сряда, 4 февруари 2015 г.

Опит за измъкваме по "английски" от обещаното членство в банковия съюз ?

Като прочетох, че вместо реално и незабавно членство и външен надзор на системните банки у нас от ЕЦБ по линия на членството в Единния Надзорен Механизъм на Европейския банков съюз разбрах, че задкулисието се е раздвижило и спешно се опитва да съхрани върховенството на надзора на БНБ - която пряко контролира. Идеята на министър Горанов за "засилено сътрудничество" вероятно трябва да се разглежда в този контекст.

Предложението на Иван Искров за избор на Димитър Костов за шеф на банковия надзор е допълнителен шрих, но се вписва изцяло в този план за действие..

Защо сега и защо "близкото сътрудничество" изглежда заменя членството в ЕНМ на ЕБС.

Вероятно се уплашиха, че ако ЕЦБ поеме пряко надзора върху българската банкова система ще пострадат старите и нови дарлинги в банковата система, които разчитат на държавната "любов" и приспания надзор на БНБ. Приложените за фалита на КТБ методологии за оценка на риска при кредитите крият смъртна опасност за други банки, които са много по напреднали в свързаността между депозитите на гражданите и личната изгода на ограничена група лица. Това означава, че могат да светнат нови "свързаности"и "още по-фрапантни" от КТБ "креативни" практики. Външен одит от ЕЦБ може да хвърли светлина именно върху толерирания от българския банков надзор процес, при който свързани лица притежават и управляват банки, получават депозити, които превръщат в кредити и от там в лично богатство. Ако приложените за фалита на КТБ методологии се използват от външни надзорници по линия на ЕЦБ като мяра за тяхното здраве и за връщане на получената държавна помощ - нещата със сигурност ще излезнат извън контрол.

Външният надзор от ЕЦБ ще обезсили БНБ като "покрив" над схемите в БГ банковата система и особено на свързаните кредити по линия власт, икономика, корупция, както и случаите на нерегламентирана държавна помощ чрез вливане на "държавна" кръв в привилегировани банки.

Отказът на Иван Искров и този УС да подадат оставка е гаранция за управляемост на процесите от задкулисието в българската банкова система - за да останат нещата на ръчен контрол от БНБ и извън прекия и непосредствен надзор на ЕЦБ и ЕК. Едно е да си задължен по линията на близкото сътрудничество да съдействаш и предоставящ информация, друго е надзорните функции на ЕЦБ да се изпълнят без да бъдат опосредствани от БНБ. Затова същите хора, които стоят зад замяната на "членството" в европейския банков съюз с "близко сътрудничестов" не могат по дефиниция да ни вкарат в Еврозоната.

Затова сагашният управител бърза да предложи Димитър Костов за шеф на надзора за да гарантира приемственост и влияние за "контролиращата" група в банковата система и закрила от "неприятен" пряк външен ЕЦБ надзор.

Затова вероятно сега влезна в употреба термина "засилено сътрудничество" като опит за "меко и елегантно изплъзване" от обещанието за членство в Единния надзорен механизъм на ЕБС и за външен пряк надзор от ЕЦБ. И двете са свързани с трансфер на суверенитет от БНБ към надционалните органи в ЕК и ЕЦБ, който "контролиращата група" не иска да губи.

Не е толкова трудно да се стигне до горните изводи. Важното е дали някой ще забележи.

Може и да греша, но между номинацията на Димитър Костов и новината" за"близкото сътрудничество" има пряка връзка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар