сряда, 3 февруари 2016 г.

Фактор: Бокова или Георгиева - останаха истинските въпроси

Линк към статията във Фактор

Не зная дали ще се съгласите, но интервюто на Ирина Бокова от 1 февруари не може да се нарече успех - поне по отношение на избраната дата. Разбирам, че тя имаше нужда от споделяне на своята тревога като разгъне медийно версия вън и независимо от окончателния избор на българското правителство. Но вместо откровен разговор отново се получи полуоткровение и полуразговор.. 
Като публична личност тя не може да не знае, че в значителна част от скепсиса или критиката срещу нея се отразяват не толкова разочарованията в нейната личност, а онова което тя олицетворява - възкръсналата номенклатура, която вече проникна в международната бюрокрация. Хора като Бокова на практика са изолирани от отговорността за случващото се в страната и са тотално откъснани от българския корен - семействата в чужбина, работа в чужбина - няма никаква надежда да се върнат и заемат с нашите проблеми. 
Единственото, от което имат нужда е печата на България за да могат да заемат поредната висока позиция. Нищо повече - не очаквайте утре ако ни залее криза или имаме сериозен проблем за решение - икономика, бежанци, корупция и т.н. тези хора да се намесят от новите далечни висоти на поста, който заемат
Тяхната кариера е интегрална част от модела на прехода - реинкарнация на класата, която ни управляваше тогава и в значителна степен управлява и днес. А днес сме в криза и хората са недоволни - именно от тази класа, защото доведе България до задъдената улица на застойна стабилност.
Новите глобални бюрократи нямат личен проблем - собствената им звезда блести в поредната западна столица, децата учат в поредното западно училище, лекуват се в поредната западна болница, радват се на ефективно западно правосъдие. От далеч проблемите на България понякога изглеждат досадни и продукт на случайност, в която не участват.
От тази позиция единствената възможна комуникация на хора с проблема на госпожа Бокова с заринатото с чужди за нея проблеми общество е неподправеното откровение.
Да, България има нужда от подобни международни чиновници, които и дават престиж, но само в степента в която те се ангажират с нейните проблеми и не гледат от високо и от далеч, докато не стане нужда да дойдат за печат за принадлежност към българската държавност.
Още при стратегическото договаряне между Луканов и Запада в местния отпечатък на Вашинтгтонския консенсус, което подпечата правото на номенклатурата да управлява България и в новите условия - на високи позиции в международни организации бяха изпратени проверени кадри. Тази линия продължи и по-късно - Бокова е добър пример за това.
Не твърдя, че това е непременно лошо - защото познавам много от тези люде и повечето са високи професионали и си остават привързани към отговорностите към страната, която ги е изпратила. С една дума остават си българи и им пука за България.
Справедливо ли е недоверието към подобни откъснали се от гравитацията и проблемите на родната среда международни чиновници, представители на миналата номенклатура ? Вероятно не, защото всеки един от тях има дълъг списък с неща, които е направил за своята страна. Но съм сигурен, че България имаше и други кандидатури, които никога нямаха шанс.
В същност имаме ли изобщо състезание или процес, който да ни даде като граждани на страната и на политиците, които ще вземат решение представа за алтернативите. Госпожа Бокова не е единствения вариант, не знаем защо тя е и "печелившия" избор, а Кристалина Георгиева не е. Просто ни обвиняват, че не я избираме и изобщо, се замисляме защото се съгласете, че колкото е добре за страната да получи международен знак за престиж чрез избора на български кандидат, толкова е важно да не допуснем наш кандидат да не бъде бламиран от големите сили. 
Номенклатурата предпочита да играе с единствен кандидат, а не избрани в състезателен или поне открит процес, в който има и алтернативни кандидати. 
Но да приемем, че животът рядко е справедлив. 
В този смисъл, гроссо модо - трябва да приемем, че тя е достигнала висок пост в системата на ООН и това е много добра перспектива за атакува най-високия международен пост - Генерален секретар на ООН. 
Но да разгледаме нейната кампания по спечелване на нашите сърца и умове. Тук тя закъса, защото се разви по каноните на партийните изборни кампании. Тя говореше на своите и искаше покдкрепа от своите - по номеклатурна принадлежност. Не направи нищо да привлече съмняващите се. 
Ако ме питате дали това е естествено - да, така е, но когато искаш да бъдеш кандидатура на България трябва да съумееш да хвърлиш мостове към "другите". А там действията и са пълен провал.
Вземете вчера казаното по адрес на темата Райко Алексиев и нейния баща. 
Нормално е да защитава баща си - иначе няма да се различаваме от комунистическите канони при които децата предават родителите. Но да твърдиш, че нещо не е истина за събитие, което се е случило преди да се родиш и да се разграничаваш от грешките на класата, която те е издигнала е откровено хлъзгава работа.
Истината е, че нейната увереност произтича от знанието, че архивът на БКП бе унищожен, включително всички свидетелства за убийството на Райко Алексиев. Значителна част от тях изгоряха в режисирания от върховете на БКП пожар за замитане на следите. Как си представяте, че с този архив номенклатурата можеше да управлява? Никак. 
Остана само селективна част от архива на ДС и то само в частта, в която няма никакви данни за партийните дела и отговорности. Назначиха за дежурно виновни една малка част от реално отговорните. Фокусираха медийното внимание върху тях и от двадесет години громим призраци, а колкото повече от нарочените досиета излизат, толкова по затъваме. Защото остава модела на реинкарнираната номенклатура.
Това е като да виниш работниците в една фирма за нейния фалит и да твърдиш, че отговорността на собствениците и ръководството е споделена от служителите.
Да, госпожа Бокова знае, че архивите са унищожени или изпратени зад граница -т.е. на съхранение там от където я подкрепят, но това по никакъв начин не я освобождава от задължението да дава откровени отговори, 
Но ако получаваме оправдания, че "такива били времената" тя няма как да получи моята подкрепа.
Тези времена родиха демони, които ни преследват и до ден днешен. Ако "са били такива времената", то това озачава, че е приемливо и днешните времена да бъват такива. Означава, че тя има подобна преценка и съждения за съвременните процеси, което ще предопредели утрешните и решения като Генерален Секретар на ООН. Днес и утре ще се извършат нови престъпления, което ще попаднат под рубриката "такива са времената".
Това не е абстракция .- как да си обясним, че при бойкот предпочете да присъствува на военния парад на Червения площад след анексията на Крим от Русия? 
Част от преценката и да отиде се крие в ценностната база, която тръгва от преценката за допустимост на престъпленията, която лишиха България от значителна част от нейния елит. Затова днес имаме проблем с приемливоста на нейната кандидатура - за преценката и съжденията, а не толкова, че заради миналото на баща и.
Правителството беше готово да подкрепи Бокова, но поредица от консултации обезсърчиха ранното одобрение. САЩ и Великобритания няма да я подкрепят, а това рискува публично дезавуиране на българската кандидатура и репутационен проблем. 
Лошото е, че госпожа Бокова обвинява за това хората в България, като подценява собствения си принос и недостатъци на кампанията и.
По темата трябва да се говори истината или нищо. 
За съжаление битката между двете български кандидутари загрубя. На път сме да се самоизядем - започнаха и атаки срещу Кристалина Георгиева в ЕС - това е прекалено и аморално. 
Ирина Бокова няма интерес от действия, които дискредитират конкурентката и. Както и обратно. 
Време е да намалим децибелите защото след подобна "война" тежко и горко на "победителите". Просто всички ще бъдат много губещи, в това число и България. 

1 коментар:

  1. Уважаеми г-н Василев, отново сте много точен в анализа си. Бих искал само нещо да добавя. Според мен, г-жа Бокова е кандидат повече на Путин, отколкото наш. Тя отиде на парада в Москва за да спечели неговата подкрепа, а за тази на САЩ и Великобритания остави нашето правителство. И още нещо - другаря Георги Първанов с ултиматума си към правителството относно нейната подкрепа, направи задачата почти невъзможна. Христоматиен пример за понятието "мечешка" услуга.

    ОтговорИзтриване