Клуб З: Ако цените на горивата във вашия град са високи, питайте кмета и депутатите защо

Пиша тези редове с ясното съзнание, че мнозина няма да харесат интерпретацията на темата за скъпите горива и връзката между политиците и регионалните различия в цени.

Пазарът на горивата има две плоскости, които си струва да бъдат разгледани. Едната е техническият анализ, който изследва веригата на стойността от вноса на суров петрол до бензиноколонката. Там вече е ясно, че най-ниският акциз на горивата у нас в сравнение с другите европейски страни, дава възможност за всякакви "оптимизации" надолу и нагоре по веригата. Казано направо – това, което кесарят или държавата не си вземат, го вземат фирмите и политиците.

За да не се ощетява бюджетът, трябва строг контрол от митниците и Националната агенция по приходите, която може да признава и да не признава разходи и приходи, може да оспорва размер на инвестиции, бизнес схеми, водещи до данъчна оптимизация за сметка на постъпленията в бюджета. Могат, но не го правят. Не защото данъчните не искат, напротив, вече са правени няколко проверки и ревизии със заключения за актове за стотици милиони, да не говорим за обвинения. Но всичко е потулено.

От години в публичното съзнание се насажда фалшива теза за наличието на картел при горивата. Тази теза е изгодна и за правителството, и за фирмите в този бизнес, тъй като картел няма или трудно може да се докаже. Видяхте колко издържа версията на КЗК при предишното ръководство "картел има", при новото ръководство, избрано от управляващите "картел вече няма". С едни и същи документи и доказателства. По българското законодателство доказването на картел е на практика невъзможна задача, особено при тези ограничени правомощия на КЗК и сменящо позициите си ръководство.

Координацията на цени между веригите бензиностанции оставя видими следи, особено при добавката на очевиден казус на злоупотреба с доминиращо положение.  Но законодателят удобно е пропуснал да санкционира ценовия паралелизъм, който има същия ефект върху пазара, както и картелното споразумение. 

Факт е, че има трудно за обяснения значителни разминавания в ценовите равнища на различните вериги в различни региони. Градове, които преди бяха с по-евтини горива, сега са вързани към общата тенденция. Първите реакции на фирмите и властите почти винаги са обяснения в техническата плоскост - или причината е в по-големия град, или в по-високите логистични разходи от най-близката база, или в по-високите административни разходи (по-скъпите за изграждане и ескплоатация бензиностанции имат и по-високи амортизационни разходи), в особеностите на опериране със собствени и отдадени под аренда бензиностанции, и така нататък.

Неоспорим факт е, че няма твърда връзка между цените на суровия петрол и крайните цени на дребно. Тежестта на суровината в крайната цена варира в зависимост от стойността на барел петрол. При цена на суровия нефт от 85 долара на барел, каквато беше допреди две седмици, суровият нефт като компонента в крайната цена е около 1,00 лев. Съответно при цена от 2,50 лева за литър, това прави 40% тежест, при цена от 2,19 лева (това са реални цени) е "само" 45%, което означава, че цената на суровия петрол е достатъчно значим фактор, още повече, че другите компоненти  - данъци, логистика, такси, печалби - са относително устойчиви.

Същото упражнение при текущите цени от 75 долара за барел, при същите крайни цени на горивата, които на практика не са променени - свалят компонентата на суровия петрол до 88-89 стотинки на литър, тоест появяват се едни допълнителни 11 стотинки, които се разпределят по веригата, без да предизвикат съответното намаление на цената. Тези "стотинки" се превръщат в стотици милиони левове разлика, която потъва някъде по веригата от рафинерията до бензиноколонката. Изглежда, това не интересува никого. Нито пък обстоятелството, че ножицата между най-ниската и най-високата цена при сравними като качества бензиностанции е вече повече от 40 стотинки (!?), които също потъват в нечии джобове, но се изваждат от моите и вашите.

На сайта bg.fuelo.com можете да сравните цените на горивата в цяла България. 

Пазарната трансмисия между външния пазар и крайния потребител при веригата суров нефт - преработка - крайно потребление не работи ефективно и в плен на много извънпазарни фактори. Междурегионалното разнообразие в цените на бензина и дизела няма нищо общо с реална конкуренция и пазарни битки, а с фактори извън търсене и предлагане. 

И все пак защо в различните градове бензиностанциите продават на различни цени?

Краткият ми отговор е - питайте кметовете, депутатите от управляващите партии и областните управители. Ако случайно не знаят, ги накарайте да питат шефовете си в София. 

Схемата не е особено сложна. Знае се, че търговците на горива и веригите бензиностанции, заедно с рафинерията, реализират и превръщат ценовия паралелизъм в свръхприходи – за премията между 10 и 45 стотинки на литър става дума. Те са възможни само в условията на съзнателно бездействие от НАП, митници, КЗК и други институции. Този ценови паралелизъм и координация между играчите на практика фиксира пазарните дялове и затваря достъпа до пазара на нови играчи. 

"Феноменът" Марешки съществува само в контекста на неговата политическа или партийна полезност. Колкото да покаже, че пазар у нас има. А в действителност е поредният прокремълски проект, финансиран с ценови популизъм, за който плаща хазната. 

Общото правило е, ако цените във вашия регион са по-високи от други региони, и за това няма логическо обяснение – по-големи разстояния от петролни бази, значи живеете на място, което по някаква причина е паднало в рейтингите на политическите инженери в София. 

Относително редовно пътувам до Стара Загора. Доскоро градът, заедно с Хасково, беше привилегирован с по-ниски цени на бензина и дизела от София - разликата беше около десет стотинки на литър. Помислих, че има някаква логика, защото градът се намира на трасето на продуктопровода от "Нефтохим" и логистиката е по-евтина. Освен това е достатъчно голям град, с относително голяма консумация.

Потърсих обяснение и момчето на бензиностанция сподели - всичко е благодарение на кмета - той се бил договорил. Продължи, че в Хасково нещата се още по-добре, защото „от горе“ – вероятно в негово съзнание това означава депутати и партийни шефове - са се договорили по-успешно. Тогава не обърнах внимание, защото мислех че е пиар за масова консумация, а и трудно можех да допусна, че един кмет или депутат, който и да е той, може да убеди веригите бензиностанции да облагодетелстват съгражданите му избиратели с по-евтини горива, като остави у тях значителен допълнителен финансов ресурс в порядъка на десетки милиони лева. Такива неща обикновено се случват около избори, когато са нужни гласове, но „привилегията“ продължи и в неизборно време.

Нещата са променени - старозагорци днес плащат софийски цени. Но хасковлии, благодарение на енергийните си „депутати“ и партийни шефове все още плащат с десет стотинки по-малко на литър. Което води до логическото заключение, че заралиите са загубили „рейтинг“, управляващите смятат, че градът им е в "кърпа вързан", което прави ненужно специалното му третиране.

В Хасково привилегиите продължават. Не че и там не плащат с близо двадесет стотинки повече от пазарно-справедливия репер, но едно е да плащаш 2,30, друго - 2,50 лева за литър.

Великотърновци се вдигнаха на протест и днешното сравнение на цените със съседните региони вече е в тяхна полза.

Не си представяйте, че някой "началник" в София, привиква представители на всички вериги на заседание, на което им връчва списъци с облагоделствувани региони и примерни цени. Няма нужда да се прави толкова тромаво. 

Както посочих, у нас действа ценови паралелизъм, тоест достатъчно е "водещата компания" да промени цената си и другите веднага следват  - доброволно, без формален външен натиск. Така и с намесата на политическо равнище - нужно е просто договарянето да бъде с „главния“ участник, който доминира пазара. Другите нямат опция, освен да се съобразят.

Няма особена пазарна логика цените на горивата да бъдат по-високи в Стара Загора, отколкото във Велико Търново или Хасково. Очевидно протестите и политиците имат някакво значение.

Иначе търговците на горива и веригите се съобразяват при ценообразуването с много фактори - платежоспособност на населението, конкуренция, особено ако наблизо има граница и възможност за пряк внос, специфични разходи, мащаб на продажбите, но най-много се съобразяват с властта, защото "пактът за стабилност", сключен от петролните компании, лесно може да се наруши, ако изпратят проверки от НАП, митниците, ако прокурорите изпратят спецразследващи, ако се възобновят дела в КЗК, ако задържат решение за нова бензиностанции, ако усилят еко или метрологичния надзор.  

„Ръчното“ управление на цените на горивата в регионите, особено когато цените са неоправдано високи, карат хората в повечето региони да се чувстват като жертва.

Единственото , което не се договаря - там компаниите са свободни да си определят цените - са магистралите и основните пътища с международен транзит.

Следете какво става с политическите реакции на протестите за горивата. Тъй като не могат да задоволят всички протестиращи, ще действат на принципа - първите печелят. Когато това не помогне, ще залеят недоволството с информационен поток от несвързани техническа специфика.

Едно е ясно - у нас функциониращ и конкурентен пазар на горивата няма. Плащаме два пъти - като потребители - по-високите цени, и втори път като данъкоплатци това, което бюджетът не получава - заради ниския акциз и бездействието на институциите

Ако забелязвате, все синхронизираме нивата на акцизите с европейските, но не пипаме акциза на горивата, за да могат фирмите да вземат своето, без крайния потребител да забележи. За това продължавам да предлагам – вдигнете акциза и това ще свие възможностите на посредниците да реализират свръхприходи. И току виж се окаже, че новите постъпления правят ненужна цялата тол система, финансиране на 1000 души нова администрация, разходването на двеста милиона "грешни" пари, защото тези тол такси пак вие ще ги плащате.