Има проблем, когато Парламентът се бори с БНБ чрез промени в закони.
Има проблем когато Парламентът отказва да избере посочения от него шеф на банковия надзор, защото сигналът който се изпраща към пазарите е, че в България няма ефективна и ползваща се доверие институция, която да удостоверява, че банковата ни система функционира в режим на ефективна регулация.
Има проблем, че се назначава парламентарна комисия, която ще разследва "източването на КТБ", но в мандата по това което чета не влиза как се съсипа банката - т.е. разследване на действията на определени лица и институции преди попадането и под специален надзор. Защото проблемът далеч не е единствено и основно в действията на основния акционер. Става дума за източник на системна заплаха за националната сигурност, който не е разпознат като такъв и който във всеки момент може да дестабилизира страната отново. Преценете сами - както вървят нещата всички в схемата КТБ ще се измъкнат от фалита и с печалба - както тези, които форсираха нейния срив чрез специален надзор и управляема квестура, така и самият Цветан Василев, който ще си остане с основните активи. Голямата сметка ще се плати от държавата, а тя тепърва предстои. Разходите по попълване на Фонда за гарантиране на влоговета на гражданите са "дребните пари". Тепърва предстои да се направи оценка на обезценката на обезпеченията и най-вече не ми се мисли, какво ни очаква като държава в международните съдилища. Как мислите, как ще се произнесат те по отказа на българския съд да конституира акционерите като страна в производството по несъстоятелност на банката? Почакайте да видите за какви искови суми ще стане реч. Единственото, което ни дели от този етап е решението на петчленния състав на ВАС, но не съм сигурен, че те вече имат полезен ход.
Имаме проблем, че вместо да се изчисти проблема с тревожните практики, със "свързаните лица" и "конфликта на интерес" между собственици, шефове и кредитирани лица в банковата система - ние срамежливо пристъпваме към фокусирането му само в една банка, като замитаме следите към другите банки. А децата знаят, че това не е така и докато не се вземат мерки да се прекъсне тази верига на свързаност банките ще оперират с повишен оперативен риск. Няма проблем вложителите да знаят, че има добри и лоши банки, лоши и добри банкери. Това е тяхно право.
Има проблем, че отново МВФ и външните фактори се намесва в картината, след като се измъкнахме от тяхната опека от преди близо 15 години. Това е знак, че собственият ни капацитет да се самоуправляваме е поставен под въпрос.
Има проблем, че българските банки са се откъснали от потребностите на бизнеса и се въртят в свой кръг на проблемна значимост и бизнес логика - в резултат на което инвестиционните кредити изчезват, лихвените спредове стоят отворени. Банките продължават да се развиват до голяма сметка на гърба на икономика и вложителите, като отнемат ресурс и бизнес възможности от реалния сектор за да могат да нагласят балансите и реализират печалби.
Има огромен проблем, че институциите мълчат и позволяват в изключително критични за нацията времена на няколко души да си играят с националната сигурност и да поставят бъдещото на цели сектори в зависимост от собствените ми интереси.
Имаме голям проблем, който няма да си отиде ако продължим да не го забелязваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар