нито спираме руските туристи, нито спираме износа на храни и продоволствия за Русия. В същност истинската болка на тези които, макар и с ден закъснение, ескалираха медийно темата за "заобикалянето ни" е че като няма енергийни потоци от Русия, няма и малки съпътстващи "поточета" към симпатизиращите на Кремъл партии, организации и политици. А съседите вече "печелят"?! Единственото, което подобни хора могат, е да продължат традицията на Тодор Живков и се опитат да конвертират показната си вярност към Русия в източник на приходи. Не твърдя, че няма и други кренове в българската политика, но най-силната инерция е в тази посока. Там политическата класа има най-устойчиви рефлекси.
Някои издания написаха, че Ципрас си тръгва "с празни ръце" от разговорите с Путин. Съгласявате ли се с това твърдение?
Нито Путин, нито Ципрас хранят илюзии относно онова, което единият може да даде, а другия може да вземе. В такива случаи важи стандартната формулировка от комюникетата - "двете страни се срещнаха и се разбраха да се срещат и в бъдеще".
Как тълкувате разнопосочните сигнали на Путин и руското правителство относно вдигането на забраната за внос на храни? Министърът на земеделието заяви, че се обсъжда изключване на някои европейски държави от обхвата на ембаргото, а пред Ципрас Путин заяви, че Москва не може да отмени забраната за една държава...
Както казах като не могат да правят реални ходови с вдигане на забраната за внос на храни, поддържат суспенса за да се опитат да извлекат макар и непреки политически ползи. Обсъжда се, проучва се, някой има намерение, друг го споделя. Нищо конкретно. Просто в текущата ситуация нямат полезен ход, защото деструкцията на ЕС, което е заявена цел на Москва е прекалено висока цена, дори и за най-силно симпатизиращите и политици в Европа. Ципрас търси най-добрата сделка за гръцкия политически елит, но никой в Гърция не мисли сериозно да загърби ЕС за да се развива отношенията с Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар