петък, 5 февруари 2021 г.

По повод на реакцията на руския МИД и посолството за РФ и "вътрешните" работи на Русия

 Във връзка с реакцията на руското външно министерство, пресъздадена в съобщение на руското посолство у нас, че изпращането на представител на посолството ни на съдебното заседание, както и реакциите от българска страна са "намеса във вътрешните работи на Русия", изобщо цялата риторика на съветската дипломация, да припомня някои базисни неща в дипломацията.

Ако присъствието на български дипломат на публичен процес в Москва е намеса във вътрешните работи на Русия, то единствената квалификация на дейността на руските служби и подобен тон в реакция на руски дипломати е залп от студена война. Слава богу, не сме стигнали до горещи войни, но пушката е на сцената е и въпрос на време да гръмне. Жертви падат и сега, и ако Кремъл не престане да се държи безотговорно, то и горещите фази могат да последват.

Точно колкото Русия е суверенна страна и може да отравя, осъжда, малтретира своите граждни в своята старана, точно толкова суверенна България и всяка друга страна има право да взема отношение при нарушения на международното право и човешките права. В случая става дума за държавна репресия /през съда/ срещу доказана от международни институции употреба на химическо оръжие, по поръчение на руски държавни институции, срещу цивилни гражднаи, което влиза в категорията "престъпления срещу човечеството". Ето и някой котви на това съждение - както отравянето, така и преследването на Навални, се провежда от руската държава или или нейни органи. Второ има системен характер /Скрипал, Гебрев, Навални/ и политическите убийства, които агенти на ФСБ и ГРУ извършват в страната и чужбина.

Факт е, че тепърва трябва да се кодифицира в международен документ точно кои престъпления попадат в тази група, защото сега това става само с решения ад хок на Международния Наказателен Съд, но от гледна точка на международните отношение употребата на забранено химическо оръжие срещу цивилни, представлява грубо нарушение на кодифицирани в международното право права на граждани, които не са изолирани в рамките на националните граници - тоест престъпление срещу човечеството. България, както и всяка друга страна, има пълно право да взема отношение по подобни критични теми на международната сигурност и правата на човека, защото те са симптоматични за тежко разминаване в базисни оценки между Русия и нейните партньори в ЕС и НАТО, съюзите към които принадлежим, от което могат да последват ескалиращи конфликти и напрежение, което може да доведе до войни.

В този смисъл, реакцията на МИД и Посолството на РФ у нас е двойна щета.

Първо, направена е с много грешки, което издава бързина и липса на опит в преводачите. Професионализмът е задължителен, тъй като от качеството на дипломатическата и публична кореспонденция, се правят изводи за уважението към приемащата страна и нейната общественост. Не си спомням в моята дипломатическа практика да сме си позволявали подобна "халатность".

Второ, посолството на РФ у нас трябва да си дава сметка, че този дидактичен тон е не само неуместен, но и контрапродуктивен, тъй като сме пряко заинтересована страна. Български граждани на българска територия също са били обект на опит за убийство с "новичок" от агенти на руските служби. И интересът на дипломатическото ни представителство в Москва към начина по който руската държава третира жертва на подобен опит за отравяне е христоматиен казус за логичен и обоснован интерес на изпращащата страна за да информира ръководството на страната за това, как в институциите в Русия гледат и се справят с това предизвикателство. Предотвратяването на бъдещи казуси Скрипал, Гебрев, Навални е от първостепенен национален интерес за България, за всички страни в ЕС и НАТО.

Ако използваме като аршин за оценка на "намеса във вътрешните работи" и съпоставим присъстието на български дипломат в съдебно заседание, което и международното право и дипломатическата практика позволяват /той не е правил изявления/, както и заявленията на български официални лица по темата, които се придържат към общоевропейската позиция, с недопустимият и непрофесионален тон /използването на непреведени руски думи в това, което се смята за "български" превод/ и дейността на руски агенти, при това ние знаем само една малка част, неуспешните опити за покушение, то действително живеем с руската дипломация на различни планети.

Единствената причина българският аналог на отравянето на руските граждани Скрипал/в чужбина/ и Навални /в Русия/ и единствените чужденци /българските граждани на българската територия!?/ да не е застанал напълно равностойно в световните информационните потоци и в дневния ред на отношенията България-Русия и ЕС-Русия, е отказът на българската прокуратура и власти, да разследват този случай и да се обърнат за помощ към Организацията за забрана на химическо оръжие за съдействие, както направиха европейските държави, влезнали в съприкосновение с темата "отравяне, новичок, руски агенти".

И това не е случайно, българската прокуратура е цитадела на руското влияние у нас, институционалните и персонални връзки на висшето ръководство на Главна прокуратура и на специалните служби, през годините на управление на правителството на ГЕРБ, на практика блокират работата както на контраразузнаването по разследване на дейността на руските служби, така и разкриване и осъждането на българските им спомоществуватели. До този момент, въпреки изгонените руски дипломати, в почти всички случаи след сигнали от партньорски служби, и сдържаната критика спрямо събития в Русия на българските власти, у нас няма нито един известен случай на разследване и осъждане в публичен процес на спомоществуватели на руската политически и разузнаваческа агентура.

Това казва всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар