Имам мнение по темата, но ще си го спестя за да изтъкна аргументи, които не зависят от това дали сте за или против. Нещо като универсални факти без много място за интерпретации.
Факт първи, Ирина Бокова няма голям шанс да убеди САЩ и Великобритания - много са причините, включително прекалено вокалната подкрепа на Кремъл за нея. Лондон не е забравил позицията по Фолклендските острови, а пък Вашингтон има дълъг списък от проруски позиции на Бокова, в това число и недоволство във връзка с американското членство в ЮНЕСКО. Не твърдя, че не е абстрактно невъзможно Вашингтон и Лондон да кимнат в съгласие, особено ако алтернативата е по-зле. Но към настоящия момент това е твърде отдалечена възможност.
Бокова в желанието си да демонстрира характер направи излишни жестове на симпатия към Путин. Без никаква необходимост предпочете да демонстрира подкрепа за Путин след анексията на Крим с присъствието си на парада в Москва. Не е дете - можеше да си го спести.
Освен това не направи никакво усилие да спечели скептичната част от българската общественост за своята кауза. Срещаше с групи свои твърди привърженици или симпатизанти с което се лиши от шанса да бъде национална кандидатура.
Абсолютно ненужно започна да пренаписва или интерпретира части от биографията си - поне такова впечатление остави. Много по достойно би било да излезе и открито да каже какво е била и какво мисли в този момент. Никой няма да я избира заради далечното и минало, още по-малко заради деянията на баща и. Но можеше да осъди тоталитарния режим и строй, да изрази някакво несъгласие. Едва през последната година започна да информира обществеността, че имала вътрешно несъгласие. И това минава, ако звучи искрено.
Изглежда от дълги години живот навън и високи позиции, които се постигат с добро сработване с международната и българска бюрокрация, Ирина Бокова забрави да говори на българските избиратели.
Факт първи, Ирина Бокова няма голям шанс да убеди САЩ и Великобритания - много са причините, включително прекалено вокалната подкрепа на Кремъл за нея. Лондон не е забравил позицията по Фолклендските острови, а пък Вашингтон има дълъг списък от проруски позиции на Бокова, в това число и недоволство във връзка с американското членство в ЮНЕСКО. Не твърдя, че не е абстрактно невъзможно Вашингтон и Лондон да кимнат в съгласие, особено ако алтернативата е по-зле. Но към настоящия момент това е твърде отдалечена възможност.
Бокова в желанието си да демонстрира характер направи излишни жестове на симпатия към Путин. Без никаква необходимост предпочете да демонстрира подкрепа за Путин след анексията на Крим с присъствието си на парада в Москва. Не е дете - можеше да си го спести.
Освен това не направи никакво усилие да спечели скептичната част от българската общественост за своята кауза. Срещаше с групи свои твърди привърженици или симпатизанти с което се лиши от шанса да бъде национална кандидатура.
Абсолютно ненужно започна да пренаписва или интерпретира части от биографията си - поне такова впечатление остави. Много по достойно би било да излезе и открито да каже какво е била и какво мисли в този момент. Никой няма да я избира заради далечното и минало, още по-малко заради деянията на баща и. Но можеше да осъди тоталитарния режим и строй, да изрази някакво несъгласие. Едва през последната година започна да информира обществеността, че имала вътрешно несъгласие. И това минава, ако звучи искрено.
Изглежда от дълги години живот навън и високи позиции, които се постигат с добро сработване с международната и българска бюрокрация, Ирина Бокова забрави да говори на българските избиратели.
Кристалина Георгиева, другата кандидатура, вероятно е по-избираема, но пък тя изглежда се натъква на руска мина. Макар, че има шансове в последно разиграване да получи някаква подкрепа при обвръзки. Мога да Ви уверя, че е добре приета в Москва. Но няма как да спечели защото никой няма да допусне едновременно ООН и Юнеско да бъдат оглавени от български граждани.
Кристалина има много силни позиции в ЕК и нарастващо влияние - за нея не е сигурно дали изобщо си струва да сменя пистите.
Ако не успеем с поста генерален секретар на ООН имаме добри шансове за заместник генерален секретар, което също е много важен пост.
Не трябва да приемаме желаното за действително, нито да се хващаме за гушите за нещо, което е извън наш контрол.
Завършвам - ако Първанов действително милееше за Бокова не трябваше да и прави тази мечешка защита - защото той самия не е актив, а пасив за всяка кандидатура. Можеше да го направи по-дискретно, а не с ултиматум. Напълно логично - и премиер и външен министър игнорираха неговия ултиматум.
Какво си мислите, че Виктория Нюланд е казала днес на Борисов по темата?
Емоциите са неизбежни, дори задължителни за мислещите хора, но решенията трябва да бъдат трезви.
Затова да работим за практични и постижими резултати.
Емоциите са неизбежни, дори задължителни за мислещите хора, но решенията трябва да бъдат трезви.
Затова да работим за практични и постижими резултати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар