сряда, 13 януари 2016 г.

От 158 брой на нюзлетъра: Южен поток – игра с предизвестен край

Бях се зарекъл да не пиша повече за проекти, които са приключени, но последните два дни показаха ясно дълбочината на паниката в кръговете у нас, които са свързали своето бъдеще с възможността да участват и преразпределят газови и свързани с това финансови потоци. Не, нямам пред вид компаниите, които работят в сектора – те са повече или по-малко легитимни участници в пазара и това което си заработят си е тяхна работа. Оставям настрана доколкото те реагират адекватно на пазарни сигнали и доколко изобщо има свободен пазар.
Думата ми е са политическите и други дегизирани като бизнес обръчи – посредници – от откровените рекетьори до „доброжелатели“ в различни институции с административни функции при реализацията на проекти.
Не е тайна, че от месец септември 2015 текат интензивни преговори между шефове на държавни фирми и посредници от руска и българска страна. Те съзряха своя шанс за редививус на Южен поток в момента в който отношенията между Турция и Русия рязко смениха посоката си.
И от тогава търсят модуса при който да успеят да съживят проекта. Трябваше да намерят вариант при който хем Европейската комисия да го приеме, хем да бъде друг, а не Южен поток – просто нова фасада, която да опакова същите намерения и интереси.
Затова на преден план излезе вариантът с Балкан хъб и междусистемния „конектор“ през Черно море, при който ще се използва формулата, която се прилага за Северен поток – 2. Там идеята е самият морски участък да бъде разглеждан като място за смяна на титула на собствеността и така природния газ вече излиза на суша като собственост на компании – европейски потребители.
Тази принципно възможна схема обаче се сблъска с политическите ограничители в проектното задание – проекта, макар и видимо търговски, трябваше да обслужи с предимство конкретни интереси на икономически групировки около Кой? и сие.
Новите ентусиасти на Южен поток  нямаха до този момент трайни и дълбоки интереси в сектора природен газ, в този смисъл те са външни хора, но обират контрактите в сферата като посредничат между реално можещите компании и възложителите, като осигуряват политически, административен и прочие съпровод, докато си получат „своето“ от всеки проект.
Проблемите в схемата с възраждането на Южен поток са толкова много, че на практика са нерешими.
Да посочим няколко – само в търговската и бизнес частта.
След излизането на западните компании от Южен поток, той на практика остана единично усилие на Газпром. А Газпром в момента изобщо не е в състояние да „прави каквото си иска“, още по-малко да получава разрешение сам, без помощта на своите европейски партньори. Няма логика там където не успяват големите европейски газови компании в осигуряването на европейски тил за проектите на Газпром, да успее българския екип, промотиращ новата версия на Южен поток, дори и да бъде подкрепен от премиера. Стратегията на руския газов монопол е фокусирана върху оцеляването, запазването на пазарни дялове и търсене на компромиси с Европейската комисия за да приключи разследването за злоупотреба с монополно положение и ограничат щетите. Представените от компанията предложение за споразумения през лятото бяха отхвърлени от ЕК. На практика Газпром тотално е лишен от възможността да използва ресурса на руската държава и да обвръзва решенията с политически зависимости. Сам срещу комисията – шансовете не са големи.
Никой в Москва няма да рискува заради амбициите на български политици и бизнесмени да си навлече проблеми с Брюксел. Още повече, че именно политическите гаранции на Първанов и Борисов за енергийния шлем, които бяха дадени лично на Путин, се оказаха невалидни.
В този смисъл – идеята която тукашните архитекти на идеята прокарват и която очевидно е завладяла премиера е чрез получилия условна зелена светлина европейски проект за разпределителен център Балкан, да реанимират проекта за връзка с Русия през Черно море.
Именно поради трудностите в преговорите с ЕК, Газпром постави условие на напиращите български посредници преди да станат публично достояние новите планове и за да се влезе в конкретни ангажименти, те да получат зелена светлина за новите версии на Южен поток от Брюксел.
Но както стана известно, Комисията не е склонна да даде карт бланш за проект, който не е балансиран и като подходи, като диверсификация на източници и като интереси. Фактически до този момент в българския хъб има тотален дисбаланс между активността която се проявява по руско и по другите направления. За да може да убеди европейските си партньори България трябва да развие алтернативни и сравними като достовареност и ангажимент усилия по доставката на природен газ от други източници.
При стопроцентна зависимост от руски газ всеки нов проект свързан с Русия ще породи основателни съмнения в Брюксел и в бългаските потребители.
Истината е, че до този момент, Булгартрансгаз и Булгаргаз, на практика са блокирали достъпа на неруски газ до страната. В същото време почти цялата инвестиционна програма на оператора на газопреносната система е обвързана с проекти за пренос и складиране на руски газ. Няма никакъв начин да се осигури финансиране за грандпроектите в програмата на Булгартрансгаз, особено за тотално базирания на руски газ проект Варна-Оряхово, който струва над 2 милиарда евро!?. И тук стигаме до основната идея на схемите – те да бъдат източник на поръчки и финансови потоци – без отношение към конкурентните позиции на компании, без принос към развитието на газовия пазар и най-вече без никакво отношения към основната задача, заради която изобщо съществуват тези компании – осигуряването на евтин и достъпен газ за потребителите.
Да припомним освен финалното инвестиционно решение за интерконектора Гърция-България, което не е напуснално окончателно рисковата фаза – все още зависи от маркет теста, всички, повтарям всички други проекти, свързани с реалната диверсификация са отместени във времето. На фона на интензивността и совалките между Москва и София, усилията и посветеността в другите неруски направления са просто несравними. Това също е послание. Много пиар и нищо съществено.
Дори елементарни неща като реверсивните връзки по съществуващите газопроводи за Гърция и Турция се влачат с години. За да не може да има алтернативни доставки от юг.
Така, че бъдете спокойни - нито Южен поток, нито Балкан хъб, поне докато няма достатъчна зрялост на диверсификационните усилия на българските власти няма да видим.
Но това не интересува Кой? – неговият интерес са финансовите потоци. Без тях бюрократично-олигархичния модел в България е обречен.
Затова четене спокойно новините за Южен поток и Балкан хъб. Докато не прочетете, че в България постъпва газ от други направления – хъбът ще остане виртуална реалност.
А междувременно ще трябва да върнем над 600 милиона евро на Газпром по проекта. Доста пари, които могат да предизвикат трусове. Ако ги има.

Няма коментари:

Публикуване на коментар