Почти два месеца след подаване на информацията за предстоящия търг за проучване в дълбоководните блокове Терез и Силистар, в официалния журнал на Европейската комисия през следващата седмица предстои да излезне дългоочакваната обява.
Направени са първите сондажи – формални и неформални – с редица световни
нефтени компании, които проявяват интерес към подобни проучвания в региона - в акваторията на Черно, Каспийско, Егейско, Средиземно, Адриатическо море – сред тях са
Статойл, Шел, БиПи, Тотал. Ексън-Мобил и т.н. Българското правителство си научи
уроците от неуспешния търг за блока Силистър, при който не бяха поставени
филтри за достоверност на участниците.
Мнозина смятат, че времето не е подходящо за лансирането на подобни
търгове, тъй като дълбоководното сондиране е гросмастойрска територия в
проучванети и добива на нефт и газ, с максимално високи рискове и равнище на
технологии и управление. А времената са трудни за индустрията при спадащите цени на суровия нефт.
Винаги ще има достатъчно контрааргументи – особен в контекста на
продължителността на периода между подаване на заявлението за интереси и
оферти, евентуалното получаване на лиценза и етапа на максимално интензивната
работа и инвестиции – като минимум три-четири години.
Скептиците посочват негативното
въздействие върху имиджа на страната от оттеглянето на най-големия инвеститор в
тази област – Шеврон, особено в контекста на непредсказуемостта на българските
правителства, които присъждат и отнемат лицензи, под въздействието на неясни
интереси и влияния. Мораториумът потенциално засяга и всяка друга интерзификация, а това не е добър сигнал при инвестиции в сондажи, всеки един от които е над 100 милиона долара. Тези, които следят историята на проучването и добива на
нефт и газ у нас със сигурност ще отбележат като рискови фактори в тази индустрия
непропорционално високото влияние на често дегизирани като екоактивисти
политически и бизнес интереси. Достатъчно е да се прегледат съдебните регистри
и оспорваните в съда тръжни процедури.
Не са окуражителни и сигналите за отлагане на сондажните дейности в блока
Хан Аспарух от консорциума нефтени компании, включващ Тотал, Репсол и ОМВ с
година, а според някои и с повече. Логичното обяснение – съкращаване на инвестиционните
програми и фокусирани върху понискорискови операции с висока доходност не е
единственото. За съжаление България, за разлика от други страни, не разполага с
национална нефтена компания, която да бъде партньор в подобни проекти както на
етап проучване, така и при добива чрез споразумения за неговото споделяне.
В подобни случаи, готовноста на подобни национални компании да съинвестират и
споделят риска на раннните етапи се оказват критично важно за неутрализиране на
негативни пазарни колебания или несъвпадание между национални и корпоративни
приоритети. Много добър пример в това отношение са Дания, Полша и Румъния.
При всяко положение обаче старта на тръжната процедура за блоковете Терез
и Силистар ще постави страната ни, поне за няколко месеца, под прожектора на
водещите световни енергийни компании. Шансове имаме – но дозата късмет на който
да си струва да се надяваме е твърда малка на фона на усилията и работата,
която трябва да се извърши.
Добрата новина е, че този път правителство изглежда е решено да стори
максималното.
Моля при препечатване да се позовавате чрез линк към оригинала
Моля при препечатване да се позовавате чрез линк към оригинала
Няма коментари:
Публикуване на коментар