Това, което прави впечатление още от първия ден на трагедията „Петрохан“, не са само фактите около самото събитие, а оглушителното мълчание на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Мълчание, което е необичайно. Нетипично. Почти демонстративно при всеизвестната им медийна суета и армия от ПР съветници.
В същото време медийните им пехотинци бяха мобилизирани с впечатляваща скорост още от първи миг на драмата, едва ли не преди нея. Бруталните атаки срещу кмета Васил Терзиев, срещу ПП–ДБ, срещу Борислав Сандов започнаха още преди обществото да е получило ясна и проверена информация. Координацията изглеждаше предварителна. Посоката – зададена. Интензитетът – максимален.
Случайност? Камон.
Забележете координацията и синхрона в мълчанието на двамата. А те контролират всички служби, прокуратура - изобщо всяко действие, което до този момент е предприето от "органите" по казуса "Петрохан" е под техен контрол. Това с независимостта на разследващите е за вътрешна употреба в балоните на двете партии и прокситата им като ИТН.
Целият елит на ГЕРБ и „Новото начало“ като по команда потъна в медийна тишина. Нямаше обичайните коментари, нямаше „загрижени“ включвания, нямаше показна активност. Дори съболенования не изказаха. Ей, така, от кумова срама.
Сал една Сачева, от време на време, си позволяваше изказване за "времето".
Но това не беше отстъпление. Беше и е стратегия.
Защото паралелно с режисирана тишина, огънят беше насочен през други канали – през ИТН, през „Възраждане“, през вторични говорители и коментатори към главният им враг - ППДБ. Класическа схема: "вождовете" мълчат, а пехотата атакува.
Борисов и Пеевски знаят значително повече от разследващите органи и внимателно изчисляват какво да не бъде казано и кой шеф на служби какво да не каже. Знаят какво е станало на хижата Петрохан и публичното споделяне не е в техен интерес.
При всички случаи изводът е тревожен. Дестабилизацията, ескалацията на напрежението е част от сценарий, от предварителен план. Дали е само с български, или няма и чужд адрес - на този етап е трудно да се каже. Но почеркът е същия, както при масовите самозапалвания през 2013 година и със същия резултат - стрес и парализа в обществото. Преди да дойде "силната ръка".
Ако Борисов и Пеевски забраняват на и.д. шефа на ДАНС, който е тяхно назначение, да говори, това означава, че те знаят, това което той ще каже и знаят, че ще им навреди.
А вече е видимо, че ДАНС не изглежда като институция, която осветява проблема, а по-скоро като част от средата, в която той се е развил.
В подобна обстановка служебният кабинет практически няма лукса на умерени действия, просто защото от ден първи ще бъде под яростна и тотална атака. И пак Борисов и Пеевски ще мълчат. Пехотинците им ще хвърлят бомби всеки ден и то по няколко.
Възстановяването на общественото доверие в институциите не може да мине през козметични смени или вътрешни проверки. Не може да мине и с хора в новия кабинет, които са от сегашния. Границата трябва да бъде поставена.
Необходима е радикална подмяна – както в ДАНС, така и в МВР, така и навсякъде, където ДПББ са се окопали..
Защото доверието не се връща с прессъобщения или кратки видеоформати за журналисти. Връща се с ясно разграничаване от компрометирани кадри и с видима институционална отговорност.
Часовникът до встъпването в длъжност на новото служебно правителство вече тиктака. А напрежението ще расте.
Шестте убийства – които осветиха системни деформации и зависимости – превърнаха „авгиевите обори“ в метафора, която обществото вече разбира буквално. Ако този натрупан гняв не получи институционален отговор, той неизбежно ще се излее на улицата.
И се гответе за брутална компроматна война срещу Гюров. Ще има натиск, саботаж, институционална съпротива, медийна ерозия.
Целта няма да е просто политически натиск. Целта ще бъде делегитимация не само на самия кабинет, но и на изборите, както и на възможността за управление без ДП и ББ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар