Сега е времето за обобщения на случилото се през годината. Но тъй като прегледи от птичи поглед в търсене на средната температура на отрасъла не вършат работа никому ще маркирам само най-важното, без претенциите за изчерпателност.
Правителството се опита да спре тенденцията към срив в енергетиката, като намали загубите, особено в електоенергетиката и задържи дегенеративните процеси. Тенденциите вещаеха колапс на енергийните ни дружества още през тази година.
В това да не допусне срив през 2015 година правителството и министерството на енергетика успяхя. Някои от ключовите компании, в това число и самата БЕХ успяха да регистрират печалби.
Това е добрата новина. Условно добра, защото никаква оценка за отрасъла не струва докато не видим крайния резултат или новото равнище на стабилизация - дали след крах, дали след реформа.
Лошата е, че в новината за "новата стабилност" има доста счетоводна креативност и почти нула структурни реформи. Не са отчетени и записани всички загуби, а някои от ползите са изнесени напред за да бъдат текущо отчетени. Все още нямаме кредит за БЕХ чрез който да се финансира "компромиса" с американските централи. КЕВР отчете това като факт за да не се увеличават цените.
Истинският проблем е, че НЕК форсира продажби на електроенергия, като избърза да осчетоводи на нетна текуща основа бъдещи приходи, включително чрез форсирана генерация на електроенергия от ВЕЦ - най-ниската като цена себестойност електроенергия. Но водата в язовирите е на безпрецедентно ниски равнища и изчерпва възможностите на ЕСО да регулира система в гранични състояния.
До момента постъпилите финансови средства в НЕК остават на добро равнище, но са недостатъчни за да обърнат тенденците на фона на дъговете и финансовите разходи за тях. Все още е прекалено рано за да сметнем, че е настъпил повратен момент в енергетиката и тенденцията към дъното е пречупена.
Моментът на истината през 2016 ще настъпи, неминуемо. Играта със счетоводните печалби ще приключи.
През 2016 година ще излезе решението на арбитражния съд по делото с Атомстройекспорт - добрият вариант за нас е да не плащаме много допълнително, но загуби ще има. Въпреки постигната договореност с американските централи, крайния положителен ефект от сделката кредит срещу намалена цена, е все още под въпрос. Допълнително трябва да са калкулират загубите от отложеното получаване на кредита. Правителството няма План Б за случай, че заемът не се осъществи. Рискът остава, докато не се затвори сделката. Въпреки, че има достатъчен брой банки, заявили интерес да финансират - самият факт, че преговорния процес е разтеглен във времето означава, че има много за преговаряне и нищо "не е в кърпа вързано".
Разпределеният между повече банки риск се управлява по-добре, но си остава риск. От енергетиката може се прехвърли в банковия сектор, ако прогнозата за приходите е неустойчива и реформи няма. Сделката с Мариците също си има цена, защото изтощи до крайност кредитната способност на БЕХ - следващи операции от този тип няма да минат без суверенни гаранции. А няма никакъв изглед нуждаещите да са по-малко, особено пред вид на необходимостта от преструктуриране с оглед либерализацията на пазара и усилване на конкурентноспособността за да се запазят пазарни дялове.
Достатъчно е да споменем влошения финансов резултат на Булгаргаз, където няма изгледи положението да се оправи значително в перспектива, а БЕХ не може безконечно да поема дълговете на дъщерната си компания.
Най-тревожното при държавната ни газова компания е отсъствието на ясна и комплексна стратегия за развитие в условията на либерализиран и регионален пазар. След излизането на Газпром от Овергаз, последната ще има много по-широк периметър на действие. Да не говорим, че конкуренцията на българския газов пазар ще нарасне рязко - има поне седем фирми, които са в състояние и желаят да доставят природен газ на българските консуматори. Опциите за тях или чрез Булгаргаз или с преки договори с крайните консуматори.
Досега статуквото оцеляваше, защото Булгартрансгаз правеше солидарен изкуствен заслон и ограничаваше достъпа на конкуренти на Булгаргаз до крайните потребители. Но в условията на открита процедура на ЕК към БЕХ и дъщерните му дружества Булгаргаз и Булгартрансгаз за разследване на практики ограничаващи достъпа на конкуренти до пазара със сигурност може да кажем, че 2015 е последната година на подобен комфорт.
Гръцката държавна ДЕПА, която не е дружество с много по-големи възможности от Булгаргаз за това време натрупа голяма преднина в стратегията си за позициониране на регионалния пазар, разви структури с много повече опит в търгуването освен с нефтеноиндексирани, така и със спот контракти по газопроводи и ВПГ терминали. Нещо повече, гръцката компания предлага на големите международни компании, които искат да търгуват с по-големи количества природен газ в региона да играе ролята на регионален агрегатор при предлагането на по-големи количества природен газ. Така ДЕПА се опитва и вероятно ще успее да компенсира свиващия се пазарен дял в Гърция с разширяващо присъствие на регионалния пазар. Булгаргаз буквално е заспал в своето изоставане и няма никакви изгледи, че ще успее да компенсира неизбежната загуба на клиенти у нас с операции зад граница. А 2016 година ще бъде последната в която компанията ще може да направи нещо значимо, преди да бъде изправена пред самоизпълняващото се предсказание за компания в терминален спад с изход - форсирана приватизация. Знаете с какво завършва това.
Не са по-добри резултатите с Мариците. Положителните счетоводни резултати на Мини-Марица не могат да прикрият факта, че парите, които има да взема ги няма. Климатичната конференция в Париж осъди въглищната индустрия на бавна смърт и няма никаква надежда, че профсъюзите ще успея да наложат безалтернативността на лигните въглища от маришкия басейн, още по-малко високи цени на които те се изкупуват. Да сте чули някой да мисли за Деня След като се закрият Мариците.
Постоянната злоупотреба с интересите на Марица-Изток - 2 в ущърб на нейните финансови резултати при балансиране на системата и износа на електроенергия, както и наложените жертви на всички по електроенергийната верига за да се спаси НЕК - не вещае нищо добро за електроцентралата.
Дори Булгартрансгаз, въпреки добрите резултати, ако погледнем през призмата сигурност на прогнозните приходи, има доста основание за тревога, най-вече защото преносната и транзитна мрежа са на практика затворени за трети страни освен Газпромекспорт, Овергаз и Булгаргаз, а нито една от тези компании не планира да увеличава нито обемите, нито плащанията си за пренос на природен газ.
Отсъствието на регионални проекции на дейността на държавния ни оператор на мрежата, на идеи за преструктуриране на дейността и собствеността чрез привличане на стратегически и финансови инвеститори, липсата на капацитети за офериране на интегрирани услуги за пренос от ВПГ терминали също намалява шансовете на компанията да играе значителна роля на регионалния пазар. Многото думи за "хъбове" и несвързани с икономическа логика и пазарни реалности инвестиционни проекти като Варна - Оряхово, например, свиват перспективите за оптимално регионално пазарно позициониране, а от там и нетната текуща стойност на бъдещата дейност на Булгартрансгаз.
Има и добри новини, под условие, за българската енергетика през 2015 година. Турция ще търси все повече електроенергия и ние можем да изиграем своите карти, без да се надценяваме. По същата причина турските компании ще се отворят и за реализацията на проекти, които до този момент не бяха на картата - реверсивната връзка по сегашния транзитен газапровод и интерконектора, включително възможност за внос на природен газ за България през терминала за ВПГ за района Мармара.
Отварят се значителни перспективи за нов бизнес на Булгартрансгаз за натоварване използването на преносната и транзитна мрежа, както и на Булгаргаз за съвместно навлизане на регионалния пазар с други компании.
Много, но не всичко е изгубено. Но определено 2016 година е последната година на инерцията в българската енергетика. Шоковата терапия е без алтернатива. Другите опции са изчерпани.
Правителството се опита да спре тенденцията към срив в енергетиката, като намали загубите, особено в електоенергетиката и задържи дегенеративните процеси. Тенденциите вещаеха колапс на енергийните ни дружества още през тази година.
В това да не допусне срив през 2015 година правителството и министерството на енергетика успяхя. Някои от ключовите компании, в това число и самата БЕХ успяха да регистрират печалби.
Това е добрата новина. Условно добра, защото никаква оценка за отрасъла не струва докато не видим крайния резултат или новото равнище на стабилизация - дали след крах, дали след реформа.
Лошата е, че в новината за "новата стабилност" има доста счетоводна креативност и почти нула структурни реформи. Не са отчетени и записани всички загуби, а някои от ползите са изнесени напред за да бъдат текущо отчетени. Все още нямаме кредит за БЕХ чрез който да се финансира "компромиса" с американските централи. КЕВР отчете това като факт за да не се увеличават цените.
Истинският проблем е, че НЕК форсира продажби на електроенергия, като избърза да осчетоводи на нетна текуща основа бъдещи приходи, включително чрез форсирана генерация на електроенергия от ВЕЦ - най-ниската като цена себестойност електроенергия. Но водата в язовирите е на безпрецедентно ниски равнища и изчерпва възможностите на ЕСО да регулира система в гранични състояния.
До момента постъпилите финансови средства в НЕК остават на добро равнище, но са недостатъчни за да обърнат тенденците на фона на дъговете и финансовите разходи за тях. Все още е прекалено рано за да сметнем, че е настъпил повратен момент в енергетиката и тенденцията към дъното е пречупена.
Моментът на истината през 2016 ще настъпи, неминуемо. Играта със счетоводните печалби ще приключи.
През 2016 година ще излезе решението на арбитражния съд по делото с Атомстройекспорт - добрият вариант за нас е да не плащаме много допълнително, но загуби ще има. Въпреки постигната договореност с американските централи, крайния положителен ефект от сделката кредит срещу намалена цена, е все още под въпрос. Допълнително трябва да са калкулират загубите от отложеното получаване на кредита. Правителството няма План Б за случай, че заемът не се осъществи. Рискът остава, докато не се затвори сделката. Въпреки, че има достатъчен брой банки, заявили интерес да финансират - самият факт, че преговорния процес е разтеглен във времето означава, че има много за преговаряне и нищо "не е в кърпа вързано".
Разпределеният между повече банки риск се управлява по-добре, но си остава риск. От енергетиката може се прехвърли в банковия сектор, ако прогнозата за приходите е неустойчива и реформи няма. Сделката с Мариците също си има цена, защото изтощи до крайност кредитната способност на БЕХ - следващи операции от този тип няма да минат без суверенни гаранции. А няма никакъв изглед нуждаещите да са по-малко, особено пред вид на необходимостта от преструктуриране с оглед либерализацията на пазара и усилване на конкурентноспособността за да се запазят пазарни дялове.
Достатъчно е да споменем влошения финансов резултат на Булгаргаз, където няма изгледи положението да се оправи значително в перспектива, а БЕХ не може безконечно да поема дълговете на дъщерната си компания.
Най-тревожното при държавната ни газова компания е отсъствието на ясна и комплексна стратегия за развитие в условията на либерализиран и регионален пазар. След излизането на Газпром от Овергаз, последната ще има много по-широк периметър на действие. Да не говорим, че конкуренцията на българския газов пазар ще нарасне рязко - има поне седем фирми, които са в състояние и желаят да доставят природен газ на българските консуматори. Опциите за тях или чрез Булгаргаз или с преки договори с крайните консуматори.
Досега статуквото оцеляваше, защото Булгартрансгаз правеше солидарен изкуствен заслон и ограничаваше достъпа на конкуренти на Булгаргаз до крайните потребители. Но в условията на открита процедура на ЕК към БЕХ и дъщерните му дружества Булгаргаз и Булгартрансгаз за разследване на практики ограничаващи достъпа на конкуренти до пазара със сигурност може да кажем, че 2015 е последната година на подобен комфорт.
Гръцката държавна ДЕПА, която не е дружество с много по-големи възможности от Булгаргаз за това време натрупа голяма преднина в стратегията си за позициониране на регионалния пазар, разви структури с много повече опит в търгуването освен с нефтеноиндексирани, така и със спот контракти по газопроводи и ВПГ терминали. Нещо повече, гръцката компания предлага на големите международни компании, които искат да търгуват с по-големи количества природен газ в региона да играе ролята на регионален агрегатор при предлагането на по-големи количества природен газ. Така ДЕПА се опитва и вероятно ще успее да компенсира свиващия се пазарен дял в Гърция с разширяващо присъствие на регионалния пазар. Булгаргаз буквално е заспал в своето изоставане и няма никакви изгледи, че ще успее да компенсира неизбежната загуба на клиенти у нас с операции зад граница. А 2016 година ще бъде последната в която компанията ще може да направи нещо значимо, преди да бъде изправена пред самоизпълняващото се предсказание за компания в терминален спад с изход - форсирана приватизация. Знаете с какво завършва това.
Не са по-добри резултатите с Мариците. Положителните счетоводни резултати на Мини-Марица не могат да прикрият факта, че парите, които има да взема ги няма. Климатичната конференция в Париж осъди въглищната индустрия на бавна смърт и няма никаква надежда, че профсъюзите ще успея да наложат безалтернативността на лигните въглища от маришкия басейн, още по-малко високи цени на които те се изкупуват. Да сте чули някой да мисли за Деня След като се закрият Мариците.
Постоянната злоупотреба с интересите на Марица-Изток - 2 в ущърб на нейните финансови резултати при балансиране на системата и износа на електроенергия, както и наложените жертви на всички по електроенергийната верига за да се спаси НЕК - не вещае нищо добро за електроцентралата.
Дори Булгартрансгаз, въпреки добрите резултати, ако погледнем през призмата сигурност на прогнозните приходи, има доста основание за тревога, най-вече защото преносната и транзитна мрежа са на практика затворени за трети страни освен Газпромекспорт, Овергаз и Булгаргаз, а нито една от тези компании не планира да увеличава нито обемите, нито плащанията си за пренос на природен газ.
Отсъствието на регионални проекции на дейността на държавния ни оператор на мрежата, на идеи за преструктуриране на дейността и собствеността чрез привличане на стратегически и финансови инвеститори, липсата на капацитети за офериране на интегрирани услуги за пренос от ВПГ терминали също намалява шансовете на компанията да играе значителна роля на регионалния пазар. Многото думи за "хъбове" и несвързани с икономическа логика и пазарни реалности инвестиционни проекти като Варна - Оряхово, например, свиват перспективите за оптимално регионално пазарно позициониране, а от там и нетната текуща стойност на бъдещата дейност на Булгартрансгаз.
Има и добри новини, под условие, за българската енергетика през 2015 година. Турция ще търси все повече електроенергия и ние можем да изиграем своите карти, без да се надценяваме. По същата причина турските компании ще се отворят и за реализацията на проекти, които до този момент не бяха на картата - реверсивната връзка по сегашния транзитен газапровод и интерконектора, включително възможност за внос на природен газ за България през терминала за ВПГ за района Мармара.
Отварят се значителни перспективи за нов бизнес на Булгартрансгаз за натоварване използването на преносната и транзитна мрежа, както и на Булгаргаз за съвместно навлизане на регионалния пазар с други компании.
Много, но не всичко е изгубено. Но определено 2016 година е последната година на инерцията в българската енергетика. Шоковата терапия е без алтернатива. Другите опции са изчерпани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар