сряда, 25 март 2015 г.

Офертата на Луврие - несръчен опит за посредничество

Вчера нямах възможност за по-обстоен коментар. Не вярвам, че този който направих има нужда от значителна промяна, но ето го с някои уточнения.

Първо, гледам на "офертата" На LIC33 като несериозна и неизгодна за държавата, незаслужаваща изобщо внимание. Във времето съм се нагледал на "посредници" - последното значимо нещо за което се сещам са индийците за АЕЦ "Белене". Това което ни предлагат е с наши пари да вземат активи срещу 900 милиона евро. Преди специалния надзор активите придобити чрез заеми от КТБ се оценяваха на над 2.5 милиарда евро. И това не е бизнес оценка по текущи и прогнозни парични потоци, която се очаква да бъде значително по-висока. Мога да се обзаложа, че с подходящата стратегия, държавата може да излезне с печалба от аферата КТБ, ако контролира и управлява процеса на несъстоятелността чрез синдиците и го изолира от апетитите на олигарсите. Звучи почти утопично, но е възможно.

Второ, с малко по-агресивно и проактивно поведение, със синхронни действия на всички по веригата държавата може да разследва и ефективно запорира, включително да наложи мораториум върху всякакви разпоредителни сделки с активи придобитите пряко или косвено чрез кредити от КТБ докато не се изясни въпросите на собствеността, на свързаността и отговорността на замесените лица, на произхода на парите и движението през офшорни сметки /там може да има и престъпления/ и чрез други механизми, които са ощетили държавата както в данъци и пропуснати ползи, така и по линия на предоставения ресурс през Фонда за гарантиране на влоговете. Но това касае ВСИЧКИ сделки, в това число и тези на Пеевски - Булгартабак и по-малките компании, Петрол, и тези в списъка Луврие. Това няма обаче как да стане с триковете на Искров за търговска, банкова и следствена тайна.  Странно защо той пак се появи отново след няколко месечно отсъствие, малко след появата на офертата Луврие за да разсее всякакви съмнение в своята съпричастност към случилото си в и покрай КТБ.От изявата му се разбра, че той е вероятно най-високо платения държавен служител със задължение да не поема никаква отговорност. Класика.

Парламентът разполага с много инструменти за да получи достъп до нужните документи, ако иска. Дори тогава когато са в различни режими на секретност. За следствената тайна е достатъчно разпореждане на прокуратурата. Ако главният прокурор откаже тогава Парламентът може да направи специална комисия с нарочни правомощия, за която апелирах, която да разследва действията на всички държавни институции във връзка с аферата КТБ. Да има разделение на властите, но по-голяма част от информацията е достъпна.

Трето, изобщо не става дума само за произхода на капиталите - в каквато посока правилно е реагирало правителството - т.е. тези 900 милиона, които Луврие и сие ни предлагат за да забравим случая. Става въпрос за разпоредителни сделки с активи срещу които има кредити, макар и през посредник. Това от една страна.

От друга - преди да се финализира сделките на Луврие по придобиване на посочените дялове в изброените предприятия - те се оформят или като предварителни или като договори под условие на последващо разрешение не само от КЗК, но и то ГД Конкуренция на ЕК /Виваком/. Ако не вярват да направят справка със сделката по придобиване на мажоритарния дял в гръцката ДЕСФА от Сокар и ветото на Комисията.

В допълнение почти всички изброени предприятия попадат в списъка "чуствителни за националната сигурност" и сделките просто могат да бъдат спрени без обяснение или обезщетение. Достатъчно е да се позоват на реално или потенциално нарушени интереси на националната сигурост или се обвържат с несъстоятелността на КТБ.

Двете предприятие от ВПК, както и телекомуникационния оператор, НУРТС и другите активи са толкова критични за националната сигурност, че ДАНС спокойно може да започне разследване за начина и мотивите, които стоят зад този опит за придобиване - т.е. като потенциално вражеско действие в условията на изострена и критично рискова външна ситуация. Господин Луврие изобщо да не си мисли, че някой му дължи нещо в случая.

Тъжната ми констатация, на която искам да обърна особено внимание, че българските олигарси - Пеевски, Василев и другите посегнали към активите, финансирани с кредити от КТБ -  достигнаха дъното на своята антинационално поведение. На тях изглежда не им пука за последствията от тази самоунищожителната битка помежду им, от сляпата взаимна омраза и готовността да постигнат "победа" независимо от цената. В този процес те нанасят смертелни удари и огромни щети на държавата. В същото време използват и ангажират чужди сили, пари и влияние във вътрешните си разборки, като разиграват съдбата на България на карта. Това е държавна измяна в чист вид.

Добре познавам механизмите на посредничеството с руски капитали за да потвърдя,  че тясната специализация на господин Луврие през последните 15-те години е именно в и покрай сделки почти изключително или преимуществено с руски капитали и руски олигарси. Няма смисъл изобщо да се коментират личните му политически пристрастия към операциите на Москва в Крим и Източна Украйна и връзките му с Малофеев, които той удобно забравя в моменти на "бизнес" прозрение.

Време е да дойде горския - Държавата.

Тя може да си върне контрола чрез синдиците върху процеса на попълване и опазване на масата на несъстоятелността и след това осребряването и.

Не вярвайте, че нещата са безвъзвратно загубени - защото предприятията са функциониращи, имат достатъчно добри пазарни и финансови позиции. Трябва просто да се гарантира на този или друг подходящ мениджмънт изолация от политическите рискове на средата. Държавата може и трябва да задейства всичките си лостове, като постави на място всеки самозабравил се олигарх.

Няма коментари:

Публикуване на коментар