Сп. Мениджър: Кремъл - къде е Путин? Отвъд режисираната виртуалност

Бързам да заявя, че нямам отговор къде е бил руския президент. Не мисля, че детайлите са важни, освен за историческите хроникьори. Движенията на физическия Путин, като, че вече нямат толкова значение, защото режисьорите постигнаха почти невъзможното - създадоха виртуално копие, което сега прави заглавията на световните медии и държи в напрежение световните лидери. Отсъствието му отприщи вълна от смислени и не толкова смислени слухове. Няма съмнение, че една от целите на "потапянето" в режисирана неизвестност бе да се потопи информационно надигащата се вълна от въпроси и конфликти свързани с разследването на убийството на Борис Немцов. Преди да изчезне, руският президент беше изпаднал в "цугцванг", нямаше полезен ход защото лансираните тези за поръчителите и извършителите на убийството на Немцов се разпадаха една подир друга. Тотален провал претърпя тезата за ислямските радикали, както и опита да се прехвърли вината върху борещите се на страната Киев чеченски бойци от батальона "Джохар Дудаев". Пределът на търпимост на разследващите, които трябва всеки ден да правят компромиси с очевидни безобразия, бе достигнат. Не е никаква тайна, че както в армията, така и в Федералната служба за сигурност потискат от дълго време недоволство от кадировизацията на Русия и практическото откъсване на Чеченската република от законите и контрола на централната власт. В същност в Русия няма тайн​и- знае се кой уби Немцов и никога не е имало проблем с разкриването на физическите извършители на убийство станало до стените на Кремъл. Единственият проблем е в посочването на поръчителите, защото тогава трябва да се стигне до един или друг кръг от "недосегаеми".

И точно когато нямаше отговор на тези въпроси и полезен ход, Путин избра да "потъне". Спечели време, вкара в реална употреба своя виртуален ​"отсъстващ" образ, но в стратегически план ​все пак загуби инициативата. Защото вкара повече или по-малко абстрактната до този момент хипотеза за своя политически край в реален и непосредствен режим. Няма никакво съмнение, че руският президент все още държи командните лостове на властта, но действието на"лепилото" на солидарността на елита около него отслабва. Пред цялото му обкръжение изниква с пределна острота въпроса - какво правим след Путин? Как ще се оцелява не само индивидуално, но и групово и най-вече по какъв път ще тръгне Русия?

Независимо от това какви ще бъдат новините, какви размествания ще има или няма да има, руският президент решително и окончателно навлезе в крайния етап от своето царуване в Кремъл. Колкото и странно да изглежда, не изключвам в целия сценарий около отсъствието му - което може да се дължи на всякакви причини - да присъства и неговото реално желание да потърси мирен за себе си изход от властта.

В чисто човешки план това е напълно логично и разбираемо. На този етап този стремеж е трудно постижима цел, а именно Путин да успее да посочи като Елцин своя наследник и излезне "тихо​, по-английски​" и най-вече жив от властта, като осигури защита на своите приближени и близки​. Неотменимо условие за това е слизането от сцената да бъде направено, когато лидерът се чуства силен и в разцвета на силите си. До сега в най-новата руска история това се е отдавало само на Елцин и частично на Горбачьов.

Не твърдя, че и за сегашния руски президент това е невъзможно, но никак не е сигурно, особено в контекста на разгорялите се с страсти и в сянката на политически убийства.

Дори и да се появи днес или утре в новинарските рубрики и по телевизионните екрани, той няма да закрие темата за своята човешка и политическа уязвимост, за наддигаща се вълна от недоволство, която той не може да удържи, за задънената улица, в която той вкара Русия. На този етап не се вижда друг ход за него освен ескалация на напрежението и балансирането на ръба на риска от война.

Твърди се, че "партията на войната" в Москва държи основните козове в управлението на прехода отвъд Путин. Но все повече хора на върха в Русия разбират логическия абсурд на доведеното до крайностт военно противо​стоене със Запада - Кремъл не може да спечели една нова напревара във въоръжаването, нито може да играе безнаказано с ядрената карта, защото взаимно гарантираното унищожение е неотменима реалност. Да, Русия, макар и на висока цена, може да доведе до разруха и катастрофа икономически и военно Украйна. Не се вижда, обаче какво ще спечели самата тя в дългосрочен план от бедата на своя съсед и доскорошен съюзник. Уж, за да се опази от рецидив на Майдан в Москва и за да спре придвижването на границите на НАТО до своя територия, а действията на Путин реално генерираха огнища на съпротива и враждебност по целия фронт на съприкосновение с Европа.

Така, че очаквайки новини от Москва - Путин тук, Путин там - и най-вече на "всенародните тържества" по случай "присъединяването на Крим към майка Русия" трябва да си даваме сметка, че провокираната и поддържана с пиар и пропаганда национална гордост от телевизионните екрани не може да бъде заместител на работните места, на доходите и  на благоденствието. Рано или късно хладилникът побеждава телевизора.

Независимо кога и как президентът Путин ще избере да изплува от своята анонимност, е ясно, че той вече тръгна по пътя който завършва с неговия изход от властта. Ако някой си мисли, че това е пожелателно мислене, му препоръчвам да прочете мрачния анализ на Елвира Набиулина, шеф на руската централна банка за състоянието и прогнозите за развитие на руската икономика. ​Изглежда всички хора с трезв поглед върху ситуацията днес се оказват черногледи русофоби. Знанието действително поражда тъга. ​

Единственият въпрос е колко още време Путин ще съумее да задържи руското общество във вируталната реалност ​и илюзията ​на непосредствените военни заплахи от Запада преди икономическата криза да прелее в революционна ситуация.