Стабилност срещу реформа - Борисов толкова може, въпросът е дали ние толкова искаме

Стабилността на управлението, за която Цветанов говори е в същност възхвала на статуквото и тотална антитеза на Промяната. 

ГЕРБ е неговия гарант, а тези 207 депутати са всъщност крещяш израз на тотално пленената държава и на дълбинността на кризата на парламентарното представителство и на партиите като връзка на избирателите с управлението. При корумпиран демократичен процес резултатите не могат да бъда други. В същност това е и проблема на съдебната реформа - тя не може да се реализира докато не се смени общата политическа рамка. Тъй като партиите и депутатите няма да произведат подобен резултат - трябва натиск отвън. Точно както в началото на 90-те години тоталният контрол на БКП върху Парламента правеше невъзможна промяната и трябваше чрез уличен натиск да се неутрализират съпротивителните сили на статуквото, така и днес трябва да се изолират същите хора и същите движещи сили.  

Борисов се договаря статуквото и пипа само там, където Кой? се съгласи той да се придвижи напред - за да има време да замете следите и да се прегрупира. Нетни загуби и отстъпления не са допустими. Вместо да бори той отстоява статуквото като стабилност. Съществуващия модел е неговата естествена среда. От там е произлезъл, нея разбира, нея защитава. 

В същност управленската матрица на ГЕРБ е класическата игра, която имитира движение "на място" - това което Цветанов нарича стабилност, а на гражданите се продава като сигурност. В основата стоят договорките и разходния популизъм - типичен пример магистралите. Но сега се натъкнахме на проблем - колкото повече строиш усвоявайки евросредства, толкова повече средства трябват за поддръжка от собствените бюджети. Откриваме всеки ден нови спортни зали, на няма пари за издръжка - това са бъдещите сгради призраци. Борисов откри топлата вода и призова кметовете да вдигат данъци за да поддържат "гордостта" му, но това е рецепта за бъдещи беди, защото приходите в бюджетите не растат пропорционално на новите разходи по спортните площадки и на новите потребности от съфинансиране по бъдещите европроекти. 
Има ръст на БВП, но проблемите са в частния сектор. Няма качествени чуждестранни инвестиции, гоним стратегически инвеститори в полза на местни олигарси. Структурата и качеството на добавената стойност деградират. Дефицитите растат. Имаме физически обеми, счетоводни печалби, а няма ликвидност, растат дълговете, ограничава се кредитната активност. Расте зависимостта от евросредства, те са алфата и омегата на публичната икономическа политика - ако изобщо има такава. Ако го няма в европрограмите, значи не е управленски приоритет, но европрограмите са само част, при това не доминираща от целия спектър от предизвидателства, които публичното управление трябва да реши за да генерира балансиран и устойчив растеж.

Навсякъде виждаме примери не непотизъм, на тържество на преразпределителния капитализъм. Изоставаме от света по насищането на публичното и корпоративно управление с конкурентни глобални управленски практики. 
Електронното гласуване и електронното управление са постоянен мираж. 
Изобилстват доказателствата за непреходността на корупционно олигархичен модел - и на този фон възхваляваме стабилността. 

Това е дълбок ценностен разрив.

Защото докато една част от управляващите - по-малко и не толкова влиятелна се стреми да проведе реформи /има такива хора и в ГЕРБ, вероятно и в други партии, особено извън парламента/, друга част свързана със задкулисието съучаства в стабилизиране на статуквото и преразпределение на ползите. И това е навсякъде. Цветанов дори не разбира в какво се състои проблема на аграрния министър в историята с джиповете за 200 хиляди лева.

Няма как да се бориш за съдебна реформа и срещу корупция, когато на всякъде има твои хора или пък си поел задължение за ненамеса - цялата империя на Пеевски е на практика недосегаема. До края на месеца се очаква да прилапа и банка "Виктория". Не мислете, че ще видите името на Пеевски сред акционери или управляващи - има си схеми. 
Затова няма особено много желаещи сред хората с репутация на реформатори да наследят поста на Христо Иванов. Да, ГЕРБ може да си сложи когото си поиска, но има нужда от репутация на заем. Борисов има нужда от фасада, защото е неспособен или не желае да се изправи срещу Пеевски и срещу Кой? - той е рожба и част от този модел, а се договаря с тях - затова е ненужен. 

Погледнете навсякъде - банковата сфера /освен КТБ там предстоят огромни трусове защото ще трябва да се прилагат методите за преоценка на активите с която фалираха КТБ спрямо други банки, а това е ядрена бомба/. Там без съгласието на премиера нито прокуратура, нито БНБ щяха да имат ролята която имат. В енергетиката Кой? държи с благословията на ББ всички ключови лостове на управление - затова няма грам диверисфикация, но тонове от фалшива активност за макси или мини Южни потоци и хъбоме. Да не говорим за корупционните потоци в сферата на горивата - над половин милиард лева остават по веригата като премия, част от която се преразпределя обратно за Кой?. Борисов знае и нищоправи - не само от нежелание, а е част от схемата.
Е как да искаш и да правиш радикална съдебна реформа, която ще те изобличи и в края на която рискуваш да смениш управление с опозиция в най-добрия случай. 
Ами кражбите в проектите в пътищата и този прословут тунел за 250 милиона?. Борисов е антитеза на борбата срещу корупцията и под негово ръководство тя не може да се случи, нито съдебната, нито каквато и да е друга реформа която прекъсва финансовите потоци към задкулисието, там от където той тръгна. 
Той подкрепи АЕЦ Белене, като президента Първанов а това бе тогава и остава най-голямата корупционна схема.
Борисов и Първанов подкрепиха Южен поток - който набъбна като стойност над 2,5 пъти и всеки знае, че корупционната възглавница бе над половин милиард долара.
Борисов и Пеевски взаимодействат практически по всеки значителен проект в момента.
Никой министър не може да бъде сигурен, че управлява в своя сектор, защото над него има задкулусие и тайни уговорки, от които не е част - те са привилегия на премиера и малко посветени. 
Вземете скандала, който набъбва и за когото не се говори - това са парите на Газпром, които бяха преведени в България за Южен поток - тези 625 милиона евро - руснаците си ги искат, а част от тях ги няма и сега се чудят какви трикове да прилагат, за да не ги върнат. Затова измислят всякакви нови превъплощения на Южен, мини, полу Поток - за да могат да продължат да разходват.

Народът няма нужда от посредници на стабилното статукво - има нужда от Караджата и от лидери. 
Стабилността в интерпретациите на ГЕРБ е българското проклятие - защото тя е тъждествена на застоя и на блатото. Този формат на правителство изчерпа своята полезност.
Бойко Борисов толкова може. Въпросът е дали ние толкова искаме.

Коментарите Ви се насърчават и ще бъдат публикуване без никакви бележки, но при следните ограничения - да не бъдат анонимни /маркират се като спам/, да не съдържат нецензурни изрази и да бъдат издържани в уважителен дух. Моля при препечатване да посочвате линк към блога.