Колкото повече отлагаме реформата в енергетика, толкова повече ще плащаме и ще страдаме

Повод за тези редове е новината за краткото изключване на един от блоковета на АЕЦ "Козлодуй" от енергийната система. Нищо извънредно, нищо необичайно. Един от познатите проблеми на ядрените централи е, че поради голямата единична мощност на блоковете, всяка авария, макар и временно, поставя енергийната ни система под напрежение. Затова и в разходите по тяхното изграждане се включват допълнителни системни разходи по изграждането и свързването в системата на допълнителна балансираща мощност. Така бе изграден ПАВЕЦ "Чаира".

Номинално разполагаме с генерационни мощности от над 12 гигавата, но системата изпитва напрежение при това при равнище на потреблениe, изискващо натоварване на 6 и 7 гигавата от генерационни мощности и излизане само на един блок от АЕЦ "Козлодуй".

Значителна част от ново добавените мощности не са базови, нито могат да задоволят пиково потребление или да бъдат мобилизирани в извънредни ситуация. Към тази категория се отнасят соларните и вятърни паркове. 

Добрата вест е, че системата и този път устоя на напрежението и доказа, че разполага с достатъчно резерви, като се справи, въпреки че студения резерв на ТЕЦ "Варна" вече не съществува.

Теоретично най-лошия сценарий може да настъпи при събития от тип "черен лебед" при едновременно съчетания на няколко фактора - примерно дълга и свръхстудена зима или прекъсване на доставките /не е задължително това да стане поради проблеми в руско-украинските енергийни отношения/, която да ни изправи пред дефицит от природен газ. Вероятността за това не е голяма, но за периода след месец февруари не е изключена подобна ситуация. Друг рисков фактор са възможни проблеми с доставките на въглища в Мариците - случвало се е. И последния са аварии в блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Липсата и съществено намалени доставки на природен газ, ако и в Чирен няма или потреблението е над дебитния капацитет, неизбежно ще вдигнат консумацията на електрическа енергия до равнища, които са критични за балансирането на системата при авария на блок от АЕЦ или проблем с Мариците.

Това е самоескалиращ риск, за който нашата енергийна система не е подготвена да издържи. Без да е базов този сценарий, е напълно достоверен, макар, че вероятността му не е много висока. Но изисква цялостна стратегия, план за реакция и управление на риска.

Това което ме притеснява, че се затвори голяма мощност - ТЕЦ "Варна", а още не се виждат контурите на нужната реформа в енергетиката. Напират за повишаване на цените, но това не е реформа.

Натоварването на ТЕЦ Марица - Изток -2 не ме радва, защото това автоматически означа по-големи дългове на НЕК и още по-голяма финансова дупка, по-големи дългове и още по-големи неплатени заплати на работниците.

Логично най-слабото звено - или по-скоро звеното, които имаше най-малки възможности за защита и лобиране - ТЕЦ "Варна" бе затворено. Но никой преди това не се заинтересува от общия контекст на процесите в енергетиката. Не бяха обсъдени възможностите за ТЕЦ "Варна", но и за следващите по веригата да оцелеят чрез модернизация и свързване с регионалния енергиен пазар.

Този, а вероятно и при следващия път, ТЕЦ-овете на Ковачки ще оцелеят, но други мощности на тяхно място ще бъдат затворени и вълната от недоволство ще тръгне, ако преди да бъдат прекъсване кислорода на следващите мощности не бъдат потърсени пазарни възможности за продължаване на тяхната работа.

Кой изобщо се опита да намери алгоритъма на оцеляването на българската енергетика въз основа на преструктуриране, модернизация и най-вече на повишена свързаност с регионалните пазари? А такъв има.

Няма и помен от модерни пазарни методи - в това числи схеми с финансови инструменти и привличане на дългосрочни купувачи или инвеститори.

Няма борса, пазарът на балансираща енергия отсъства. Генериращите предприятия са откъснати от пряк достъп до регионалния енергиен пазар и купувачи, макар, че значителна част от българските генериращи предприятия произвеждат продаваема енергия.

НЕК има повече от скромно присъствие, а на практика трябва да бъде посредник и търговец с мащабно регионално присъствие. Разчита се на прекупвачи, които не само не могат да дадат системно решение, но и вероятно имат интерес от сриване на стойността на активите с цел последващо придобиване.

По-тревожното е, че няма цялостен контекст на промяна, няма движение, активност и оптимизъм за предстоящото. Като че ли всичко е обречено и оставено на самотек.

Но да не бързаме с окончателните присъди. Имаме нов екип в министерството, вървят кадрови в ключови предприятия в енергетиката.

Не са толкова важни конкретните събития - важна е тенденцията и духа на промяна, който все още отсъства.  А системата продължава да генерира дефицити и финансови дупки, а това не може да продължи без край. Нека да го кажем ясно, за да се чуе - НЕК е във фактически фалит, тъй като стойността на неговите активи по пазарна оценка днес е под равнищата на текущите и прогнозни дългове. Тук проблемът не е само и толкова в равнището на дълга, а в негативната прогноза за срив в стойността на активите при тенденцията за устойчиви дефицити, намалени приходи, политически риск и липса на реформи.

Решенията за ребалансиране на българската енергийна система отсъстват, а цялото внимание се свежда до цената на тока.

Вероятността да се върнем към духа на 1997 година е напълно реална. Вместо да управляваме процесите и съхраним стойността на активите в енергетиката или да усилим позициите на българската енергетика, ще бъдем принудени форсирано да продаваме активи на безценица, а след това популистите ще обвиняват, че сме продали 30 милиарда лева активи за 3 милиарда лева. Толкова дадоха - като извадихме ненавреме на пазара толкова много активи в страна с висок политически риск и загубено доверие на инвеститорите.

Позитивната новина е, че има поле за реформи, при това щадящи - благодарение на промените на глобалния енергиен пазар. Лошата е, че времето на добрите решения отминава бързо.

Ситуацията е достойна за думите на Сър Уинстън Чърчил от 1940 година, когато предупреждава британците какво им предстои във Втората Световна Война - "не мога да Ви предложа нищо друго освен кръв, изнурителна работа, сълзи и пот".

Да, той загуби изборите през 1945 година, но колцина си спомнят името на спечелилия.


****

При препечатване или възпроизвеждане позоваването и даването на линк към сайта е задължително