Гледах заместник главния прокурор Сарафов и се потвърдиха най-лошите ми прогнози за шансовете ни по делото в международния съд за КТБ.
Това, че атаката срещу банката е имала политически характер е видно и по нескопосания начин и горещите следи, които участниците оставят след себе си. Именно те дават основание на почти всяка засегната страна по делото КТБ, веднъж като попадне в международен съд, да си потърси правата и осъди държавата.
Основната опора на прокурора Сарафов в тезата, че банката е била "гнила ябълка" и с което оправдават действието на прокуратурата е "одита" на трите световноизвестни компании, които били "потвърдили", че банката е източена. Като човек, който е работил в подобна компания и знаещ за какво иде реч ще кажа само, че шансът на която и да е от тях в съд да потвърди тезата на прокурора Сарафов е нулев.
Изобщо от това което видях и чух в интервюто се потвърдиха най-големите ми страхове.
Зле сме, много зле.
Първо, набива се на очи очевидния факт, че прокуратурата първо е действала, а след това заедно с БНБ търси оправдание на своето действие!? Достатъчно е да се съпоставят изказванията на БНБ преди 21 юни, времето в което прокуратурата действа преди специалния надзор и времето в което "одита" бе публикуван. Няма никакво основание да се предполага, че прокуратурата като една Касандра е знаела преди всички в какво състояние е банката.
Второ, крайно време е някой да обясни на прокурора каква е правната стойност на документа, който трите компании представиха на БНБ и който побързаха да засекретят, като си мислят, че няма да бъде представен в съда. Да прочетат тънкия шрифт преди и след текста, който квалифицира отговорността на авторите за съдържанието му. Зная много добре за какво става реч и зная какво ще направят компаниите в международен съд, ако изобщо приемат да участват като свидетели.
Трето, не струва много прокурорите да попитат кой документ към датата на поставяне на банката под специален надзор може да се смята в международен съд за валиден за състоянието като одитен доклад.
Четвърто, и прокуратурата и БНБ и Петър Чобанов - как ще докажат в съда, че ПИБ може да се спасява, а КТБ не може. Това, че в главите на някои са съществували "подозрения" не означава нищо. В съда независими експерти могат да представят мнението си чрез интерпретация на числата от валидните към датата на спецнадзора финансови отчетите на двете банки, които са поискали помощ. Какви суми са поискали и как са преценели, че едната става, а другата не. Само да не се залъгва, че едната сама е поискала да бъде поставена под специален надзор. Защото ако не могат да го докажат - е налице дискриминация и съзнателно бездействие. Няма да продължавам по тази линия - нека читателите се сетят как ще се развие дебата в международния съд.
Пето, не могат да държат като следствена, банкова и прочие тайна тези документи, прекалено публични и достъпни като документи са свидетелствата, доказващи характера на действията на прокуратурата. За наше общо съжаление, защото страна по делото ще бъде държавата и ние като данъкоплатци ще платим сметката, защото ако прокуратурата и БНБ откажат да ги предоставят само ще си утежнят положението си като страна по разбирателството.
Достатъчно е в залата на международния съд да се покажат публично достъпните документи, ТВ репортажи в новините, където е видно какви са обществените последствия от действията на прокуратурата и БНБ.
Съзнателно не засягам въпроса за конституирането на акционерите и вложителите като заинтересована страна.
Ще платим сметката, ще понесем унижението на публичните си институции и най-лошото ще върнем развитието си с непремерените си действия и абсурдни законопроекти като този да дадат на прокурора право със задна дата да спира сделки между частни лица.
Съмнявам се, че някой вижда в горепосоченото основание за оптимизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар