вторник, 3 февруари 2015 г.

118 брой: Шеврон се изтегля от Полша – приключилата незапочнала революция? Причини и контекст



Тъй като много противници на шистовия газ ще затръбят „победа“ без да разбират мотивите на Шеврон да се изтегли от Полша и на практика от Централна и Източна Европа, пиша тези няколко реда.
Анти-фракистите така и не разбраха защо големите енергийни компании дойдоха и защо си тръгват. И тъй като не храня надежда, че мога да убедя който и да е от тях – там нещата отдавна са в жанра религиозно вярване – пиша тези редове защото се надявам да помогна на читателите да разберат логиката на процесите и да очакват следващите промени.
Започвам, че последният фактор, който определя решението на компании като Шеврон да напуснат Централна и Източна Европа са протестите, макар, че тяхното значение не трябва да се пренебрегва, особено в контекста на поредното пленяване на държавата от егоистични групови – най-вече конкурентен ВЕИ бизнес - интереси със свръхпредставителност отвъд демократичния и изборния процес. Как иначе да се обясните, че партии, които не могат дори да влезнат в парламентите съумяват да торпилират проекти за милиарди – ако не чрез несистемна свързаност и канали за въздействие.
За това разбира се помагат и нерешителността и променливостта в политиката на правителствата на повечето страни от ЦИЕ. Фанфарите за шистовата революция и свърхоптимистичните данни на Агенцията по енергийна информация на САЩ за „трилионите кубически метра“ природен газ в Централна и Източна Европа изиграха лоша шега. Редица политици си повярваха, че трилионите под земята вече са разполагаеми и започнаха да правят сметки какво ще получат и как ще ги разпределят. С изключение на Румъния, която има исторически традиции в областта на проучването и добива на нефт и газ, и където институции, корпорации и общественост сравнително добре са запознати с изключително трудния, рисков и обратим като ход процес на проучване, доказване и добиване на въглеводороди, в другите страни от ЦИЕ, които са свикнали да разчитат на внос от големия брат от Изток – темата „шистов газ“ бе възприета като „лесни, бързи и много пари“. Нулев риск, другите влагат, ти печелиш. Достатъчно е да си спомним първите идеи на полското правителство за процентно разпределение на добива и уклончивостта при третиране на рискови и направените инвестиции на компаниите. Все пак нито Полша, нито Румъния, нито България са Катар, Саудитска арабия, а бизнес културата ни е на светлинни години от иновативните икономики на англосаксонския свят, където рискът и предприемаческия дух се насърчават. Отрезвяването дойде късно, когато се предприеха корективните промените в законодателството, но вече на фона на нерадостни резултати от геоложките проучвания. В същност запознатите с темата знаят, че икономически изгодния добив е последния етап от дълъг процес, в който трябва да напаснат много фактори – първо, са нужни достатъчно много проучвателни сондажи за да се формира адекватно мнение, след това трябва да се напасне технологията към конкрентните особености на геоложките структури и чак тогава да се правят обобщенията и изводите. Да, Полша за разлика от България може да каже – ние знаем доста за това какво имаме в нашите недра и го направихме благодарение и на компаниите, които си тръгнаха. 
В същност шистовата революция така и не стана революция на грандовете, остана да бъде движена предимно от малки и средни компании. Малки и средни по американски мащаби, защото за България – всички тези компании са големи.
Така и в Полша – изтеглянето на Шеврон не означава края на надеждите за добив на шистов газ нито в Полша, нито в другите страни от ЦИЕ. Глобалният и регионалният пазар на природен газ за последните години се промени значително, или поне до степен, която да принуди Шеврон да вземе по-изгодно решение да пренесе инвестиционната си програма в други по-перспективни направления.
Първо, при по-ниски цени на суровия нефт и газ рентабилността на находищата на шистов газ се поставя под съмнение. Разчетите за себестойността на добив в Полша са значително над средните в САЩ, което поставя проучвателните разходи в Полша и страните от ЦИЕ в графата „високо рискови“ – т.е. изискваща минимална цена на суровия петрол от около 75-80 долара. 
По принцип разработващите шистови находища компании обикновено се ориентират по по-дългосрочния поглед а не по краткосрочните колебания в ценовата конюнктура на суровия петрол. Но в дадения случай именно средносрочните прогнози правят рискови инвестициите в трудноизвлекаеми енергоресурси. Затова отпаднаха проучванията в Арктика, в редица офшорни и дълбоководни блокове и разбира се конвенциални и неконвенциални сондажи на сушата с висока себестойност на добива. Не е тайна, че равновесната цена на добива в редица "петролни" страни в света надвишава стойността на добив на шистовия нефт и газ. Но всички компании, особено листвани на глобалните борси като Шеврон, работят за своите акционери и правилата са безмилостни, когато финансовите отчети показват спад на печалби с неблагоприятни тенденции. Енергийните грандове се намират в режим на ограничаване и съкращаване на разходи и работни места, като най-големия товар се поема от сервизните компании. 
Анти-шистовите еколози така и не разбраха, че Белия дом няма никакви пълномощия да нареди на Ексън Мобил или на Шеврон да работят на загуба в Централна и Източна Европа в името на някаква абстрактна геостратегическа цел, както може да направи Кремъл спрямо руските нефтогазови компании. Да, ако има бизнес изгода в тези проекти – американски, европейски, азиатски и прочие компании могат печелейки да ни помогнат да диверсифицираме доставките и да подобрим условията при снабдяването си с въглеводороди. Но не са длъжни,  а само и единствено ако го искаме. Винаги имаме опцията да обърнем гръб на възможността. 
Шеврон имат силни перспективи в няколко района на света – Австралия с ВПГ терминалите и дълбоководните открития в Мексиканския залив и това са новини от последните два месеца.
От друга страна, шистовият газ вече не е единствената и дори водещата алтернатива при диверсификацията на енергийните доставки в нашия регион. Точно както азерския газ не е единствената надежда на страните от Югоизточна Европа. Има ВПГ терминали, реверсивни доставки и суапови сделки, други източници от Близкия изток, Източното средиземноморие, Черно море и региона..
Днес Полша получава по-голяма част от своя газ от Германия, а от тази година влиза в действие и терминала за втечнен природен газ в Швиноусчие. Страната има изградени интерконектори и не зависи вече толкова от монопола на Газпром, което и позволява да гледа относително по-спокойно на новината за изтеглянето на Шеврон. Разполага дори с капацитет за реверсивни доставки на Украйна. 
В същност шистовата революция си свърши работата и ние се възползваме от това, дори и без да сме направили нито един сондаж. Цените на природния газ предстои да паднат с 35-40 процента.
На този фон компаниите които остават да работят обикновено нямат глобална маневреност и ще продължават да разчитат на това себестойността на евентуален добив да бъде достатъчно ниска, а продажните цени достатъчно високи, за да генерират печалби. 
Големият плюс при добива на шистов газ винаги са били течните фракции, които се приравняват като цена към лекия суров петрол и които могат да бъдат продадени.
По сегашната схема на зависимост, когато плащаме сто процента от вноса на енергосуровини, тези финансови ресурси са нетен минус за платежния и търговски баланс. В същност плащайки всяка година по 5 милиарда долара за внос на суров нефт и газ, ние се лишаваме от тези пари като ресурс на развитието си. Същите количества, добивани у нас или в чужбина от наши компании, могат да оставят между 2 и 3 милиарда от тази сума в България - в потребителите, като ги превърнат в инвестиции. Да, компании като Шеврон щяха да си получат своето и да спечелят, защото са инвестирали свои пари и са рискували без да бъдат сигурни, че ще има възвръщаемост на средствата. Но нали ние сме страната на взаимното пречене, в която "герой" от народа гори дома си за да изгори плевника на съседа му!? Опитайте се да го преведете на английски, японски или немски и да видите реакцията на събеседниците си.
Така, че новината за оттеглянето на Шеврон от Полша и от ЦИЕ съвсем не означава края на шистовите надежди в Европа. Но остават противоречията между двата типа подходи – единията на зеления лидер на Европа – Дания, която по генериращите мощности от ВЕИ на глава на населението няма равен – вероятно в света, но която съвсем прагматично разреши тестови сондажи за шистов газ без да противопоставя лидерската си позиция във възобновяемите източници на изгодата от бизнеса с въглеводороди.  Така правят умните – държат всичките си опции отворени и правят пари, с които екологизират средата си.
Ние, със забраните и с вечно недостигащите ресурси, оставаме в миманса на историята – объркани от собствените си страхове и нерешителност.
Четете поредните новини за това как някой, някъде открил нещо и станал по-богат и как той и хората около него се облагодетелствали. Поне да четем за успехите на другите не могат да ни забранят.
Помните ли как Газпром громеше шистовия газ и повтаряше какъв Армагедон ни чака? Новините от последната седмица от Русия са, че Газпромнефт и Роснефт са започнали добив на шистов газ и нефт. Пропагандата и контрата останаха у нас, парите и бъдещето у тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар