петък, 14 ноември 2014 г.

Капаните и уроците на кризата в една банка

Нямам възможност да отделям повече време на сагата около КТБ. Което имах да кажа - казах.

Предупредих за последствията и за начините за минимизиране на щетите и последствията, защото го считам за свой граждански дълг.

От тук нататък ще бъде интересно да следим за информационния и пропаганден поток и особено за неминуемото усилие на отговорните за случващото се да внушават, че последствията от фалита ще бъде ограничени, поносими и прочие бизнес както обикновено.

Първо, освен тези милиард и седемстотин милиона, които трябва да се налеят в Гаранционния фонд, ще трябва още поне толкова за да се рекапитилизира, защото политическия риск е изключително висок и вероятността от нова атака срещу друга банка остава висока. Ще минат години преди да се върне доверието в банковата система. С други думи, върху финансовата позиция на държавата ще бъдат отразени 3,5 милиарда лева по сметка КТБ - Гаранционен фонд. Това, че фондът ще вземе дълг няма никакво отношение - този дълг може да бъде единствено обезпечен с държавна гаранция. Притчата за бъдещи приходи от продажбата на активите на КТБ като обезпечение, при този доклад на трите компании, не "тежи" особено от хора, които до скоро тръбяха "В КТБ няма какво да се спасява - там няма активи". Цитирам дословно. Другите варианти на прехвърляне на тежестта - поне частично - за финансиране на фалита на КТБ през Гаранционния фонд върху другите търговски банки - няма да предизвика много усмивки. БНБ вече сезира Европейската комисия за измененията в проекта за актуализация на бюджета за 2014.

Второ, аргументът, че рекапитализацията на Гаранционния фонд няма да доведе до повишаване на лихвите издиша, поне частично. Още по-малко струва доводът, че  депозитите от КТБ, прелети в други банки, ще повишат ликвидността, което пък ще принуди банките да кредитират икономиката при по-ниски лихви, а от там икономически растеж ще тръгне нагоре - си е "Алиса в страната на чудесата". И сега банките са свръхликвидни, но от това кредитите и особено инвестиционните не растат до степен да имат значение за икономическия растеж, за компаниите и за гражданите.

ЕЦБ и Драги и сега обещават да налеят трилиони евро директно в банките, но това не се конвертира в кредити за икономиката и икономически ръст в Европа, а отива за да купуват банките ценни книжа и дълг на държавите. В България връзката между банковата система и икономиката отдавна не е оптимална - банковата система в много отношения се стреми към самодостатъчност  и една от причините е трудния за управление политически риск. Тук влиза е нереформираната съдебна система.

Трето, ефектът от фалитът в КТБ ще се усети основно следващата година и нататък. Най-тежко сега ще бъдат засегнати държавните енергийни дружества и тези във военната индустрия. Това е последния сезон на Булгаргаз "по инерция". Следващата година ще му бъде ключова за бъдещото му развитие - или увеличени на капитала и покриване на загубите от държавата или приватизация. В този момент газовата ни компания се намира в необявен фалит и само инжекциите от БЕХ я държат "над водата". Между плащането на Газпром за вече нагнетения газ в Чирен и постъпващия по газопровода и приходите - основно от Топлофикациите има времеви лаг от няколко месеца, а средствата на компанията са блокирани. Самите Топлофикации светят на червено, а шансовете ДКЕВР да повиши цените на природния газ за да покрие финансовите дупки в баланса на Булгаргаз са нулеви. И така трябва.

Тежко ще пострада и без това тежко ранената оръжейна индустрия на България. Някои западни банки имат ограничения да финансират чужд оръжеен бизнес, а това често е и чуствителна сфера, в която не се допускат "надничат" чужди банки. Но затова никой не помисли - как да се минимизира последствията. Банката вече фалира, а сега се сетиха да правят оценки за въздействие. И се появиха новите "Кашпировски", които от ТВ екраните внушават - "Не чуствате нищо. Вие сте добре, много добре!".

Последно, с или без КТБ остава открит въпроса за нуждата от засилена чрез оптимизация, а не чрез рестрикция, регулация на банковия сектор, от консолидация на банките притежавани от български акционери, както и от смяна на модела - собственик, управител и инвеститор чрез кредити. Държавната собственост не трябва са смята за проклятие защото е неотменимо - рано или късно - или съзнателно или принудително - при следващия фалит.

Консолидацията се налага и от обстоятелството, че банките с български акционери не могат да разчитат на българската държава или на БНБ при остри кризи и атаки. И ще трябва да потърсят закрила навън или най-добре чужд стратегически партньор. Защото без чуждо правителство или посолство зад гърба - е трудно да се прави бизнес у нас.

А може би това бе и целта на занятието около КТБ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар