вторник, 2 февруари 2016 г.

Новия 162 брой на нюзлетъра: Либерализацията на газовия пазар у нас – забавянето е фатално за българските енергийни играчи и потребители

Либерализацията на българския газов пазар, въпреки крайния срок – май 2016 година, когато изтича срока за въвеждането на новите правила за търговия на газ в условията на либерализиран паза – изглежда химери. Цялото внимание на институции, медии и граждани е съсредоточена в либерализацията на електоенергийния пазар – газовия е оставен на самотек. Единственото което от време на време вкарва темата в полезрението на медии и институции е обещанието към електроенергийната борса да се открие сегмент и за търговия с природен газ. Още по-малко се говори и за либерализация на услугите в сферата на газосъхранението и преноса на природен газ.
Надеждите в проучването и добива се свиха до офшорните сондажи в блока Хан Аспарух. Другите възможности остават в сянка, макар и вероятно незаслужено. Няма спор обаче, че мораториума върху интензификацията на добива, които страна прие убиха склонността на компании да поглеждат към инвестиции в България, особено при тези ниски равнища на цените на природния газ и нефта. У нас така и не се проведе реалния дебат какво и кога да забраняваме. Най-добри всичко и завинаги, за да не затрудняваме със знание. Религиозните догми са предпочитане. Нашите институции така и не разбраха, че има огромна разлика между методите за интензификация на добива,включително тези които използват по-големи налягания и конкретен метод, който се използва при добива на шистов газ. Ако пластовото налягане не е достатъчно за собствен газопоток – няма добив.
С водата и бебето.
Още по-лошо ще бъде ако подобен възторг към невежеството се пренесе и в другите сфери на офшорните проучвания и добив, ако и когато намерим търговски залежи.
На фона на това, което правят в гръцката ДЕПА, която като обем продажби не е по-голяма от Булгаргаз е на светлинни години от случващото се у нас. С бездействието си рязко намалихме шансовете да видим българските енергийни дружества в конкурентни позиции не само у нас, но и в региона, със запазени пазарни дялове, разширени продажби и на газовата карта в обозримото бъдеще. Няма експертиза нито по спот търговия, суапови и реверсивни сделки, още по-малко търговия с втечнен природен газ и борсова търговия. По начина, по който сега се провежда корпоративната политиката, както в Булгаргаз, така и в Булгартрансгаз, нещата изглеждат обречени.
Сега е критичен момент за стартегически партньорства, за преструктуриране, за привлиачне на инвестиции и капитал, за разширяване и балансиране на веригата на добавената стойност, а ние сме в стабилен застой. Вместо реални сделки, се занимаваме с виртуални гранд проекти, ехо на несполучливия Южен поток и неговите производни – Български поток, Балкански хъб и т.н. Нито капитал, нито управленско ноу хау, нито ангажимент към разширяване на потребление или балансиране/диверсификация на бизнес риска при либерализиран пазар. В резултат най-вероятния сценарий да бъдещето е външни компании просто да изместят държавните ни дружества и да им вземат клиентите, или в най-добрия случай да ограничат приходите само до минималните равнища, докато техните конкуретни разгъват регионалното позициониране и реализират търговски премии.
Вместо да инвестира в партньорства и разшири присъствието си в ъпстрийм и даунстрийм активи  – т.е. в проучване и добив, и в дистрибуция на газ, включително в придобиването на активи, които осигурят значително потребление и диверсификация на приходната база, Булгаргаз се занимава с това да си гарантира изключителните права за внос на руски газ от Газпром и да ограничи Овергаз в амбициите му да го конкурира с по-ниски цени и по-добър портфейл от услуги.
Булгаргаз на практика няма никакво присъствие в газификацията, а там е „заровен“ значителен потенциал за разширяване на потреблението на природен газ – от там на продажби. У нас само олигарси могат да правят сделки, държавните енергийни дружества могат да трупат само загуби и да осигурят тил на местните олигарси да реализират ползи.
С тези темпове виждам бъдещето у нас с ДЕПА и други гръцки и международни компании на българския пазар до една две години, а нашите компании в упорита битка за все по-малък и свиващ се дял.

Не съм сигурен дали Булгаргаз изобщо ще стигне до приватизация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар