Всичко, което се разигра около казуса Виваком, включително прословутия "търг" на който се явиха предварително обявен фаворит и участник, чиято единствена задача бе да легитимира търга, вероятно не е достатъчно ярко и ясно за да разбере българската общественост за какъв мащаб става дума.
Все повече се убеждавам, че примерите на почтен бизнес и почтена държава стават все по-редки. Не, че ги няма - слава богу се развиваме, дори растем скромно. Но това става въпреки държавата и нейните усилия да изградят аналог на руския държавен капитализъм, при който жизнените и професионални перспективи на хората и компании не се определят от техните качества, поет и управляван риск, ако щете дързост и иновативност, а от това колко близо си до държавата за да си присъединиш към някой публичен финансов поток, за да се издигнеш благодарение на някой партиен асансьор или да получиш "благословия", т.е. гаранции за ненамеса на държавните институции в някоя откровена далавера. Както в случая с Виваком
Вместо държавата да контролира процеса от А до Я, включително като реализира правата на акционерите при осребряване на масата на несъстоятелността и не позволи дребни игри за нейна сметка, тя се оттегли в блестяща изолация. Някои изглежда се стреснаха, че току виж придобитите чрез кредити от КТБ активи като Виваком не са въздух, а струват много пари.
На български език това означаваше смъртен удар върху цялата теза, че всички сделки на банката били Понзи схеми.
Най-силната и висока оферта на Марк Шнайдер за Виваком не стига до финала, тя е за ЕБИТДА по мултипликатор от 5, т.е. за 473 милиона евро. Инвеститорът отказва да участва с обвързваща оферта, защото не е допуснат да направи дю дилиджънс - т.е. котка в чувал. Затова пък печели предопределения Спас Русев с оферта от 4.1 по ЕБИТДА, т-е- 330 милиона евро - който няма нужда от проверката на актуалното състояние, защото подкрепящия го ВТБ Капитал знаят прекрасно какво се случва. Нещо повече те едновременно продават и купуват през него едни и същи активи - т.е. рискът за господин Русев е нулев.
В същото време в съседна Сърбия се продава техния Телеком. И сърбите, които иначе постоянно ги подозират във всякакви крайни проруски сентименти действат на принципи - като стане дума за пари, чувствата си чувства - бизнесът бизнес. И получават за компания с приблизително същите финансови параметри като Виваком, но при много по-ясна и прозрачна процедура и остра конкуренция цена, която е 7.4 пъти ЕБИТДА.
Сега можем да дадем задачката, колко държавата и ние загубихме спрямо сценарий, че имаше прозрачен търг с максимална конкуренция под контрола на държавата. Резултатът е над 500 милиона евро!? или над милиард лева само от актива Виваком. Ами от Петрол, от Дунарит, от Булгартабак и т.н.
Ясно ли Ви е къде отиде "изчезналата" стойност от КТБ - онези 4.2 милиарда лева, които изчезнаха за една вечер при преоценката на активите?
Следва санкцията на КЗК, но нещата са повече от предопределени.
Някой да има съмнение какво ще каже КЗК след всичко случило се до тук и след като близо 500 милиона евро могат да мотивират видни представители на българския елит за сметка на националния интерес?
Аз илюзии нямам. А Вие?
Потъваме бавно. Неусетно почти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар