Гърция получи своя Жан Виденов

Гърция получи своя Жан Виденов.
Разликата с 1997 година и с нашия случай, че тогава не бяхме в ЕС, нито в Еврозоната и България не може да претендира за историческите дивиденти на "люлката на демокрацията".
Последните карти дават на Атина на Ципрас допълнителна негативна сила, с която да рекетира големите донори със заплахата, че ако няма пари ще им се бутне "европейската къщичка".
Днес има и други заплахи, с които Ципрас може потенциално да спекулира - неговата свързаност с Русия и значимостта на Гърция за енергийната сигурност в НАТО и ЕС. Не е лесно и за нас - от едната страна Турция е ухажвана от Русия в усилията и да осуети алтернативни и конкурентни енергийни потоци на азерски, иракси и други газ. От друга с Гърция са свързани основните надежди за свързаността ни с глобалния пазар на ВПГ. Не случайно от доста време твърдя, че алтернативните доставки винаги са прекрасна опция, но не зависят само от нас, докато местния добив на нефт и газ може да ни реши уравнението веднъж и завинаги.
Сега ще бъдем свидетели на вълна от оптимизъм в българската радикална левица, националисти, "зелените" и симпатизиращи на Кремъл и опити за разпространяване на "успеха" в съседа и у нас. Затова предупреждавам с горното сравнение.
Всуе са надеждите - популизмът на Ципрас е достатъчен за да спечели избори, но не и да управлява. 
В същност етапа Ципрас беше задължителен не само за Гърция, но и за ЕС, защото трудно до невъзможност е да спориш с общество, което не е изживяло своите илюзии.
Без да минат през ново дъно и катарзис гръцките избиратели не могат да приемат лишенията и дисциплината, която тепърва ще се налага. Уж затягаха колани, а пак харчат повече отколкото изкарват.

Гръцката икономика и публични финанси все още не са стъпили на здрава основа, за да се обърне тенденцията.
Целта на новите управляващи е през държавата да се генерира заетост и доходи, а това предполага нов ръст на дълга и ново масово несъобразяване с маастрихстките критерии, особено в частта дълг къб БВП и дефицит в бюджета.
Проблемът на Европа с Гърция не е само и толкова равнище но нейния дълг, а това, че тя не е постигнала минимално устойчиво и балансирано състояние на държавата и на икономиката си.Дори Европейският съюз да направи най-големия подарък и опрости целия външен дълг, нашата южна съседка ще продължава да генерира нови и нови дългове. Ето защо сегашния гръцки модел предполага някой друг да налива благоденствие отвън, така както Западна Германия реши да налива в Източните провинции.Трябва да признаем, че Ципрас избра удачно времето за своято победа.
ЕБЦ предлага количествени улеснения. ЕК ще стимулира икономиката /това е ясно, но само на равнище лозунг/. При равни други условия това предполага на пръв поглед повишена чуваемост към желанията на спечелилите изборите.
В този смисъл дилемата е или Гърция на Ципрас или разпад на Еврозоната, а в по-дългосрочна перспектива и на Европейския съюз.
Няма смисъл да се замитат проблемите - изборите в Гърция ще катализират намирането на решение.
Което е добрата новина.