Записки на улицата - по повод на протестите

Снощи бях на митинга на съдиите, за който призовах.

Няколко бележки

Без обща гражданска /не политическа/ платформа и кауза - а това може да бъдат само реформите, - тези протести трудно ще произведат последици. Само достатъчно видимо, устойчиво и ефективно организиран публичен протест може да предизвика реакция. 

Няма недостиг от недоволни, но трябва внимателно да се борави с бързите обединения "ен гро". Примерно подкрепата на полицаите. Никой не може да ги спре да подкрепят съдиите за съдебната реформа - но само в гражданско качество, не като полицаи. Иначе става мечешка услуга - нищо чудно някой и това да цели.

Обединителният знак трябва да бъдат радикалните реформи чрез организиране на мрежа за взаимодействие и координация. Освен ежедневните протести - трябва да има протест в петък вечер или през уикенда за да могат да дойдат повече хора. Но и за това трябва елементарна организация, послания и т.н.

Но се пазете от прекалената формализация - защото неусетно ще се родят лидерите, ще влезнат политическите амбиции и очаквания, с които неприятели могат да спекулират и да се възползват..

Партиите не трябва да бъдат водещи - движения, професионални организации и граждани пряко могат.

Партиите да участват с гражданските си квоти. Вместо да се прави партия, може да формира къс и дълъг списък от искания и се поканят партии и лидери на кастинг.

С едно условие - в списъка да не участват лица замесени в кражби, корупция и т.н. Не е достатъчно да нямаш присъди - никой няма, но има достатъчно дълъг списък от хора с ясни грехове.

Това е като корпоративната социална отговорност - всяка партия трябва да си има граждански съвет, да има политика на връзка и отговорност към гражданското общество.

Трябва да приемем, че както снощи например юристите и съдиите ще водят в дебата за съдебната реформа и това е нормално. Във всяка секторна реформа да водят съответните експерти.

Разделителната линия е про срещу анти реформаторските сили. По-лесно е да се каже, отколкото да се тегли чертата, защото сме в епицентъра на хибридна война с изключителна мимикрия в политическата класа.

И тъй като влизането в прекомерно много детайли и на широк фронт на този прекалено ранен етап може да размие енергията за промяна или да вкара дебата в излишни вътрешни терзания е нужно да се структурират няколко прости послания и цели, които ще имат консолидиращ ефект и пряко да водят до разграждането на модела.

Примерно електронното гласуване, антикорупционните мерки, съдебната реформа, и най-важното разследвания на ключови злоупотреби /тук имаме прекрасни примери за разследване на граждански организации/ - така ще се роди постоянна група за обществен натиск, която може да бъде социален репер на партии в предстоящи избори, да балансира антиреформисткия парламент и статуквото. Има много още.

Но на този етап е важна платформата и координацията на гражданска воля.

Има и как да снемем напрежението, което ще се появи, че някой иска постове. Тези които ще се афишират като лица на тази платформа просто ще декларират, че няма да заемат публични постове. Имат си професия, имат си граждански сдружения това е тяхната "крепост".

Ако някой иска да бъде изпратен във властта да бъде добър да възприеме елементарен кодекс на поведение и отговорности. Примерно има десет принципа на поведение във властта, които трябва да подпишат преди да кандидатстват за позиция. Защото е видно, че слизането от власт е невъзможно усилие.

Сещам за няколко - например няма да ползва гардове на НСО /идеята е, че това е гаранция, че тяхната сигурност ще бъде равна на сигурността на гражданите и ще бъде стимул докато е във властта да повишава обществената сигурност/. НСО мина към охранителна полиция на МВР.

Няма да ползва имунитет и ще гласува за премахване на имунитета на депутатите извън функционалния по повод на политическите му възгледи. .

С изключение на президент, премиер и шеф на народното събрание - никой друг няма право на личен автомобил и охрана и т.н. Решението е както в другите страни - да си купуват лични автомобили на изплащане - ниски лихви и пари в банките бол. Държавата поема разходи само по амортизация и експлоатация в частта в която автомобила е ползван. Може и автомобили от общ автомобилен парк - това за Парламента, но кръга лица и случаите са рязко ограничени - на принцип искаш, плащаш. Никакъв специален режим на движение, никакви свръхлуксозни возила. Скромност и смирение. Спирам до тук - това не е най-важното има далеч по важни неща - просто индикирам прости начини по който могат да се възприемат добри глобални практики, да се ограничат разходите и увеличат приходите.

Имам идея и за кризисни мерки за ограничаване на корупционни практики и за попълване на бюджета за смета на олигархични практики. Поне два милиарда евро могат да влезнат от ограничения на "течовете" от публичните средства към олигархията. Сега се борят с контрабандата с цигарите и горивата по заръка на родни олигарси. Не, че не важно и полезно за държавата, но е прекалено видима мотивацията и контраста с други сектори, в които олигарсите нямат интерес.

Важното е да се създаде публичен натиск и видимост.

По антикорупционните мерки - извън това което се разисква трябва да има изключително мощен граждански контрол в преходния период докато заработят антикорупционните механизми /ако заработят/ и ангажираните с тях публични институции. Медиен натиск трудно ще се постигне в класическите издания при доминацията на Пеевски - те са по-скоро пасив, отколкото актив на Промяната. Но така или иначе расте броя на ползвателите на интернет базираните медии, блогове, информационни и аналитични сайтове - чрез тях минават нарастваща част от осведомеността на българските граждани. Кой? не може да контролира тази среда и там той няма предимство..

Има прекрасни журналистически разследвания - просто трябва да помогнем да ги финансираме - за да останат независими стожери на публичния интерес. Нека се публикуват тези разследвания и да се пресират органите да си вършат работата, а не както сега органите под диктовката на Кой? да разследват разследващи журналисти.

И разбира се смяна - незабавна - защото каквото и да се прави с този ВСС и този прокурор - няма изход от ситуацията.

Без да се разследват хората които дестабилизираха банковата система без да се озапти Пеевски и Кой?, без разкриване на виновните за огромните загуби за държавата в Белене, Южен поток, КТБ, Виваком, пътищата, енергетиката нищо няма да стане.

Тези хора трябва да бъда изолирани не само защо могат да изчезнат в чужбина, но и защото през позициите, които заемат, възпрепятстват разследванията срещу тях, а чрез имунитетите си препятстват съдебното производство.

Става дума за нови съществуващи мрежи на влияние - включително неформални, които формират мрежите на зависимост и влияние на Кой?. Не се залъгвайте, че ще намерите отговорите като гледате досиета от преди тридесет години.

Какво Ви говори, че водещи фигури в държавата твърдят, че у нас няма олигархия? В огромното си мнозинство тези хора са с допустимо чисто минало, но прегледайте какво имат като житейски запис последните десет години. Подчертавам, огромните корупционни схеми чрез които се възпроизвежда модела Кой? се поддържат от нови зависимости и стимули, за които текущите механизми за разследване на досиетата на ДС са напълно безопасни. И това не е случайно, а съзнателно търсен ефект.

Завършвам - най-лошото за тези протести ще бъде ако те се политизират прекомерно /макар, че такава е неизбежна защото се борави с политическа материя/, ако се изведе "единствено правилната теза" и се надпреварват лидерите по темата "кой по по най".

Няма нужда от излишни емоции и отрицание - трябва позитивизъм, конструктивизъм и хладнокръвие ориентирано към постигане на цели.

Нямам никакви амбиции, няма да заемам никакви постове, имам достатъчни грижи - но искам да видя страната си свободна от посредствеността, користта и елементарното властолюбие /във властта заради самата власт/.


Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.

Кой дестабилизира България? Хибридности на ситуацията

Като водещ експерт по хибридни въздействия Ви уведомявам, че мисията на главния прокурор да обезвреди "радикалната" част от Реформаторския блок е  успешна. Тя бе реализиана по заръка на проксито на Кремъл Пеевски и в съучастие с различни групи в Парламента - стабилните 204 души, с обилно финансиране от група бизнесмени и осигурено катеначо в съдебната власт. Като истинско хибридно усилие минава под знака на битката за стабилност срещу "лошите отвън" които искат да разрушат мира и спокойствието на хората. Като човек видял не едно или друго превъплъщение на влезнали и излезнали от властта мога да Ви уверя - тези, които остават са сериозно мотивирани. Те действително си мислят, че правят услуга на "десните". Облъчват ги с мантрата, че ако останат ще попречат на ДПС или на онези от Изток, но на тази стръв можеш да се хванеш само ако искаш. 
А в същност тези хора от РБ, които остават в правителството, са най-добрата фасада зад която се осъществява основната хибридна стратегия по съхранение на олигархичния и корупционен модел и свързаността с Москва. Те са десни и прозападни, а зад гърба им най-удачно се прави проолигархична политика "а ла рюс". Не случайно въпреки ярко афиширания евроатлантизъм решаваме да подкрепим Северен поток-2 и да направим "мили очи" на Москва, а не да се присъединим към Източна Европа. Не случайно са заложени над 3 милиарда евро в проекти в газопреносната енергетика с висок корупционен индекс, нулева икономическа логика и аналогична диверсификационна полезност. Затова пък с ясна и силна персонална мотивация за всеки от триото Първанов-Борисов-Пеевски.
Пепи Москов ще реже ленти като госпожа Павлова и ще прави пиар - все повече форма и все по-малко съдържание. Нали вече трябваше да имаме електронна здравна карта? От лекарското съсловие вероятно имат основание да бъдат доволни - той действително използва благоразположението на ББ за да може да получи повече пари. Но реформа няма да видите, поне такава че срещу същите пари да получим по-добра здравна услуга. С времето повечето пари и по-скъпото оборудване няма да могат да компенсират влошаващото качество на здравната услуга - когато се мери на равнище пациент, лекари, обслужване.
И накрая две думи за дестабилизацията отвътре и отвън.
Единственият фактор  който дестабилизира отвътре - това е Пеевски и ДПС - другите нямат ресурс. Но те си получиха и получават своето - неизменно. Стават все по-богати, чувстват се все по-уверени - за сметка на ББ и ГЕРБ. Искат и могат все повече и Борисов затъва все повече. Видяхте как прекрасно минава на трето четене поправката за прокурорската квота, която уж щеше да се промени в името на разбирателството с Радан Кънев. В същност Те никога не искали да се сдобряват с ДСБ, а съзнателно вървяха към изостряне на ситуацията за да се стигне до изолиране на Кънев в рамките на Реформаторския блок. Москов затова не е особено учуден, нито пък Кунева от развоя на ситуацията. Да твърдиш, че си бил изненадан от напълно предсказуемата реакция на Радан Кънев на ситуация която се повтаря и всеки знае, че е грубо нарушение на предварителна договореност, е притча за наивници. 
Спомняте ли си репликата на Станишев - "ако не гласуваме Пеевски за шеф на ДАНС утре няма да има правителство". Същата схема е и при Борисов - затова е уместна аналогията между това и правителството на Орешарски - почти същата степен на "свобода" от Пеевски и Кой?
Другите, които дестабилизират отвън - разбирай хора от Русия действително, имат мотиви за да дестабилизират, но освен геополитиката, която е безспорна /България е част от централен фронт на съперничеството на Москва със Запада/ тук има и доста по-прозрачен и примитивен дневен ред - преведените у нас пари по Южен поток и политическите гаранции, които накараха Путин да инвестира в проектите от Енергийния шлем. Парите - поне част - ги няма, определена група БГ бизнес и политици - Първанов, Пеевски и Борисов - са в плюс, но треперят. Разбира се, договориха се и го направиха заедно с близки до Путин олигарси, но те не треперят защото са свои. Тук в България подобно явление - олигарси - няма. Така отсече господин Цветанов. А щом той казва - край. Точка. Вервайте. 
Правят си далавери, след това карат цялата държава да ги пази и да им плаща сметките - КТБ - два милиарда евро, Виваком - половин милиард евро, Белене - 750 милиона евро, горивата - 400 милиона евро годишно- спирам до тук. Списъкът до 10 милиарда не е труден да продължи. Само в търговете по магистрали и евросредствата "далаверата" е в милиарди. Градим една фалшива, проядена от корупция България за да може една малка група, към която се присъединиха и министри и депутати от РБ, да може да разиграват спектакъла на несъстоялата се българска демокрация. И обвиняват други в опити за дестабилизация на правителството. Познавам и участниците и методите им - за шест и половина година в Москва узнах повече отколкото желаех. 

Затова Ви казвам - стабилизацията на това статукво е проклятие. Няма никаква "висока" политика - просто кръчмарска сметка. Тези хора ще имат нужда от все повече пари, от нашите пари, за да се задържат на власт. Друго не могат.

Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.

Мениджър: Ще подкрепим ли Северен поток-2 ?

Към оригиналния линк в Мениджър

По предварителни данни на 18 декември т.г. се очаква България да се разграничи от усилията на страните от ЦИЕ, които подписаха протестното писмо срещу Северен поток-2 и го подкрепи. 
Планът е вместо да се включим към общата позиция да представим собствен проект за мини-Южен поток, върху който да стъпи мечтата "Балкан" хъб. Не мислете, че това се прави по заръка на Газпром. Напротив - руският газов монопол не може да си позволи, нито пък има каквото и да е желание да продължи да изпробва "потоци" по Южния коридор. Особено при тези цени, при изключително тежкото си финансово състояние, очаквания през следващата година ход с премахване на монопола на компанията за търговия в Европа, продължаващото разследване за злоупотреба с монополно положение. Това накара компанията рязко да ограничи новите си планове, в това число да излезне от собственост в дъщерни дружества като Овергаз. Реакцията на новата българска активност в Москва е свръхсдържана, а посланието хладно - получете зелена светлина от Брюксел пък тогава ще говорим. 
Затова проектът Южен поток се префасонира - за да се загуби генетичната връза с Южен поток. В същност до този момент реалните действия от българска страна по родния хъб са изцяло и само свързани с нови маршрути за руски газ - или версии на Южен поток или транзит през турски поток от юг. 
Нека да сравним плановете на Булгартрансгаз по руско направление и плановете за диверсификация с неруски газ.
По руското направление разчетите са за над 42 милиарда кубически метра морски газопровод - версия на Южен, които трябва да излязат южно от Варна. След това тотално лишения от друга логика, освен да обслужва руски газови потоци газопровод Варна-Оряхово, както и двата лупинга при наличната към момента информация - всичко на умопомрачителната сума от над 3 милиарда евро без достоверен разчет за приходи и пазарна осъществимост. Това е диверсификация и енергийна сигурност "по руски".
Сега да видим какво се предвижда по направление извън руския газ. Към момента имаме плановео за навлизане в България на неруски газ - този от Шах Дениз - 2 само 1 милиард по договора на Булгаргаз, който ще се транзитира по интерконектора Гърция-България. Цяло постижение е, че изобщо имаме окончателно инвестиционно решение, макар, че елементът "окончателно" е условен - инвестицията ще зависи от резултатите на маркет теста. 
Сравнението очевидно и като усилие, и като инвестиционни намерения и като мащаб очевидно е в полза на проектите с руски природен газ. 
Ще кажете - да, но хъбът ще разчита на местен добив. Но фактите са упорито нещо. Вероятността да обслужваме собствен добив Черно море е безспорно светъл лъч надежда, но за съжаление с такава висока степен на риск и неясна вероятност, че никой нормален предприемач няма да го включи в бъдещи газови баланси, поне докато проектите не минат фаза търговско откритие. Ако изобщо се стигне до подобна фаза и нещо открие и това компаниите, които ще сондират в блока Хан Аспарух непрестанно повтарям. Имаме нужда от подкрепа, но не и прекомерни очаквания.. Ако стане, в оптимистичния случай, няма да бъде по-рано от 6-7 години - хоризонт до който и мини Южен поток и хъба трябва да бъде построен - тоест руската версия на диверсификацията при всички случаи ще бъде реализирана. На мен ми е трудно да преценя като окуражителна, ако съм една от местните добиващи компании, новината, че сто километра южно от района, в който ще добивам, излизат над четиридесет милиарда кубически метра природен газ на основен конкурент. При този свит пазар и неясни перспективи за търсене.  
В същност твърде малко от това, което сега се представя като радикална промяна и порив към независимост в сферата на природния газ е съпроводено с финансови разчети и представлява оптимална защита на българския национален интерес. Един от водещите мотиви на управляващите българските енергийни дружества да задържат текущото състояние и ключов аргумент против отварянето на транзитната ни система за алтернативен пренос е публично изтъкваното опасение, че можем да се лишим от изгодните договори за транзит с Газпромекспорт, главно заради клаузата - "транзитирай или плати".
Истината е, че това не може да бъде по-далеч от истината. Веднъж защото тарифите за пренос на руски газ са толкова приятелски - в цяла Европа няма по-ниски от тях. Скоро могат да придобият елемент на нерегламентирана държавна помощ. Разликата между това което искаме от Газпромекспорт и това което например предлагаме на желаещите да транзитират газ по новия интерконектор Гърция-България се измерва в пъти.
Ако сега транзитираме реално около 15 милиарда кубически метра газ, като приходите ни от транзит са малко под 100 милиона долара, то същите приходи при съобразени с регионалния пазар цени на преноса бихме получили ако транзитирахме под 5 милиарда кубически метра. Това е капацитета само на интерконетктора с Гърция. А ако добавим и другите интерконектори, и реверсивните връзки с Гърция, Турция и Румъния то заключението не може да бъде друго освен това, че всяко задържане на отварянето на българската преносна мрежа за природен газ към различни компании - търговци - ни лишава от стотици милиони долари нови приходи, над онези които сега получаваме по договорите с Газпромекспорт. А най-лошото е, че фрагментираме пазара на транспортни услуги на природен газ с ясно изразени фаворити и привилегировани.
За това да помислим още веднъж

Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.

Не корете Москов и Борисов - съсредоточете се върху алтернативите. Енергия за промяна има

Не корете Москов - трудно е за човек да се лиши от власт, особено ако вървял към този път съзнателно. Но той се цели по-високо - затова ще търси министър заместник на Иванов. Съсредоточете се върху ключовия фактор - реформите. Ще видите, че и в здравната реформа компромисите ще се засилват, защото там Кой? също има лоби - търгове за лекарства, оборудване, лицензи за болници, погасяване на дългове и т.н. 
Шизофренията, която ни предлагат, е плод на шизофренна ситуация - ГЕРБ са уж зад реформите му по принцип, но бламират конкретни стъпки. 
ДСБ уж е в опозиция, пък общия блок в койта са РБ е управляващ!? Това няма начин да не експлоадира. 
Но да се върнем на реформите - нищо друго не е толкова важно - съмнявам се, че в тази шизофренна ситуация реформи са изобщо възможни. Бъдете сигурни, че пиарът на "реформаторите" в правителството ще ескалира експоненциално. Когато съдържение започва да куца, на преден план излиза формата и пиара. 
Нямам никакви особени политически или партийни предпочитания - държа анализът ми у да е професионален и на дистанция от собствения ми интерес.
До решението по Конституционната реформа имах всички основания да предполагам, че макар и бавно, със скрибуцане, но правителството върви в правилна посока. Отчитах и изключително тежката обстановка, защото задкулисието е твърде силно за да бъдем максималисти и крайни в отношението си към това правителство. Но е прав Евгени Дайнов - Цацаров - разбирай Пеевски надиграха Борисов. 
Причината не е друга, а че те остават зад кадър и си правят каквото си искат - премиерът няма кураж да се опълчи и те играят върху неговата слабост. Той мълчи по кражбите, тъй като корпулентният е успял да привлече дружки на премиера с които съвместно реализират схемите. Пеевски си е добре с негативите, той политическа кариера не прави, прави пари и купува влияние. 
Борисов обира негативите защото той е политическото тяло - и за негова беда не се вижда извън политиката и властта. Този страх да не излезе от властта, където да няма закрила или влияние, е негов устойчив кошмар - и другите добре познават и изпозват страховете му. 
На всичко отгоре допусна дори вътре в партията да се оформи достатъчно силна група от хора - заинтересовани от брокерство с Кой? - защото го кешират незабавно и в обеми, които им дават кураж да упорстват в схемите си. 
Забележете Кой? не е ултра егоист - той винаги оставя нещо и за други, гради коалиции по интерес както сред политиците, така и сред българските бизнес олигарси.  Виж с чуждестранните инвеститори има проблем, затова и напоследък няма никакви инвестиции - вижте как престижните ни хотели се изкупуват от български юнак инвеститори. Пещерци ще купят Хилтън, Арабджиев ще купи Кемпински. И ще наложат вкусовете се - скоро.
Показах схемата с горивата, банки, енергетика, строителство, митници, и т.н. - всички кешови центрове в страната се отчитат на Кой? и сие. 
Враговете на Борисов умеят да го ласкаят - колко умело балансирал, колко умело лавирал. Цветанов и Цацаров му свалят звезди, Първанов го подкрепя, обещават му безкрай изгоди в далаверите които се вършат около него, а той си остава един излъган самотник, който има все по-малко вяра в обкръжението си. Той е трагичен образ - не може да разпознае приятели от врагове. Тези на които залага ще го предадат първи. Нормално.
В края на тази пиеса - Бойко ще бъде down and out, а Кой? ще си наеме поредния ББ. Пеевски винаги има опцията за луксозна емиграция - Борисов не.


Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.

Стабилност срещу реформа - Борисов толкова може, въпросът е дали ние толкова искаме

Стабилността на управлението, за която Цветанов говори е в същност възхвала на статуквото и тотална антитеза на Промяната. 

ГЕРБ е неговия гарант, а тези 207 депутати са всъщност крещяш израз на тотално пленената държава и на дълбинността на кризата на парламентарното представителство и на партиите като връзка на избирателите с управлението. При корумпиран демократичен процес резултатите не могат да бъда други. В същност това е и проблема на съдебната реформа - тя не може да се реализира докато не се смени общата политическа рамка. Тъй като партиите и депутатите няма да произведат подобен резултат - трябва натиск отвън. Точно както в началото на 90-те години тоталният контрол на БКП върху Парламента правеше невъзможна промяната и трябваше чрез уличен натиск да се неутрализират съпротивителните сили на статуквото, така и днес трябва да се изолират същите хора и същите движещи сили.  

Борисов се договаря статуквото и пипа само там, където Кой? се съгласи той да се придвижи напред - за да има време да замете следите и да се прегрупира. Нетни загуби и отстъпления не са допустими. Вместо да бори той отстоява статуквото като стабилност. Съществуващия модел е неговата естествена среда. От там е произлезъл, нея разбира, нея защитава. 

В същност управленската матрица на ГЕРБ е класическата игра, която имитира движение "на място" - това което Цветанов нарича стабилност, а на гражданите се продава като сигурност. В основата стоят договорките и разходния популизъм - типичен пример магистралите. Но сега се натъкнахме на проблем - колкото повече строиш усвоявайки евросредства, толкова повече средства трябват за поддръжка от собствените бюджети. Откриваме всеки ден нови спортни зали, на няма пари за издръжка - това са бъдещите сгради призраци. Борисов откри топлата вода и призова кметовете да вдигат данъци за да поддържат "гордостта" му, но това е рецепта за бъдещи беди, защото приходите в бюджетите не растат пропорционално на новите разходи по спортните площадки и на новите потребности от съфинансиране по бъдещите европроекти. 
Има ръст на БВП, но проблемите са в частния сектор. Няма качествени чуждестранни инвестиции, гоним стратегически инвеститори в полза на местни олигарси. Структурата и качеството на добавената стойност деградират. Дефицитите растат. Имаме физически обеми, счетоводни печалби, а няма ликвидност, растат дълговете, ограничава се кредитната активност. Расте зависимостта от евросредства, те са алфата и омегата на публичната икономическа политика - ако изобщо има такава. Ако го няма в европрограмите, значи не е управленски приоритет, но европрограмите са само част, при това не доминираща от целия спектър от предизвидателства, които публичното управление трябва да реши за да генерира балансиран и устойчив растеж.

Навсякъде виждаме примери не непотизъм, на тържество на преразпределителния капитализъм. Изоставаме от света по насищането на публичното и корпоративно управление с конкурентни глобални управленски практики. 
Електронното гласуване и електронното управление са постоянен мираж. 
Изобилстват доказателствата за непреходността на корупционно олигархичен модел - и на този фон възхваляваме стабилността. 

Това е дълбок ценностен разрив.

Защото докато една част от управляващите - по-малко и не толкова влиятелна се стреми да проведе реформи /има такива хора и в ГЕРБ, вероятно и в други партии, особено извън парламента/, друга част свързана със задкулисието съучаства в стабилизиране на статуквото и преразпределение на ползите. И това е навсякъде. Цветанов дори не разбира в какво се състои проблема на аграрния министър в историята с джиповете за 200 хиляди лева.

Няма как да се бориш за съдебна реформа и срещу корупция, когато на всякъде има твои хора или пък си поел задължение за ненамеса - цялата империя на Пеевски е на практика недосегаема. До края на месеца се очаква да прилапа и банка "Виктория". Не мислете, че ще видите името на Пеевски сред акционери или управляващи - има си схеми. 
Затова няма особено много желаещи сред хората с репутация на реформатори да наследят поста на Христо Иванов. Да, ГЕРБ може да си сложи когото си поиска, но има нужда от репутация на заем. Борисов има нужда от фасада, защото е неспособен или не желае да се изправи срещу Пеевски и срещу Кой? - той е рожба и част от този модел, а се договаря с тях - затова е ненужен. 

Погледнете навсякъде - банковата сфера /освен КТБ там предстоят огромни трусове защото ще трябва да се прилагат методите за преоценка на активите с която фалираха КТБ спрямо други банки, а това е ядрена бомба/. Там без съгласието на премиера нито прокуратура, нито БНБ щяха да имат ролята която имат. В енергетиката Кой? държи с благословията на ББ всички ключови лостове на управление - затова няма грам диверисфикация, но тонове от фалшива активност за макси или мини Южни потоци и хъбоме. Да не говорим за корупционните потоци в сферата на горивата - над половин милиард лева остават по веригата като премия, част от която се преразпределя обратно за Кой?. Борисов знае и нищоправи - не само от нежелание, а е част от схемата.
Е как да искаш и да правиш радикална съдебна реформа, която ще те изобличи и в края на която рискуваш да смениш управление с опозиция в най-добрия случай. 
Ами кражбите в проектите в пътищата и този прословут тунел за 250 милиона?. Борисов е антитеза на борбата срещу корупцията и под негово ръководство тя не може да се случи, нито съдебната, нито каквато и да е друга реформа която прекъсва финансовите потоци към задкулисието, там от където той тръгна. 
Той подкрепи АЕЦ Белене, като президента Първанов а това бе тогава и остава най-голямата корупционна схема.
Борисов и Първанов подкрепиха Южен поток - който набъбна като стойност над 2,5 пъти и всеки знае, че корупционната възглавница бе над половин милиард долара.
Борисов и Пеевски взаимодействат практически по всеки значителен проект в момента.
Никой министър не може да бъде сигурен, че управлява в своя сектор, защото над него има задкулусие и тайни уговорки, от които не е част - те са привилегия на премиера и малко посветени. 
Вземете скандала, който набъбва и за когото не се говори - това са парите на Газпром, които бяха преведени в България за Южен поток - тези 625 милиона евро - руснаците си ги искат, а част от тях ги няма и сега се чудят какви трикове да прилагат, за да не ги върнат. Затова измислят всякакви нови превъплощения на Южен, мини, полу Поток - за да могат да продължат да разходват.

Народът няма нужда от посредници на стабилното статукво - има нужда от Караджата и от лидери. 
Стабилността в интерпретациите на ГЕРБ е българското проклятие - защото тя е тъждествена на застоя и на блатото. Този формат на правителство изчерпа своята полезност.
Бойко Борисов толкова може. Въпросът е дали ние толкова искаме.

Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.

За реформите и оставането на власт

Скептик съм относно излизането на министрите на РБ от кабинета. Веднъж, защото част от тях реализират реформи и винаги могат да излязат с аргумента, че ако напуснат ще спре реформата в техните сектори, т.е. загубите ще бъдат не само лични, не само партийни, но и на обществото. Друго обяснение е естествената зависимост от властовата позиция, която се развива когато си на високо. Човек е склонен да надцени ролята и значението на личните си усилия и трето, аргумента, че това ще дестабилизира правителство в полза на враговете му, тоест ще поднесе на тепсия властта на ДПС и статуквото - както при Филип Димитров.

Трябва да е ясно, че Местан и Пеевски не са тъждествени. Нито единият, нито другият и най-вече силите зад тях нямат интерес да афишират открито степента на влияние върху Борисов и ГЕРБ, именно защото го устройва задкулисното влияние и възможността да вземат политически данък от всяка сделка в Парламента или от бизнес възможност в страната. Те на практика могат всичко без да поемат никаква отговорност. Прокурорът им гарантира имунитет срещу преследване. Такъв лукс очевидно не могат да имат ако открито са във властта. Тук и ГЕРБ нямат интерес да афишират "хватката" на ДПС - ще загубят електорат и въпреки машината за избори могат да загубят "от улицата". Бързо и този път безвъзвратно. Достатъчно е видят, че масата която гласува за тях не е увеличава, а намалява.

Няма никакво съмнение, че ходовете, които бяха изиграни вчера бяха прогнозируеми и реперитирани от всички играчи. Представям си как порядъчните нормални хора са възприели неприкритото задоволство на експрезидента Първанов. Но каквото и да си говорим отношението към министър Иванов е симптоматично за всеки друг дръзнал да прави реформи в това правителство. Колчем стигне да границите на допустимото за Кой? той напуска през задния вход. Маркирана територия на интереси на Корпулентия и Кой? е договорена и премиерът Борисов се съобразява с нея. Избраният подход от него да жертва министрите си и да започва с нов кон е все пак обречен. Той не разбира, че няма място за разбирателство с Кой? защото отдавна е премината линията на възможно съвместяване и паралелност в интереси на обществото и на Кой?. Те са взаимно изключващи. Всеки път когато премиерът жертва министър - той изпраща сигнал на всички други министри и обществото - които обезкуражават дръзките и дръзналите, качват цената на реформата и най-вече рязко снижават моралната база и очакванията за позитивно развитие. И отговорността - неговата лична - никъде не отива, тя остава и се акумулира.

Тук не е мястото да правя икономически анализ на ситуацията която налага реформите - ще кажа само, че нещата са не само зле в отделни сектори, но са прекомерно зле, не само и толкова заради пазарната конюнктура, а заради невъзможния за управление и усилващ се политически или управленски риск - стопанските играчи не могат да факторират непрогнозируемостта и нерешителността на правителство в усилията да отиде "до край". Ефектът на взаимноусилващите си кризи от отложени или полуреформи -цунами ефекта - е все по вероятен. Тогава няма да има значение какво сме мислили, какво сме правили - вълната на отрицанието ще бъде тотална. Като в Гърция - и само да не залъгват, че Пеевските медии ще успокоят топката и спестят грубите сцени.

Премиерът трябва да е сляп да отрича взаимовръзката между ескалиращия егоизъм и претенции на Кой? в преследване на политико-олигархични интереси като "за последно" - като се "храни" от все по-високо равнище на корупция и кражби - краде се тотално и безскрупулно от държавата и обществото - Виваком, КТБ, Банката Виктория, горивата, винетките, и т.н. и перспективите на своето управление. На годишна база корупцията изяжда над 10 милиарда евро от общото ни богатство, което е не само огромна хапка от богатството ни, но и несъстояли се реформи и инвестиции за ново бъдещо и устойчиво богатство.

Така, че господа и госпожи министри - въпросът е не дали и кога ще се излезе от властта, а въпросът е кога ще върнем България в руслото на устойчивото и възходящо развитие. Личните Ви съдби са второстепенна грижа. Ако случайно някой реши да напусне правителството - бъдете сигурни, че това не е край на неговата кариера от гледна точка на средно и дългосрочна перспектива.

Не искам да бъда съдник, защото е лесно да не си във властта и да даваш съвети на други как да я напуснат.

Но съдбата на България и на реформите трябва да бъде над всичко когато вземате своите решения.

Започна обратното броене за нови избори

Това, че Радан Кънев оттегля подкрепата си за кабинета, а Христо Иванов подава оставка не е новина. Тук трябва да бъде ясно, че следващата стъпка е нови избори - друг път няма. Реформаторите ще се разцепят, но това няма също голямо значение, защото всички партии ще пострадат, дори считаните за неуязвими ДПС и ГЕРБ.
Въпросът е кой ще излезе в активна опозиция на статуквото - днес и сега. Затова казах снощи, че днес ще е ден Първи от ново обратно броене.
От гледна точка на очакванията за днешното гласуване - разбира се, че те бяха прекомерни - не може с гласовете на РБ и условна подкрепа на ГЕРБ да се прави конституционна реформа - просто математиката не излиза. В този смисъл резултатът от днешното гласуване бе предизвестен.
Може ли без тази реформа и другите реформи - не може.
Прокуратурата ще продължи да атакува членството ни в НАТО, правото да си ремонтираме самолетите, президента - тоест докато Кой? и опората му в прокуратурата не бъдат извадени от уравнението на нестабилността в държавата движение към по-добро не може да има.
КТБ грабежът е реализиран чрез прокуратурата - утре се готвят да потопят други банки и цели сектори, както и да преследват всеки друг недоволен. Вървим към мека диктатура. Тези сили са ключов фактор на уязвимостта ни в условията на хибридна война.
Дори и сега да не стане - новите избори са неизбежни.
Дневният ред на България е реформи и нищо друго - те не могат да бъдат подменени или заметени. Нито пък да бъдат фейквани - което със сигурност "здравите сили" сега ще се опитат да направят - медийно или като пиар. Едни ще отчетат успехи - като в енергетиката, други ще кажат, че са на прав път.
Нещата са на етап или реформираме или загиваме. И тъй като катастрофата не е избор, остават реформите. Ако не стават с този Парламент и правителство - следващото моля. Бързо. Личната съдба или интерес на лидерите не ме интересуват.
Разбира се СДС и ДБГ ще направят всичко възможно да останат във властта - но съдържанието на участието им е изчерпано. От Лукарски не се очаква нищо - той стигна върха в кариерното си развитие и освен "с връзки" в ново правителство трудно ще попадне, а електоралната тежест на СДС не нараства от неговото поведение.
ГЕРБ скоро ще се убеди, че им трябва нова легитимност чрез избори. В текущата патова ситуация - ако останат да висят на ДПС подкрепа ще ги постигне съдбата на всеки друг партньор в миналото - СДС, НДСВ и БСП  т.е. тотална маргинализация.
Няма лошо - новите избори дори и малко да променят ситуацията ще изчистят гюбрето - ненужните и маргинализирани посредници и ще изчистят фокуса на избирателите върху това кой е за и против реформите. Поне за просветената част.
Затова казах, че е много по-важно от днешното гласуване да се приеме закона за електронното гласуване. Там е разковничето за Промяната..
И последно - ако няма обществена енергия зад политическият процес, изборите няма да решат нищо.

Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.