понеделник, 3 август 2015 г.

За Мениджър: Как всички вкупом съгрешиха, а грешниците останаха на завет



Председателят на КВЕР Иван Иванов даде два аргумента за новите цени и най-вече за таксата "задължения към обществото" - равноправното третиране на индивидуални и корпоративни потребители и натрупаните дефицити в НЕК.
Задължението на КВЕР е да намери равновесната точка между интересите на потребителите и тези на енергийната индустрия. Всички правят отстъпки и никой не е доволен - това беше лесно за предвиждане. Както посочвах многократно единствено присъдата на пазара може да бъде възприета от заинтересованите страни като обективна. Всяка друга човешка намеса е обречена да бъде третирана като неприемлива, в това число и на човек с авторитета на Иван Иванов. 
Не се заблуждавайте - тези 5% самооблагане за Фонд сигурност на енергийната система тепърва ще предизвикват реакции в електроенергетиката. Кешът в системата недостига, дълговете растат, малцина могат да вържат елементарно балансите и да покажат някаква рентабилност, а ние искаме да облагаме с фиксиран процент приходи, не резултативна величина като печалба. Колко от приходите ще бъдат счетоводни записи без реални постъпления? А данъците, както е известно се плащат, независимо от това дали ти дължат или дължиш пари. 
Предприетите стъпки от КВЕР са очаквани, но трудно ще се възприемат като реформа - най-вече защото потърпевшите не виждат цялостния контекст - входа и изхода от турбуленциите на промяната.
В първата част от съждението - относно нуждата от равноправното третиране на различните групи потребители - има реална доза истина. По-ниските цени, които обикновено получават големите потребители са логични поради по-високите обеми закупена енергия, но отстъпките винаги са търговски. Няма логика привилегиите да се получават на равнище такса "задължения към обществото", която се прилага за всички потребители.
Тук няма да се спирам на абсурдното наименование на тази такса - как грешниците за провала в енергетика се разтварят в понятието "общество", но това е тривиалността на класиката на прехода - социализация на щетите, приватизация на ползите. 
Във втората част – състоянието на НЕК - господин Иванов трудно ще получи всеобщи адмирации. Най-вече защото не е работа на КВЕР да покрива дефицити в което да е отделно взето предприятия или компания, била това компания със системна важност. Дори екстремният случай на фалит на НЕК - не означава край на енергетиката, затруднения в снабдяването или задължително по-високи цени. Все пак да не забравяме - НЕК е само посредник, който инкасира върху себе си по-голяма част от загубите по веригата на добавената стойност в енергетиката. Още по-малко е задължение на КВЕР да преразпределя щетите, причинени от други на НЕК, без значение дали е "по-равно" или по друг начин.
Макар всички да сме данъкоплатци, т.е. "общество", не може да има равнопоставеност между отговорността на потребителите на електроенергия в условията на регулиран пазар и компаниите от електроенергетиката, които са били обект на изкривяващи пазара политики, на извън пазарни субсидии или политически "интервенции". Точната диагноза е предпоставка за правилна терапия.
Да се третират потребителите като закрепостени, защото са в твърдо регулираната среда и затворена система, още по-малко да се карат те да плащат за грешките на политици и управленци, е меко казано гротеска.
Ако е вярна тезата на КВЕР, че след приемане на Наредбата, големите и по-малки консуматори няма да плащат цялата сума на надбавките, то тогава се задава логично въпроса за крайния ефект от тези мерки с оглед повишаване на ликвидността в сектора.  
Премиерът Борисов изтъкна валиден въпрос за мълчанието на сега протестиращите в минало време срещу безумствата в енергетиката - било то Цанков камък, било то Белене, било то ВЕИ или привилегировани проекти. Защото не малка част от протестиращи бизнесмени се включиха в общата "далавера" - кой с ВЕИ, кой с когенерация или соларен или ветро парк, кой с договор за подизпълнител за някой от гигантските подобекти на шлема. Подобни проекти не са само минало - и сега можете да прозрете подобни схеми и поведение. Достатъчно е да погледнем структурите и финансовите потоци около неумиращия Южен поток, новите фаворити във ВЕИ и другите крупни проекти в енергетиката. Докато реализират ползи и получават печалби, част от българските бизнесмени считат това за нормално и легитимно право, когато трябва да се плащат сметките за „всеобщата лудост“ вече е нарушение на правата им.
Нормално е българската индустрия да отказва да се възприеме като "мека" и най-вече колективна цел за възмездие. Но правителството и КВЕР нямат полезен ход - ще протестират или миньорите от Мини Марица Изток или работещите от големите промишлени потребители или хората ще излезнат на улицата, ако се повишат личните сметки. 
И тук е най-голямото предизвикателство за правителството и КВЕР. Всяка реформа и политика изисква минимум от морал и справедливост. Преди да очакват от когото и да било, от цялото общество, от инвидидуални и корпоративни потребители, от предприятия в енергетиката да споделят щети в резултат на престъпни решения, които потопиха НЕК, трябва отговорните за това да поемат своята лична отговорност и да бъдат наказани. Иначе ще слушаме как някой отговорен за шлемове се радва на инвестициите си в нови хотели, в стратегически предприятия, а друг фалира банки и купува медии. Липсата на морални котви в обществената среда не предполага смиреност или равнодушие към призиви за солидарност в разходите.
И тази част като че ли липсваше в комуникацията на политиката и решенията на КВЕР. Не, че някой очаква Комисията да направи нещо по въпроса - това си остава прерогатив на съзнателно бездействащите следствени органи и прокуратура, включително и на правителството. 
По начина по който се правят опити тези четири милиарда загуби да се разпределят върху максимално количество субекти, на практика се прави реален опит за прикриване на минали престъпления. Въпросът Кой? виси със страшна сила и докато не получи отговор хората няма да бъдат склонни да дадат кредит на доверие към реформаторите в енергетиката. Уж всичко се прави в името на спасението на НЕК, а в действителност е в името на спасението на политиците и факторите, които генерират загуби и които доведоха енергетиката до колапс. Ако НЕК фалира или държавата се намеси да го спасява - поне ще трябва да обясняват защо се наливат пари от бюджет чрез рекапитализация или нов суверенно гарантиран дълг. 
Затова следващия път когато работодателите и профсъюзите протестират да си спомнят колко от тях се обявяваха в защита на Белене, в защита на Цанков камък, колко от тях реализираха крупни ВЕИ обекти и получаваха и получават режисирани сделки. Колко от банките, които държат сега огромни рискови портфейли от кредити в енергетиката се надпреварваха да пренебрегват елементарните закони на пазарната логика, въпреки, че имаше достатъчно отрезвителните предупреждения. 

Факт е, че конкурентността на българските стоки и услуги е твърде „тънка“ за да поеме значителни увеличение на разходи, в това число и на електрическа енергия. Но още по-видим факт е, че конкурентноспособност която почива върху евтин ток или евтина работна ръка не може да бъде устойчива. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар