понеделник, 9 март 2015 г.

Възкръсването на Набуко или Газпром използва Трансадриатическия газопровод? Геополитически етюди


За сайта на списание "Мениджър"
По време на посещението на президента Алиев в София на 4 март отново се заговори за проекта Набуко и за „празнината“, която неговото закриване остави незапълнена.
След анонса за пренасочване на Южен поток към Турция стана ясно, че Газпром и Кремъл изглежда са разбрали, че нямат ход срещу Третия енергиен пакет на ЕС. И логично се ориентират към използваненто му в своя полза. Вместо да се занимават финансиране и реализация на скъпоструваща инфраструктура на територията на ЕС, която не могат да контролират, Газпром и Кремъл се ориентираха към тезата, че е достатъчно да доставят и продават своя газ на ЕС граница. До тук добре, но остава открит дребния въпрос защо това трябва да става в измислена от Газпром точка в Турция, в която отсъстват значителна ликвидност и газосъхранителни мощности, а не примерно на руско-украинска граница? Последното се вписва идеално в стратегията на Европейския енергиен съюз за общо договаряне или координация на преговорите за покупка на природен газ.
Но тези отворени въпроси да оставим за домашно на руските газови стратези.
Нека приемем, без да задаваме нови логични въпроси, че руският газ вече е прекосил Черно море и навлиза в ЕС през Гърция. Закономерно руската газова компания се интересува да използва свободните капацитети на срещащия все по-големи трудности да докаже икономическата си ефективност проект ТАП или на съществувата неизползвана тръба Турция - Гърция. Логиката изглежда непоклатима – защо Газпром да се бори да получи изключение от задължението за предоставяне на достъп до финансирана и построена от него транзитна инфраструктура на трети страни, когато сам може да бъде „трета страна“. И немислимото стана мислимо.
За Газпром действително няма пречки да ползва ТАП, който се ползва с дерогация по Трети енергиен пакет. Това бе потвърдено от ЕК. С това обаче руската компания може де факто да застраши намеренията на Баку да използва тръбата за доставка на свой газ до Италия, като ги маргинализира най-вече като обеми.
Азерската компания Сокар държи контрола и задължението да инвестира в ТАНАП, но контролът върху продължението през Гърция вече и се изплъзва. Веднъж защото Газпром може да получи достъп до нейната тръба ТАП и втори път защото сделката по придобиването на активите на ДЕСФА буксува до степен да се счита практически за блокирана сделка от ЕК.
Правителството на Ципрас е известно със своите симпатии и обвързаности с Кремъл, което не вещае нищо добро за плановете на Баку да достигне европейски пазари през Гърция.
И тогава идва отново редът на схемата Набуко, като много по-логичен и стратегически оправдан маршрут. Най-голямата и слабост – по-голямата стойност – може да бъде отстранена или значително смекчена чрез междинни по-евтини варианти докато се докаже икономическата състоятелност на по-големите обеми на добиван, транзитиран и търгуван газ.
В същност Набуко, когато бе прекратен, бе в изключително напреднал стадий по отношение на отчуждителни и съгласувателни процедури, планиране, проектиране и мобилизация.
В понятието или схемата Набуко влизат най-малкото три подпроекта:
а/ проект „мини-Набуко“ - това е възможността част от трасето и особено интерконекторите, които ще обслужват крайната фаза Набуко да бъдат реализирани още сега, като се използват незаетите капацитети за транзит и газосъхранение на вече интегрираните части от газопреносни системи на Турция, Гърция, България, Румъния, Сърбия, Унгария, Австрия и т.н.
б/ втория етап на проекта или „миди-Набуко“ включва усилване и разширяване на транзитните капацитети в „тесните места“ и усилването им чрез допълнителни компресорни станции, допълнителни тръби или разширения – там където това е необходимо.
И последният етап е строителството на целевия газопровод – това което беше Набуко Уест. Но само тогава, когато транзитираните и търгуваните обеми надвишат възможностите на сегашните системи и оправдаят подобни разходи. Не съм сигурен, че това е въпрос на близките 5-7 години.
Важното е, че по трасето Набуко и днес съществува потенциално потребление за нови доставчици на природен газ в обеми между 15-20 милиарда кубически метра, които могат да бъдат поети от сегашните преносни капацитети без изграждане на нови мощности. Това не може да се постигне през ТАП, тъй като италианският пазар е свръхнаситен, а Западните Балкани не могат да осигурят подобно търсене.
Да не говорим, че изискват значителни допълнителни инвестиции без гаранции за възвращаемост.
Затова се върнахме там от където започнахме, преди решението на консорциума Шах Дениз – 2 да пренебрегне Набуко.
Както много пъти съм казвал, не политиците решават къде да потече природиня газ, а потребителите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар