Анализ на структурата на цените на горивата - преразпределение на приходи от хазната към добиващите компании

Повод за долните редове е посочения по-долу линк към сайт, в който се дава структурата на цените на горивата във всички страни членки на ЕС. Много европейски правителства в ЕС използваха намаляването на цените на суровия нефт за да укрепят приходите в бюджета, защото при намалявещи цени на бензиноколонката потребителите няма да усетят ефекта. Трудни времена за балансиране на бюджета - а сривът в цените на суровия петрол бе "манната небесна".
У нас това обачи не се случва - МФ пасува. Не се отчита и ефекта на спестяванията които ще реализират потребителите върху инвестициите, икономеческия растеж и фиска
Няма да изброявам държавите, които взеха мерки за да повишат приходите от ДДС по веригата на стойността на горивата - ще посоча, че сред тях има както страни от Централна и Източна, така и Западна Европа.
У нас имаме все още най-ниските акцизи и държавата печели най-малко. Частта от крайната цена, която остава у търговци, рафинерии и добиващи е висока - близко до средните равнища в ЕС.
Допълнително можем да изследваме у кого точно остава "каймака" - при всички случаи не са ритейлърите - дистрибуторите на дребно. Достатъчно е да погледнем финансовите отчети за последните години - маржовете им се свиват.
Рафинерията в Бургас също не е отчела от години големи печалби, пък и разходите по прерабатка съвсем не са високи в сравнение с другите рафинерии в района.
Остава "входа" на веригата - цената на суровия петрол - именно нейният дял в крайната цена остава най-висок. Това означава, че там контролът е по-слаб и, че интерфейсът - връзката - на България с глобалния пазар на суров нефт е неефективна и скъпа.. 
Вертикално интегрираните нефтените компаниите с добивна дейност, оперират при по-високи маржове именно благодарение на разликата между себестойността на добива и цените на глобалния пазар на суров петрол. При свиващите се разлики нефтените компании имат различна мотивация да оптимизират структурата надолу по веригата. Те се стремят да пренесат тежестта на приходите си надолу по веригата за да компенсират сривът в приходите. В зрели пазари със силни данъчни власти и остра конкуренция  възможностите за допълнителни премии са силно ограничени. Не у нас. Българските данъчни власти на практика не контролират цената на суровия нефт на входа на рафинерията ни, поради свързаност между търговец и рафинерия. Много още може да се желае от одитите за трансферно ценообразуване. Това съждение трябва да се осмисли в контекста и на кампанията срещу "черния пазар" - този който е извън контрола на властите. Не съм сигурен доколко това справедливо отразява истината и доколко темата - за контрабандата - не е част от отвличаща кампания.
Особено ако продължаваме да вярваме, че бензиностанциите и акцизните складове имат онлайн връзка с данъчните и митнически власти.
Слаба държава, слаб контрол, слаба регулация, силна корупция и невъзможни условия за конкуренция на "белите" компании. И много тмедии използвани за дезинформация и за активни информационни войни.
Нищо ново - просто констатация.
Препоръката - усилете контрола, повишете акциза за сметка на компаниите по-нагоре по веригата за да има по-високи приходи в бюджета. И вижте кой води информационни кампании - обикновено там са част от скритите отговори.

 https://www.energy.eu/fuelprices/