Фактор: Не за България, за Кой? има смъртна опасност - вместо да спекулираме с ислямската опасност да вземем мерки

Трусовете около ДПС и действията на Доган родиха нови опорни точки, които се експлоатират от политинженерите на прехода за оправдаят своята роля и място в управлението му.. 

Новото е, че ситуацията се използва за да нагнети до крайност истерията около опасността от ислямизираща се Турция и продължението с вероятността от ескалация на неосманските претенции на Турция - анексиране на Кърджалийска област, по подобие на анексирането на Кипър и "импотентността" на НАТО за да защити целостта и суверенитета на острова срещу посегателства на друга страна членка. Интересно, че почти никой от алармистите не прави аналогия с анексирането на Крим - което е много по-близко във времето.

Идеята на подобни внушения е българските граждани, вече стресирани от свръхзаплахата Турция и критично липсващия "спасител" - "Путинова Русия", да отворят канали за въздействие и генерират самоескалиращи съмнения относно текущата полезност и гаранции на НАТО при защитата на суверенитета и териториалната цялост на България. 
В рамките на този концептуален замисъл прозират не само опити да се отклони внимание от течаща в момента хибридна операция на Москва, но и едно неприкрито до сега усилие за промяна във външната ни политика, дегизирано като реформа. Става дума за преход от блокова и партньорска политика в рамките на съюзите към които членуваме, към самостоятелно текущо балансиране, което смесва произволно интерпретирани "прозорци на възможността" в моментната геополитическа конюнктура с друга класика на хибридно въздействие. Това което Москва приложи при косовската криза - а именно че България има нужда от дистанция от ЕС и НАТО за да развие периметър за самостоятелна политика и тесни отношения с Москва.

Не е трудно да се отгатне прагматичния мотив - българския модел на преход разчита и зависи сто процента от устойчива, постоянна и активна свързаност на политическо и бизнес равнище с управляващите Кремъл и руския бизнес хора. Реформите и по-нататъшната интеграция с НАТО и ЕС ще прекъснат тази пъпна връв и обрекат съществуването на посттоталитарния модел. Много от управляващите политици, бизнесмени и медии нямат опора в западните ценности, те се хранят от корупция- Макар, че тя и извънпазарните зависимости се срещат и в много европейски страни в нито една, освен България, те нямат подобна екзистенциална значимост. Нито в една друга европейска страна няма толкова значима многоканална свързаност с извъневропейска сила, която е в състояние да влияе върху политическия избор и текущите решения на изпълнителна, законодателна и съдебна власт.
Не ме разбирайте погрешно, не става въпрос за линеарно проследимо пряко влияние, а за индиректно въздействие чрез свързаност и ценностна интеграция между руския и българския държавно олигархичен модел. Такава интензивна аналогична свързаност не съществува по линия на Турция, въпреки, че у нас съществува турско малцинство, но все още не е регистрирано сравнимо руско малцинство - макар, че е време.
Не винаги важните решения за натиск или въздействие върху българската вътрешна и външна политика се инициират в Кремъл. Много по-често влиянието и ресурсите на Русия се ангажират по инициатива на местни политически и бизнес структури. Само на повърхността тези действия изглеждат като външна намеса, а по съдържание и форма - това е вътрешен процес, който не може да бъде хванат на външнополитическия трансграничен радар. В болшинството случаи тези действия не се асоциират с ярко афиширани проруски политически сили. Много често това са добре опаковани в проевропейско, дори проатлантическо говорене представители на политически, бизнес и медиен елит. Признакът за разпознаването им е медийна и бизнес свързаност им с държавата и тоталната им зависимост от местния отпечатък на руския държавно-олигархичен модел - пари, проекти, евросредства, влияние. Да, не сте чули погрешно - моделът Кой? се храни от публичния ресурс, в това число и от евросредства. Тези бизнес политически кръгове не могат да съществуват в нормална конкуретна пазарна среда, особено такава доминирана от европейски правила и стандарти.

Да разгледаме опорните точки, като за улеснение ще използвам публично изразените от уважаваните от мен политически социолози Кънчо Стойчев и Андрей Райчев.
Те заговориха за надвиснала, "без преувеличение, смъртна опасност за България" от действия и намерения на Турция, включително развиха сценария за анексията на Кърджали. Заговориха за нуждата от експулсиране на турския посланик и за необходимостта от рязко втвърдяване на тона към Анкара. Да, "турският" риск трябва да се отчита при политическото и военно планиране, както и всяка друга опасност, дори тези които могат да ни изглеждат екстремни към дадения момент. Затова трябва да има системно сканиране на външната и вътрешна среда и най-вече стратегия на противодействие както на политическо, военно, икономическо, така и на равнище специални служби. Но да се поставя един отделен, при това слабо вероятен сценарий като мейнстрийма на българската външна политика, да се призовава за сдържане на Турция и за ограничаване на отношенията ни, т.е. да инкасираме ненужни негативи заради презастраховане и защото по този начин ще отворим периметър за близост с другата спореща страна, е меко казано недалновидно, дори скандално.

В аналитичната част на новите опорни точки - аналогията с историята на конфликта в Кипър, причинно-следствените връзки и най-вече текущите проекция на тогавашната ситуация - тези опорни точки са откровено слаби. Всеки запознат с историята предшествуваща нахлуването на турските войски в Кипър знае, че няма страна в конфликта в далечната 1974 година останала без укорим "принос" към ситуацията. Да, това е откровена инвазия, в грубо нарушение на международното право, поради което останала нелегитимна. Турция не се реши на открита анексия, но призна Северен Кипър не е признат от никой, освен от самата Анкара. Самият Кипър винаги е бил разделен на части между турските и гръцките кипърци.

Освен това аналогиите между кипърски и български турци е доста повърхностна за да бъде вярна. Това е все едно да се плашим от собствената си сянка, ако не дай боже тръгнем да повтаряме възродителни процеси или да упражняваме като държавна политика репресии или друг вид религиозно и етническо насилие. Да, ако тръгнем по гайдата на крайните националисти и "храбри историци", като нищо можем да се окажем в критична ситуация и пред повишена заплаха от конфликт с Турция. Ако виждате и работите за такава перспектива, тогава господата Райчев и Стойчев имат право. Но първо причината ще бъде нашите действия, а не доктриналните схващания за неосманската политика на Турция.

Ако сами да си създаваме проблеми, като вярваме на притчата, че Местан ще ислямизира България, само и само за да изпъкне на неговия предателски профил, на фона героичния и защитника на националния интерес Ахмед Доган, имаме проблем. А действията на Доган са обикновена фасада не само за съхранение на тоталния контрол върху ДПС за да гарантира политическата опека на Пеевски при бъдещите придобивания на нови активи и власт.

В текущата интерпретация и опитите за сатанизиране на изгонените от ДПС български политици около Лютви Местан, като изкуствено се натикват в ъгъла на предопределената им писта на проводници на интересите на Анкара и на радикални ислямски политици е заложена истинската смъртна опасност за страната, при това не измислена, а реална.

Зорлем можем да си създадем проблеми, с които след това да оправдаме текущите прогнози на политическите инженери и историци.

Включително като излишно провокираме Турция да предприеме негативни за страната ни действия, като пренебрегнем подчертано добронамерената позиция по темата с бежанците. Едно е да говорим твърдо и балансирано, като не си спестяваме и реакции спрямо хибридните въздействия от Русия, друго е да участваме в чужди планове за сметка на собствените си интереси.

Да, съществува опасност от сегашната политика на Турция и най-вече от доктрината на неосманизма върху която тя е базирана. Но, искам да попитам, тези опасности от кога съществуват? В никакъв случай не са нови и със сигурност не са стартирали от среднощните заседания в сараите, още по-малко от прозрението на Ахмед Доган. В същност какво направи Ахмед Доган за да изрази своето несъгласие с тази продължаваща с години политика на Ердоган, още повече с координарото с него посещение на Местан и срещата с Ердоган. Да се твърди, че Местан е действал на своя глава е болезнено наивно.

Нима не е знаел господин Доган, че турското управление по религиозни дела (Дианет) се разпорежда - назначава и плаща на българските мюфтии - и посредничи при управлението на средства от Саудитска арабия и други страни при изграждането на джамии. Или и преценил, че може да жертва доскорошния си съратник като ненужна вещ за да си отреже опашката, както на времето Илия Павлов си режеше опашки. Само не си мислете, че поставянето под контрол на българското мюфтийство от турските власти е станало без съгласието на българската държава, на български институции, които са под влиянието на ДПС, включително на спецслужбите.
Българската държава, а не само Местан са отговорни за това, че е останала в блестяща и съзнателно подхранена изолация, като нито е забранила, нито осигурила алтернативно финансиране, включително чрез бюджета на едно от основните вероизповедания. Ако искаме да няма външно влияние трябва да осигурим самодостатъчност и финансиране и най-вече да пресичаме канали за външно нерегламентирано влияние. Нима искаме да настроим турските власти, на които разчитаме за поддържане на българските църкви в Турция и нашите сънародници и то в момент, в който Вселенската патриаршия се опитва да ограничи правото за водене на служби освен на гръцки език. Забравихме или от кого получихме правото да имаме самостоятелна екзархия, по късно прераснала в патриаршия.
Забравихме ли са изключително гениалния план на Стамболом за стратегическо парнтьорство с Цариград за да усилим позициите си на Балканите. Не правя днешни аналогии, защото би било абсурдно. Само припомням историята на историците.

Още по-абсурдно звучи съпровождащата кампанията за паникьосване на българското обществено мнение с ислямския радикализъм и то забележете именно в лицето на Лютви Местан и неговитат нова вече форматирана като протурска и проислямска (!?) партия.

Пак той ли е виновен, че в българското законодателсто няма текстове, които изрично да преследват участието в терористически и радикални ислямски организации, придружен с подробен списък, в това число и Даеш или Ал Кайда? Нали от политкоректност на времето пропуснахме да обявим Хезбуллах за терористична организация.

В същност новите опорните точки и цялата истерия около турската опасност целят да прикрият много по-важната тема за ролята и значението на ДПС и лично на неговия лидер в създаването и поддържането на държавно-олигархичния модел на прехода, в който те удобно са се разположили. В историята на прехода по-значим пример от Мултигруп едва ли има. 

Да, евроатлантизмът на Местан има елемент на декларативност в частта, в която липсва критичност към политиката на Турция, в това число и по отношение на Сирия. Но в неговата позиция липсва силно изразено държавно-олигархичното начало. Дежурната защита на Пеевски винаги е била премерена и сдържана. 

Бланкетната защита на позиции на турската страна не допринася за утвърждаване на самоидентичността му като български политик. Но това може да се каже за цялото ДПС, пък и не само - има толкова много депутати, които имат проблем да дефинират и отстояват българския национален интерес преди всеки друг интерес на външна сила. преутвърждаване на евроатлантизма като главен ориентиран на развитието ни. 
Това разбира се не означава сляпо следване на всеки абсурд, който западната демокрация или институции могат да произведат. Но означа, че България окончателно е напуснала гравитацията на Русия и стои да добра дистанция срещу ислямизираща се Турция. 

Не случайно тези водещи за прехода полит-социолози се опитват спешно да вкарат излизащата от контрол ситуация в щампата "Родината в опасност" и да възродят бутона, който почти винаги е сработвал в миналото - за злото, които произтича от Турция на Ердоган.

Да, за България съществува опасност от ислямизираща се Турция, изобщо от съседка, която напуска ценностната територия на Ататюрк. Но да се внушава паника, че предстои кипърски сценарии - поле на което нито ЕС, нито НАТО могат да ни помогнат е не само груба манипулация, но и умишлена подмяна на факти и контекст.

Истерията е удобен параван за съхранение на контрола на Доган и Пеевски върху ДПС?

Още по-груба манипулация е да се тълкува "бягството" на Местан в турското посолство по друг начин освен като признание за степента на опасност, недоверие към българските служби и съзнанието, че те се управляват от ДПС и са подвластни на Доган.

Няма никаква опасност за България от повторение на кипърския сценарий с откъсване на територии - и играта с това, че НАТО няма да ни спаси е откровена спекулация. И това го казват хора, които не искат разполагане на никакви активи на НАТО или САЩ и протестират срещу всеки опит за ангажиране на партньорски ресурс за охраната на въздушното пространство.

Да, съществува смъртна опасност, но само за модела Кой?. И положението му е неспасяемо.