понеделник, 12 октомври 2015 г.

Мениджър: Провокациите на Сидеров - лидерът на силовата групировка Атака

Отново Сидеров, отново медии, отново избори.
От това по-скучно дежа вю - здраве му кажи.
Акцията на Сидеров и сие вероятно е започнала като обикновен пиянски дебош, на който той се опитал да придаде Батманско продължение за да замъгли обикновеното си хулиганство. Пристрастеността към външни стимулатори на добро настроение и самочуствие вероятно се обяснява с това, че по органичен път не се получава. По някое време е решил да провокира среднощна проверка за наркотици и нелегален алкохол - задайте си въпроса колко души могат да сторят това?
Медийното продължение е логично - лидерът на Атака никога няма да пропусне възможността да придаде някакъв по-голям и значим смисъл на дребните си действия. Той се храни и зависи от обществено внимание - без тях е нищо.
Единствената причина прокуратура и правоохранителни органи да "го галят"с перце е, че той де факто е гласът на Москва у нас. От моя гледна точка това е най-неудачния вариант за прокарване на кремълско влияние у нас и сериозните политици в руската столица го знаят много добре. Тук съм съгласен с господин Миков, докато русофилството у нас се олицетворява със Сидеров - БСП няма шанс да си върне ролята на официален изразител на русофилите. 
Но има и друг важен аспект - горното е валидно съждение ако приемем, че в Кремъл се разсъждава рационално. За съжаление стратегията на Москва предполага и разчита силно на хора като Сидеров.
Преценете сами - Путин може да се харесва на значителни части от населението ни, но той е несъстоял се реформатор и извън доходите си от енергийни ресурси е пълен провал като управител на руската икономика и богатството на руснаците. Той не успя да превърне Русия и своята евроазиатска идея в нещо равностойно на евроатлантизма. Колкото и силни да са симпатиите на българския народ, българите знаят да си правят сметката - къде имат шанс и къде им е бъдещето. Да, разположени удобно в своя дом пред телевизорите, някои могат и да стискат палци на Путин да успее в Сирия, да вземе реванш от САЩ, точно както гледат различни реалити формати или спортни състезания. Но като опре до практични решения - същите "симпатизанти" няма да изпратят децата си в Русия, нито ще правят бизнес с Русия.  
В този смисъл Русия е загубила за дълго България - Кремъл няма рационален вариант за връщането на своето влияние за да си гарантира, че всяка година ще му плащаме около 5 милиарда долара за енергоресурси. Изобщо не е задължително да ги даваме на руски компании - има толкова много възможности. Не забравяйте, Путин не е идеолог, той е лидер на корпорацията Кремъл, която се интересува от пари и доходи. Затова влезна в Украйна, защото разбра, че ще загуби "гарантиран" пазар - макар, че начина, по който го направи постигна точно обратния ефект. Затова толкова болезнено реагира на Трансатлантическото и Тихоокеанско споразумение за търговия и инвестиции - Русия не присъства и пак остава извън голямата игра. 
Така се роди актуалната руска стратегия срещу България - ако не може да ни спечели да ни дестабилизира и поддържа в състояние на "несъстоял" се или "спънат" член на ЕС и НАТО. И тук Атака и Сидеров се вписват идеално.
Кремъл има нужда от това което се нарича loose cannon - привидно непредсказуем и неподлежащ на контрол човек, който може да причинява щети, хаос и безпорядък - деструктивен агент провокатор. Такъв, който може да спъва и повишава цената на реформите, да не допуска консенсусни политики и постоянно да предлага данайски дарови - като "енергийния шлем" - при които евентуалните и най-често виртуални ползи остават в бъдещето докато реални ни натоварват с незабавни щети днес. Тези загубени или потънали милиарди в грандпроекти в енергетиката, скритите бомби в проекти с участието на руски капитал - КТБ, Виваком и т.н. - не само причиниха трусове и щети, но забавят развитието ни и ни лишават от възможността да скъсим дистанцията с европейските страни. Разчита се, че така ще расте неудовлетворението от членството ни в ЕС и НАТО и разочарованието ще ни върне в "правата Вяра".
Импотентните реакции на органите пък внушават на населението, че страхът от Москва е закономерен и че тя може да пази своите хора - нещо като силовите групировки на времето. Атака е водеща българска политическа силова групировка.
Иначе решението на проблема е просто - закона в пълната ми сила и игнориране на медийните му акции.
Но за това трябва лидери.

Няма коментари:

Публикуване на коментар