сряда, 31 октомври 2018 г.

Фактор: Путин, Вучич, катедрален храм, Александър Невски - гравитацията на евразийството

Винаги съм се чудил откъде и дойде на България тази "благодат" да бъде ощастливен главния и катедрален храм с името на светия на Руската православна църква. Свикнал съм с всякакви ексцесии на русофилството или русораболепието у нас - централните ни улици да носят имената не на български, а на руски царе, генерали, дипломати, политици, най-големите и най-централно разположени паметници да бъдат на руски или съветски войни. Но все ми убягва логиката на Свети Александър Невски като име на главния храм на България.
Руски светец, който няма нищо общо с България?! А има светци общи за двете църкви, като Светите Братя Кирил и Методий, например /за РПЦ са Св.Св. Методи и Кирил/ които са общи. Но изборът на Кремъл и РПЦ попада именно на този светец, което издава нещо друго, извън братството, славянството - там Александър Невски отсъства като общ знаменател - ако щете извън добронамереността. Нещо, което има скрит код, като послание за дълго време.
Тези дни Путин награди сръбския президент Вучич с третия по значимост за Русия орден "Александър Невски" и в това също има определено послание.
Няма да правя пространни исторически екскурзии, ще се спра само на това, което е съотносимо към случай Александър Невски - България и Сърбия.
Има различни истории около този руски княз, който си има свое запазено място в руската история като пазител на руските земи. Владимир Путин също "събира" земите.
Въпросът е от какво ги е опазил Александър Невски не е много изясне, защото очевидно това не е Златната Орда, която е владяла "руските земи" - това което се нарича татаро-монголско владичество? 
Русия има много интересна история, но корените са в Киевска Рус, едва след това идват московските княжества, които трудно могат да се определят като прародител на съвременна Русия.
Владимир Путин днес определено влиза в "обувките" на княз Александър Невски, не случайно награждава най-верните си съратници в Русия с орден, с който удостоява и президента на най-верния си съюзник на Балканите - също Александър, но Вучич. Няма никакво съмнение, че Кремъл губи позиции на Балканите и в Европа, и стои все по-далеч от мащабите на влияние на Съветския съюз и отчаяно залага на Сърбия в усилията да спре процеса на разширяване на ЕС и НАТО в Западните Балкани. 
Ако бях класически български политик, от времето преди Втората Световна Война, със сигурност щях да потривам ръце от задоволство, защото този геополитически избор на Белград, не предвещава нищо добро за сръбския народ. В онези времена мантрата е била - колкото по-зле за сърбите, толкова по-добре за българите и обратното. На този терен - "колкото по-зле за българите", се подвизават редица руски царе, генерали и политици. 
Днес подобни примитивни матрици на играта с нулева сума с дихотомията "победа-поражение", са най-малкото неуместни.
Но защо все пак именно с този орден Владимир Путин награждава сръбския президент?
Историята тръгва от причините, поради които Руската православна църква, обявява княз Александър Невски за светец през 16 век. Основната "заслуга" на княза не е някакво чудо, което е извършил, не е дори това че е "защитил руските земи", а че с помощта на "татаро-монголите" е спрял разпространението на католицизма в руските земи. Той отказва да сключи съюз с тевтонците, които са свързани с Рим, а предпочита да бъде васал на хан Батий /Бату/, не на последно място, защото хановете оставяли място за приетото православие, ако се плащат данъци.
Александър Невски избрал да обърне народа си към Изтока, а не към Запада, за да съхрани различността си от Европа, като положи основите на това, което днес се представя като руска самобитна цивилизация, базирана върху православието. 
В същност понятията Запад или Изток в онези времена са били силно условни, но подчинението на Рим и Константинопол не. Исторически факт е че Александър Невски използва войските на Златната орда и на хан Батий за да завладее "руски" земи, под управлението на братята си. В този смисъл претенциите за принципност, която съвременните историографи в Русия се опитват да придадат на неговата политика, силно куцат.
Шлемът на княз Александър Невский
Много се спори дали преди да умре князът приема исляма, или просто в знак на подчинение пред Златната Орда приема на бойния му шлем да стои текста от Корана "зарадвай верните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа". Съвременните руски историци хвърлят достатъчно усилия за да изместят на заден план символиката във факта, че руски княз носи боен шлем, който го идентифицира с текст от Корана, като отбелязват, че това било просто дипломатически подарък. На толкова много "творчески" интерпретации след 2000 година съм бил свидетел в Русия, че днес можете да чуете всякакви версии за всичко, стига те да обслужват нуждите на великоруския шовинизъм и имперското възраждане. Помня един известен руски академик в първите години от управлението на Владимир Путин написа статия в стила на Брежневските времена на цяла страница във водещ всекидневник, в която убеждаваше, че съвременна Русия има по-стари и най-важното независими корени извън Киевска Рус, именно в някакви древни руси. Нали се бяха скарали с Киев и спешно трябваше да преместят епицентъра на историята си извън Киев. Някак неудобно се чувстваха руските московски политици в опитите да градят новото си имперско величие върху наследството на Киевска Рус, но без Киев. Още повече, че първите сведения за Москва са от средата на 12 век, а Киев датира от 7-8 век. 
Да се върнем към Русия и причините, поради които руските царе и църква ни "подаряват" името на катедралния храм в центъра на София - Свети Александър Невски. Посланието е, че България трябва да бъде различна от Европа и че е маркирана територия на руската православна църква и на евразийска Русия, символ на което е живота и делото на самия княз.
Това е и послаинето във връчването на третия по значимост орден в Русия от руския на сръбския президент - благодарност на Вучич за различността му от Европа и надежда, че ще държи Сърбия в евразийската орбита на Русия.
Ако си мислите, че Владимир Путин има много различни мотиви от предшествениците си, които са връчвали орден с името на руския светец, княз и войн на предишни сръбски управници и политици, дълбоко се лъжете.  В този смисъл, съвременният руски "цар" е в много по-голяма духовна близост с княз Александър Невски, отколкото с Петър Първи, Столипин или Горбачов. Евразийството е естествената му среда, негово убежище след провалите му да се наложи над чуждия му Запад, а Изтокът - единствената идейна територия, на която може да се почувства значим и силен.
Нашият общ проблем със западните ни съседи е, че като част от гравитационното поле на руското евразийство, двете ни нации нямат никакво бъдеще. 
Слава богу, ние разбрахте това по-рано от сърбите и избрахме ЕС и НАТО. Те излизаха от Югославия, ние от съветската география.

Няма коментари:

Публикуване на коментар