Мениджър: Защо Газпром намали цените за България?

Не съм сигурен колко български граждани са забелязали настъпването на едно епохално събитие на газовия пазар в България – за пръв път в най-новата ни история Газпром предложи цени на Булгаргаз, които са относително съпоставими с пазарните в Европа, т.е. цените на които руската газова компания предлага газ на първокласни клиенти в Европа. Не е трудно да се намерят репери, но в индустрията се приема за репер при доставките на тръбопроводен газ – цените на доставките на Газпром на границата на Германия. Допълнително улеснение в сравнението е и факта, че благодарение на включването на спот референции в традиционните договори на Газпром – сравненията могат да се правят и с борсовите цени. За нас най-добрия бенчмарк е австрийската борса – CEGH.

За да се изчистят други счетоводни фактори – при ценообразуването Булгаргаз и често КЕВР приема да се използват различни счетоводни техники за прехвърляне на разходи с цел буфериране срещу резки скокове или спадове в цени.

За последното тримесечие цената на Булгаргаз е в зоната 216 долара за хиляда кубически метра, при 202 долара на Исакча. За сравнение цените  в Германия – там също има бленд между различните видове спот и нефтеноиндексирани цени – е под 200 долара за хиляда кубически метра. Малко по-високо е равнището на цените на австрийската газова борса, която е определяща за цените в Югоизточна и Източна Европа – около 18 евро за мегаватчас, което преведено в разбираемите за българския читател ценови формати е около 200 долара за хиляда кубически метра.

Вероятно ще си помислите, че този спад в цената се дължи на формулата в дългосрочните договори с Газпром. Суровият нефт паднал, и ние се радваме на ниски цени. Със сигурност основният фактор, който движи цените на природния газ у нас, дори и в отношение с монополист са договорите и ценовите формули. Със сигурност има и място за преговорни техники и позиции, които приложено в нужното време и от нужните хора могат да повлияят в низходяща посока.

Както знаете ценовите формули и другите ключови условия в договорите на Булгаргаз с Газпромекспорт са по-секретни от най-голямата държавна тайна. Слава богу, това вече е смешно, защото договорите на Булгаргаз са стандартни за Източна Европа, знаят се в детайли в Европейската комисия, пък и в Газпром вече са достатъчно отворени в споделянето на информация. 

Няма да навлизам в детайлите на самата ценова формула, в избора на репери по отношение на цената на сорта нефт и на нефтените деривати към които е привързана цената на природния газ. Само ще посоча, че място за свободна интерпретация има – ще посоча и аналог. Цената по която Нефтохим Лукойл осчетоводява суровия нефт в рафинерията е формула Брент минус дисконт. Размерът на този дисконт не е напълно произволен – средно за последните години се прилага дисконт от един долар, а всеки в бизнеса знае, че отстъпката е по-голяма, т.е. цените на които Нефтохим трябва да осчетоводява внесения от друго дружество на Лукойл на по ниски цени. Изобщо място за креативност има.

Но аз ще избера по-лесния и по-трудно оборим начин. Това е практиката, използвана от вносителите на руски природен газ при доказателства на твърденията им за надвзети суми от по-високи от пазарните цени в арбитражни производства срещу Газпром. И тук нещата се „железни“, тъй като са потвърдени в достатъчно устойчива съдебна практика. Ерго трябва да бъдат приети от Булгаргаз без възражения. За целия период след 2012 година, който обхваща и разследването на Европейската комисия срещу Газпром за злоупотреба с монополно положение, и досега разликите между цените на границата в Германия и цените по които Булгаргаз купува са се движили в диапазона 25-45 долара за хиляда кубически метра. Не е трудно дас е сметне и размера на възможна претенция, по аналогия на това което другите вносители вече са предявили към Газпром и са получили като решения, която Булгаргаз може да има.

Което доказва, че няма гарантиран и пълноценен обективен автоматизъм в ценовата формула, а тя зависи от интерпретацията и от Газпромекспорт, който калкулира и предоставя цената преди договаряне.

Както е видно в момента разликата между цената на която българските потребители и техните германски колеги получават природен газ е на невиждани в миналото ниски равнища – някакви десет – петнадесет долара!?

На какво може да се дължи това?

Първа логическа възможност е – нови аргументи и изключителни преговорни умения на преговарящите от страна на Булгаргаз. Макар и възможно е твърде малко вероятно – почти същите хора, същите преговори, същите резултати и то в продължение на години. Тоест не това е отговора.

Втората, възможност е промяна в политиката на Газпром в усилията да запази пазарните си дялове пред вид непосредствената и грозяща опасност от съчетаване на по-ниски обеми и по-ниски цени. И тъй като това е по-логичното обяснение – остава да допуснем, че Газпром е получил информация, вероятно от Булгаргаз или от свои източници, че на границите на България вече има конкуренти, които могат да доставят природен газ на съпоставими цени. В същност тук няма никаква интрига – това е официалното обяснение от мои източници в Русия, които цитират, че това не е специално поведение спрямо България, а стандартна политика навсякъде където руската газова компания е оценила рисковете за своите пазарни дялове – така беше в Гърция, така беше в Германия, в Австрия и т.н.

В същност има повече от една прилики между случващото се на пазара на горива у нас.  Тъй като българската КЗК е бъззъба както по отношение на Газпром, така и по отношение на играчите на нефтения пазар, единствената надежда е навлизането на конкуренти. Само с една бензиностанцията господин Марешки свали цената, макар и само в един район на Варна.

Тази седмица в София конкуренти на Газпром ще дадат още веднъж доказателства, че имат готовност, имат количества и желание да доставят природен газ на българките потребители на конкурентни условия.

Но диверсфикацията в България ще се случи само:

Ако Булгартрансгаз осигури възможност за вход в българската транспортна система, включително през възможните точти от север и от юг.

Ако Булгаргаз иска са наруши комфортната си зона да зависи на 100% от един единствен доставчик.

Или българските консуматори решат, че трябва да се действат сами и не очакват, че горните две условия ще се случат по подразбиране.

Забележете, промяната в политиката на Газпром стана не на фона на енергийни шлемове или други енергийни инвестиционни апетайзъри, а на фона на обективни промени на европейския пазар на природен газ. Това е урок и на политиците - по-ниски цени не се постигат с "политически" договорки, а с осигуряване на конкуренция, диверсификация и либерализация на националния пазар.